Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба от 29.08.2016 г. на [фирма] [населено място], с искане за допълване на постановеното от ВКС, І т. о. решение № 99 от 28.07.2016г. по т. д. №300/15г., в частта за разноските, обосновано с липса на произнасяне по цялото отправено с касационната жалба искане за присъждане на разноски за производствата пред Окръжен съд –гр.М. и Софийски апелативен съд.

Ответникът по молбата – [община] е на становище за неоснователност на искането. Поддържа направените пред инстанциите доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК/ постъпила е в канцеларията на ВКС на 29.08.2016г./ като пред първата и втора съдебни инстанции са представени списъци по чл. 80 ГПК. С оглед тези факти неоснователно е възражението на О. – Л. за недопустимост на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С касационната си жалба, касаторът е въвел изрично искане да му бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски в касационното производство, разноските по делото пред първоинстанционния съд /съгласно представения по първоинстанционното дело списък за разноски/ и пред въззивния съд /съгласно представения по въззивното дело списък за разноски/. С постановеното решение, настоящият състав на ВКС, се е произнесъл единствено по направените пред него разноски.

Молбата за присъждане разноски за цялото производство е основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предявеният от ищеца [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 172941, 40 лв. е уважен изцяло с решението, чието допълване се иска, поради което ответникът дължи всички направени разноски в производството по разглеждане на спора. Следователно, налице с оглед този изход на спора, надлежно направените искания, както и установяване на разноските, са предпоставките за допълване на решението.

Ответникът по молбата е направил възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Този довод е мотивиран с оплакването, че размерът на възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и извършените от ответника процесуални действия. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, [община], чрез пълномощника си е направил в съдебно заседание от 20.02.2014г. на Монтански окръжен съд и в съдебно заседание от 18.06.2-014г. пред Софийски апелативен съд. Следователно, тези възражения са направени надлежно и в срок пред първата и втора съдебни инстанции, поради което с отмяната на въззивното решение и уважаване на предявеният иск, настоящият състав е дължал произнасяне и по валидно въведените процесуално възражения.

Възраженията са основателни. Съобразно разясненията дадени с т. 3 ТРОСГТК № 6/12г., настоящият касационен състав, като съобрази доказателствените факти по спора - в по-голямата си част установени документално и безспорни между страните, липсата на широк кръг релевантни за спора обстоятелства, подлежащи на самостоятелно доказване, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси, които не се отличават с правна значимост, намира че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и дължимата правна защита. Поради това, следва да бъдат намалени договорените адвокатски възнаграждения до предвидения от закона минимален размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималното възнаграждение определено за защита пред една инстанция съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/2004г. е в размер на 5718.24лв. С оглед постановеният правен резултата пред двете съдебни инстанции, постановили еднозначни съдебни актове, с които искът е бил отхвърлен, тези възнаграждения следва да бъдат намалени до посочения минимален размер.

По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 99/28.07.2016 г., по т. д. № 300/2015 г. на Върховния касационен съд, І т. о, като ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] [населено място] направените пред Окръжен съд –гр. М. разноски в размер на 12635.89 лв. и направените пред Софийски апелативен съд разноски в размер на 9177.06 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: