Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на М. Г. Г. срещу решение № ІІІ-149/ 11.12.2019г., постановено по в. гр. д. № 1446/19г. на Бургаски окръжен съд.

Въззивният съд е разрешил правен спор между М. Г. и „Фермата”ООД, произлязъл от твърдения на ищеца, че на 19.12.2017г. е сключил договор с ответника за предоставяне на 20 терахаша компютърни мощности за добив на криптовалута като е платил цената от 8800лв.. В изпълнение на договора до 26.03.2018г. му е била преведена криптовалута в размер на 2449, 26лв.. Но след тази дата не му били преведени никакви биткойни, поради което разваля договора и иска връщане на сумата от 6302, 50лв., която се получава след прихващане на платената първоначално цена от 8800лв. и стойността на придобитата криптовалута. В срока за отговор ответникът е възразил, че и след 26.03.2018г. е продължило добиването и изплащането на биткойни, но след м. 05.2018г. предоставяната компютърна мощност е била 10 терахаша, тъй като ищецът не плащал таксата за подръжка на компютърната система.

Въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за изработка за продължително изпълнение, поради което развалянето има действие занапред, откъдето следвало, че ответникът не дължи връщане на платената първоначална вноска и е отхвърлил иска.

В касационната жалба са изложени доводи, че съдът неправилно е квалифицирал договора като такъв за изработка, тъй като договорът бил смесен - от една страна за предоставяне на ползване на компютърни мощности и добив на криптовалута, и от друга за подръжка на компютърните системи. В първата част относно договора за предоставяне на компютърни мощности и добив на криптовалута, едната от престациите била за еднокартно действие - плащане на сумата от 8800лв., откъдето развалянето на договора поради неизпълнение ще има обратно действие. Във връзка с това становище, в изложението се поставя въпроса дали развалянето на двустранен договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се извършва с еднократно действие, макар насрещната да е за продължително изпълнение. Според касатора, въззивният съд е дал отговор на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

При така очертаните рамки на правния спор и решаващите изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, защото практиката на ВКС приема, че развалянето на двустранен договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се реализира с еднократно действие. Съгласно решение № 239/14г. на ІV ГО изключването на принципа за разваляне на договора с обратна сила по чл. 88, ал. 1 изр. 1 ЗЗД има своето основание в това, че разменените в миналото престации и на двете страни са за периодично или продължително изпълнение и поради еквивалентността им не е необходимо да се преуреждат отношенията между страните след прекратяването на облигационната връзка. Когато само престацията на приобретателя е за продължително изпълнение, а тази на прехвърлителя е с еднократен характер, при такъв договор развалянето е винаги с обратно действие и поражда задължение за реституция на даденото по него.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-149/ 11.12.2019г., постановено по в. гр. д. № 1446/19г. на Бургаски окръжен съд.

Указва на касатора в 1- седмичен срок да представи квитанция за платена държавна такса в размер на 63лв. по сметка на ВКС, иначе касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване, след изпълнение на указанията.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: