Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 191 от 08.06.2015 г. по ч. т.д. № 151/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 520 от 22.04.2015 г. по т. д. № 308/2014 г. на Бургаски окръжен съд.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.

Ответникът по частната касационна жалба - [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване при спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът е поддържал, че „ материалноправния и процесуалноправен въпрос”, по който се е произнесъл въззивният съд е- „ че ответникът няма право да ползва търговската марка „ Черноморски фар” – словна, поради отпадане на това право с разваляне договора, считано от 13.02.2013г., която претенция ние поддържаме под правните норми на чл. 124, ал. 1 и чл. 365 от ГПК вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а БАС определя като иск по чл. 77 от ЗМГО, по естеството си неоценяем или оценяем иск е.” Страната е заявила, че нейното твърдение е, че този иск е неоценяем, като е посочила, че поради това било налице противоречие с определение № 402 от 26.06.2012 г. по ч. т.д.№ 350/2012 г. на ВКС, І т. о. Касаторът е посочил още, че ако не бъде преценено наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържа така изложеното във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита че липсва съдебна практика по този конкретен въпрос. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.Дори и да бъде изведен правен въпрос от така формулираното от него, въпреки фактическия му характер, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че съдържанието на въпроса е обосновано при фактически неправилна интерпретация на мотивите на въззивния съд, който е квалифицирал предявения иск по чл. 124 ГПК,т. е. при липса на обоснованост на връзка с конкретни посочени решаващи изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т. 1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,касаторът следва да установи, че поставения от него въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от сочената задължителна за съдилищата практика, какъвто не е разглеждания случай, тъй като цитираното определение на ВКС, е неотносимо към него. С този акт касационната инстанция се е произнесла по въпроса – за критериите при определяне на цената на иска по чл. 464 ГПК с оглед характера му на неоценяем и правилото на чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро ГПК.Или тъй като този въпрос е извън предмета на настоящия спор, то със соченото определение не се установява наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага доводи за това че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е лаконичното твърдение, че липсва съдебна практика по поставения въпрос, след като страната не е изложила каквито и да било доводи по предпоставките на основанието.

С оглед на гореизложеното не е обосновано приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По отношение на направеното от насрещната страна искане за присъждане на разноски за изготвянето на писмен отговор, както и с оглед на приложените доказателства към отговор с вх.№ 7736/03.09.2015 г.- пълномощно, договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1500лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 191 от 08.06.2015 г. по ч. т.д. № 151/2015 г. на Бургаски апелативен съд.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 1500 лв., разноски за частното касационно производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.