О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3243

[населено място], 03.12.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ:ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 1410 по описа за 2024 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.248 , ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. В. и Д. В. против определение № 213/25.03.2024г. по т. д.№ 32/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което, в производство по чл. 248 ГПК , съдът е оставил без уважение молбата на същите страни, за изменение на въззивното решение, в частта му с характер на определение, по разпределяне отговорността за разноски, с което са осъдени да заплатят на ищеца „С. С. ЕООД, припадащи се на уважения срещу тях ревандикационен иск разноски, в размер на 2 448, 23 лева от общо направени от ищеца разноски за производството, в размер на 8 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Считат, че съдът неправилно е определил размера, съобразявайки се с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вкл. като недопустимо е разпределил общо договореното и заплатено от ищцовата страна възнаграждение за процесуално представителство във въззивна инстанция, пропорционално на цената на отделните разгледани и уважени искове, каквото правомощие жалбоподателите считат, че съдът няма. Отделно считат, че така определеното, за уважения срещу тях ревандикационен иск, възнаграждение от 2 448,23 лева е прекомерно, с оглед фактическата и правна страна на спора, като акцентират на обстоятелството, че са били страна само по този иск и не са могли да влияят на резултата по другите искове.

Ответната страна – „С. С. „ЕООД – оспорва частната жалба, като намира, че въззивното определение е съобразено с качеството „ответници „ на жалбоподателите, само по един от предявените и съответно уважени искове – по чл.108 ЗС. Намира, че определението на съда подробно сочи механизма за изчисление на припадащите се в тежест на ответниците разноски. Акцентира на преклудирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, на което се позовава съда, отделно – на неговата неоснователност, тъй като припадащото се на иска възнаграждение е в размер под минималния, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното :

Производството по т. д.№ 32/22 г. на Апелативен съд - Варна е образувано по въззивни жалби на : 1 / „К. Б. „ ЕООД – срещу първоинстанционното решение, с което са уважени предявени от „С. С. ЕООД срещу същото дружество, съответно : установителен иск за нищожност на упълномощителна сделка, установителен иск за нищожност на разпоредителна сделка, установителен иск за собственост върху имотите – обект на разпоредителната сделка, сключена чрез пълномощник без представителна власт / нищожната упълномощителна сделка / и с което е отхвърлен предявеният от „К. Б. ЕООД насрещен иск по чл. 34 ЗЗД; 2/ Н. В. и Д. В. – срещу първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният срещу тях ревандикационен иск – за предаване владението на имотите, обект на атакуваната разпоредителна сделка и е оставено без уважение възражението им за право на задържане на имотите, до изплащане на необходими разноски, направени за тяхното запазване. С въззивното решение установителният иск за недействителност на упълномощителната сделка е счетен за недопустим, първоинстанционното решение по същия – обезсилено и производството - прекратено. В останалата част е потвърдено първоинстанционното решение, за уважаване на главните и отхвърляне на насрещния искове. Присъдена е в полза на ищеца, съответно в тежест на Н. В. и Д. В. сума от 2 448,23 лева - разноски от заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Размерът е определен пропорционално на цената на иска по чл.108 ЗС, спрямо цената на всички останали уважени искове / на база данъчна оценка на недвижимите имоти – обект на главните искове и размера на насрещния осъдителен иск / , съобразявайки и прекратяването на производството по един от главните искове, от общ размер на адвокатското възнаграждение 7 400 лева / договорен и заплатен размер от 8 400 лева минус 1 000 лева, припадащи се на прекратената част от производството /.

За да остави без уважение молбата на настоящите жалбоподатели, по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е преповторил преждеизложения механизъм на определяне на размера, доколкото заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е договорено в общ размер, а не диференцирано - за осъществена процесуална защита по отделните искове. Приел е, че доколкото в срок до приключване на устните състезания във въззивна инстанция, ответниците не са противопоставили възражение за прекомерност на договореното възнаграждение, същото се явява преклудирано и не подлежи на разглеждане.

Частната жалба е неоснователна.

Въззивното определение е правилно – съобразено с процесуалния закон и правния резултат по спора. Липсва логично основание да се откаже възмездяване на разноски, поради тяхното общо договаряне и заплащане от страната, като справедлив критерий за разпределяне общата договорена сума е именно защитения в производството интерес, функция от цената на исковете, в случая определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – по главните искове и чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – по насрещния. Тази практика е споделена в производства по чл. 248 ГПК от касационна инстанция. Неправилно определен – като конкреттна сума - размер, въз основа на така възприетия механизъм, не се установява, а и това възражение на жалбоподателите е по начало фрагментарно и необосновано. Правилно съдът е преценил, като преклудирано, възражението им за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, поради което е неотносим и довода, основан на необвързаност на съда с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., съгласно приетото с решение на СЕС по дело С - 438/2022 г. .

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 213/25.03.2024г. по т. д.№ 32/2022 г. на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: