Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. Г. Г. срещу решение № ІІІ-9/11.12.2019г., постановено по в. гр. д. № 1446/19г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на М. Г. Г. да бъде прието за установено, че съществува вземането му против „Фермата“ ООД за сумата от 6302, 50лв., представляваща дължимо връщане на платена от заявителя вноска, съгласно Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута Биткойн № 289/19.12.-2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24.07.2018г. до окончателното и плащане, за които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 2992/06.08.2019г., постановена по ч. гр. д. № 5528/18г. по описа на Районен съд - Бургас.

В касационната жалба са изложени доводи, че съдът неправилно е приел, че договорът е за продължително изпълнение, поради което развалянето има действие занапред. Според касатора договорът имал смесен характер - от една страна за предоставяне на ползване на компютърни мощности и добив на криптовалута, и от друга за подръжка на компютърните системи. В първата си част едната от престациите по договора се осъществявала с еднокартно действие - плащане на сумата от 8800лв., поради което твърди, че развалянето на договора поради неизпълнение ще има обратно действие.

Производството по делото е образувано заради твърдения на ищеца, че на 19.12.2017г. е сключил договор с ответника за предоставяне на 20 терахаша компютърни мощности за добив на криптовалута като е платил еднократно цената от 8800лв.. В изпълнение на договора до 26.03.2018г. му е била преведена криптовалута в размер на 2449, 26лв.. Но след тази дата не му били преведени никакви биткойни, поради което разваля договора и иска връщане на сумата от 6302, 50лв., която се получава след прихващане на платената първоначално цена от 8800лв. и стойността на придобитата криптовалута. В срока за отговор ответникът е възразил, че и след 26.03.2018г. е продължило добиването и изплащането на биткойни, но след м. 05.2018г. предоставяната компютърна мощност е била 10 терахаша, тъй като ищецът не плащал таксата за подръжка на компютърната система.

Въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за изработка за продължително изпълнение, поради което развалянето има действие занапред, откъдето следвало, че ответникът не дължи връщане на платената първоначална вноска и е отхвърлил иска.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали развалянето на двустранен договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се извършва с еднократно действие, макар насрещната да е за продължително изпълнение.

По формулирания въпрос настоящият състав на ВКС споделя трайната практика, че развалянето на двустранен договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се реализира с еднократно действие, макар другата да е за продъължително изпълнение (в същия смисъл решение № 239/14г. на ІV ГО).

Правилно е установено от въззивният съд, че е сключен договор за предоставяне на компютърни мощности от 20 терахаша за добив на криптовалута, но неправилно е прието, че задължението по договора е било за периодично изпълнение и на двете страни.

От фактическа страна е безспорно установено по делото, че страните М. Г. и „Фермата“ ООД са сключили на 19.12.2017г. договор за предоставяне на 20 терахаша компютърни мощности за добив на криптовалута, като ищецът е платил еднократно сумата от 8800лв.. След м. 05.2018г. е продължило добиването и изплащането на биткойни, но предоставяната компютърна мощност е била 10 терахаша, а не договорената 20 терахаша. С предявяването на иска ищецът е развалил договора поради виновно неизпълнение на основание чл. 87 ЗЗД.

От правна страна, ВКС намира следното: сключеният договор е със смесен характер - от една страна е уговорено продължително предоставяне на 20 терахаша компютърна мощност за добив на криптовалута срещу плащане еднократно на сумата от 8800лв., а от друга страна е уговорено продължителна поддръжка на компютърната мощност срещу периодично плащане на такса. Никъде в договора не е уговорено, че периодичното плащане на таксата за поддръжка е условие за предоставяне на 20 терахаша компютърна мощност (двете задължения не са генетично свързани), напротив изрична е уговорката, че само и единствено плащането на еднократната вноска е условие за предоставяне на компютърната мощност. Доколкото по договора за предоставяне на компютърна мощност насрещната престация се осъществява с еднократно изпълнение (плащане на сумата от 8800лв.), то при виновно неизпълнение на доставчика, потребителят има право едностранно да развали договора с едностранно предизвестие (чл. 87, ал. 1 ЗЗД), като в този случай развалянето на договора ще има обратно действие, защото поне една от насрещните престации е с еднократно изпълнение (чл. 88, ал. 1, пр. 1 ЗЗД).

В случая безспорно е установено, че ищецът е платил еднократната вноска от 8800лв., но ответникът след м. 05.2018г. не е изпълнил задължението си да предостави 20 терахаша мощност за добив на криптовалута. Вината се предполага до доказване на противното (чл. 81, ал. 1 ЗЗД), а в договора не е уговорено право на доставчика едностранно да намали предоставената компютърна мощност. Не се установи ищецът да е неизправна страна по договора поради неплащане на таксата за поддръжка, напротив ответникът е признал, че е събирал таксата чрез прихващане на добитата криптовалута, за каквато възможност има включена клауза в договора.

Правото за разваляне на договора поради виновно неизпълнение е възникнало за ищеца, защото ответникът виновно не е изпълнил задължението си да предоставя 20 терахаша компютърна мощност за добив на криптовалута. Потестативното право е упражнено с едностранно волеизявление, съдържащо се в исковата молба и е породило обратно действие, защото поне една от престациите се изпълнява с еднократно действие (еднократно плащане на цена от 8800лв.). При това положение ответникът дължи връщане на платеното, поради което искът на М. Г. Г. да бъде прието за установено, че съществува вземането му против „Фермата“ ООД за сумата от 6302, 50лв., представляваща дължимо връщане на платена от заявителя вноска, съгласно Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута Биткойн № 289/19.12.-2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24.07.2018г. до окончателното и плащане, е основателен.

При този изход на спора в полза на М. Г. следва да се присъдят разноски, както следва 926лв. за първа инстанция и 771, 05лв. за заповедното производство, 700лв. разноски за втора инстанция и 693лв. за касационното производство.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № ІІІ-9/11.12.2019г., постановено по в. гр. д. № 1446/19г. на Бургаски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Фермата“ООД с ЕИК[ЕИК], гр. Бургас дължи на М. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] [населено място] сумата от 6302, 50лв., представляваща дължимо връщане на платена от заявителя вноска, съгласно Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута Биткойн № 289/19.12.-2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24.07.2018г. до окончателното и плащане, за които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 2992/06.08.2019г., постановена по ч. гр. д. № 5528/18г. по описа на Районен съд - Бургас.

Осъжда ответника „Фермата“ООД да плати на ищеца М. Г. Г. направените разноски за производството, както следва 926лв. за първа инстанция и 771, 05лв. за заповедното производство, 700лв. разноски за втора инстанция и 693лв. за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: