О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 48

С., 20, 01, 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 300/15 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му – адв. П.У. против решение №1821 от 23.09.2014 г. по т. д. №1724/2014 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – [община] не е заявил становище

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 12.03.2014г. по т. д. №178/13 на Монтански окръжен съд, с което е отхвърлен иска на [фирма], [населено място],против [община] по чл. 55, ал. 1 пр. 3-то – за присъждане на обезщетение в размер на 172941.40лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предвид изложените в исковата молба обстоятелства и петитум иска следва да бъде квалифициран по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, но тъй като първостепенния съд се произнесъл по заявените факти, като неправилно е определил само правното основание на иска, решението му не е недопустимо, а произнесено по предявения иск. Съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, тъй като искането за усвояване на банковата гаранция е направено в срока й за валидност, освен това ответникът бил констатирал недостатъци в строителството, поискал е отстраняването им и същите не...