Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПКД” Е., със седалище [населено място], район „М.”, [улица] ЕИК[ЕИК] против решение № 465/24.02.2020 г. по въззивно гр. д.№ 2740/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 22.01.2019 г. по гр. д.№ 3611/2017 г. на СГС и вместо това е признато за установено по отношение на касатора и Национална агенция по приходите /НАП/ на основание чл. 269, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците К.П.Ц и К.Б.Ц са собственици в режим на съпружеска имуществена общност в резултат на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност на апартамент №. .... със застроена площ 105 кв. м.,находящ се в [населено място], район Л., [улица], вх.. ...., ет.. ...., заедно с мазе №12 с площ от 4, 70 кв. м. ведно с 4, 60% ид. ч. от общите части на сградата и 4, 60% ид. ч. от правото на строеж върху мястото, цялото от 955кв. м., съставляващо по скица парцел ХVІІІ-..... в кв.. .... по плана на [населено място], м.“В. ВЕЦ С.“.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата на придобивната давност относно началният момент на установяване на владение и на течение на придобивната давност, на правилото на чл. 82 ЗС за присъединяване на владение, както и на правилото на чл. 116, б. „а”, „б” и „в” ЗЗД. Навежда се оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата относно това от кого и от кога е установено владение върху процесния апартамент. Оспорва се обосноваността на извода, че ищците са придобили по давност процесния апартамент.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 и апл. 2 пр. 3 ГПК.

На основание чл. 2801 ал. 1 т. 1 ГПК се иска допускане до касация по следните три въпроса: 1.Предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен давностен срок обективира ли признаване на владелеца за упражняване на фактическа власт върху чужда вещ и прекъсва ли придобивната давност на основание чл. 116, ал. 1 б. „а” ЗЗД? По този въпрос се твърди противоречие с Р № 528/11.06.2010 г. по гр. д.№ 1218/2009 г. на ВКС, І гр. о. 2. Може ли единия съпруг в качеството си на получил владението купувач по предварителен договор да присъедини към своето владение и това на другия съпруг, който по-късно също е получил владението в качеството си на втори купувач по същия предварителен договор. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 306/21.12.2013 г. по гр. д.№ 1068/2013 г. на ВКС, І гр. о. и цитираните в него. 3. Сключването на предварителен договор за покупко-продажба със собственика може ли да се счита признание, че упражняваната фактическа власт върху веща от купувача до момента на сключване на предварителния договор е само държател и предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен може ли да се счита като признание, че упражняваната до момента на предявяване на иска фактическа власт върху вещта от бъдещия купувач е само държане? По този въпрос се твърди противоречие с Р № 578/08.09.2010 г. по гр. д.№ 1188/2009 г. на ВКС, І гр. о.

На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се иска допускане до касация по три въпроса: 1. Когато физическо лице, в качеството си на законен представител на ЮЛ получава фактическата власт по предварителен договор, по който представляващият ЮЛ е купувач следва ли да се смята, че презумпцията на чл. 69 ЗС е преодоляна и владелец е представляваното ЮЛ, или по силата на същата презумпция физическото лице започва да владее веща единствено за себе си, като своя собствена? 2. Когато физическо лице получава фактическата власт по предварителен договор, по който е купувач и след това същото физическо лице, в качеството си на законен представител на ЮЛ сключва втори предварителен договор, по който представляваното ЮЛ е купувач, има ли промяна в субективното намерение /animus/ за упражняване на фактическа власт, водеща до държане за ЮЛ, или физическото лице продължава да владее веща единствено за себе си, като своя собствена? 3. Третият въпрос от тази група се състои от няколко подвъпроса: а/ Законът позволява ли присъединяване на фактическата власт /владението/ на купувач по предварителен договор към владението на лице, което е по-ранен купувач по същия предварителен договор? б/ Може ли единия съпруг в качеството си на „купувач” по предварителен договор, който е получил владението да присъедини към своето владение и това на другия съпруг, който по-късно също е получил владението в качеството си на втори купувач по същия предварителен договор? в/ Заместването на купувач по предварителен договор включва ли и присъединяване на фактическата власт /владението/ на последващия /заместващия/ купувач към владението на заместения „купувач”? г/ Заместването на купувач по предварителен договор включва ли и присъединяване към фактическата власт /владението/ на първоначалният заместен „купувач” към владението на трето лице, което е по-ранен купувач по същия предварителен договор?

На основание чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК се твърди очевидна неправилност поради нарушение на императивни материално правни норми - чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ, на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и на чл. 20 ЗЗД.

Ответниците по касация К. П. Ц. и К. Б. Ц. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като не са налице наведените основания на чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 и ал. 2 пр. 3 ГПК, защото решението е съобразено със съдебната практика по чл. 116, б. „а” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС при предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е налице присъединяване на владение, а при владение на съпрузи в различни периоди от време е неприложима и практиката по чл. 82 ЗС. Останалите въпроси са определени като неотносими към спора.

НАП не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

От данните по делото се установява следното:

К. П. Ц. и К. Б. са съпрузи и предявяват положителен установителен иск за собственост на апартамент, основан на придобивна давност, започнала да тече от м. януари 2007 г. Фактическата обстановка е безспорно установена: На 10.07.2006г. „ПКД“ О. и „Г., П. и партньори“ О. са сключили договор за построяване и продажба на два апартамента, находящи се в [населено място] – процесния №. .... и №. ...., Ищецът К. Ц. е един от съдружници в „ПКД О. към този момент заедно с Д. И. Х.. На същата дата двамата съдружници провеждат общо събрание на „ПКД О., на което вземат решение, апартамент №. ...., заедно с мазе №. .... и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, предмет на договора за построяване и продажба на недвижим имот от 10.07.2006 г. да бъде придобит от К.Ц лично или от посочено от него лице, като дружеството се задължава да го снабди с документ за собственост, а другия апартамент да остане на дружеството. На събранието е взето и решение търговско дружество „Д и К 2006 О. да предостави на „ПКД О. в заем сумата от 120 000 лв. за построяване на сградата, предмет на договора за строителство от 10.07.2006 г. Разликата до пълната стойност на апартамента, К. Ц., или посочено от него лице е следвало да заплати на „ПКД” О. към момента на снабдяване с титул за собственост. Дружеството-заемодател „Д и К 2006“ О. се управлява от съдружниците Д. Х. и К. Ц., В изпълнение на решението на общото събрание на „ПКД” О., на 10.07.2006 г. е сключен договор за паричен заем между дружество „Д и К 2006 О. в качеството му на заемодател и дружество „ПКД О. като заемател за сумата от 120 000 лв.

На 10.01.2007г. съдружниците на „ПКД О. са подписали протокол от проведено Общо събрание на дружество, в който е взето решение, че съдружникът К. Ц.. влиза във владение на апартамент №. ...., заедно с мазе №. .... и припадащите се идеални части от общите части на сградата, а „ПКД“ О. влиза във владение на апартамент №4, заедно с мазе №13 и припадащите се идеални части от общите части на сградата. В протокола е записано, че дружеството „ПКД“ О. се задължава да снабди с титул за собственост за апартамент №. .... К. Ц. или посочено от него лице след въвеждане на сградата в експлоатация и в срок до 6 месеца от снабдяването на дружеството с нотариален акт. Разликата от 120 000лв. до пълната стойност на придобития имот, Цирков или посочено от него лице следва да заплатят най-късно до датата на снабдяването си с титул за собственост. На 01.02.2007г. сградата, в която се намират апартаменти № №. .... и. ...., е въведена в експлоатация. С нот. акт №. ..../07.03.2007г., т...... рег.№ 2139 дело №. ..../2007г. на нотариус В.М., „Г., П. и партньори” О. прехвърля на „ПКД“ О. собствеността върху апартамент №. .... и апартамент №. .....

Между „ПКД” О. и „Д и К 2006“ О. е сключен предварителен договор на 09.06.2008г. за процесния апартамент №. .... за сумата от 185 000лв. без ДДС, от които 100 000лв. платими при подписване на предварителния договор, а останалите 85 000лв. – до деня на прехвърляне на собствеността върху имота по нотариален ред. В чл. 2 от договора е уговорено владението да се предаде на купувача след плащане изцяло на цената и сключване на окончателният договор. Уговореният срок за сключване на окончателния договор е 31.12.2008г. На 08.08.2008 г. К. Ц. е продал на Д. Х. собствените си 33 дружествени дяла от капитала на „ПКД“О., което обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 08.09.2008г. и „ПКД“ О. е преобразувано в Е.. На 15.12.2008г. е сключен анекс към предварителния договор за продажба от 09.06.2008г. между „ПКД” Е. и „Д и К 2006“ О. във връзка със сроковете и начина на плащане на цената, която като размер е останала същата, но е уговорен срок за сключване на окончателния договор 15.03.2009г.

На 29.12.2008г. е сключено споразумение към предварителния договор за продажба на имот от 09.06.2008г между „ПКД“ Е., „Д и К 2006“ О. и ищцата К.Ц, съгласно който Циркова встъпва в правата и задълженията на „Д и К 2006“ О.. като „ПКД“ О. се е задължило да продаде на Циркова. процесния апартамент №. .... в срок до 15.03.2009г. Изрично е записано, че „ПКД“ О. предава владението на имота на К. Ц., считано от 29.12.2008г. срещу задължението за същата да го стопанисва с грижата на добър стопанин до сключване на окончателен договор за покупко-продажба и изплащане на дължимата цена. С писмени доказателства - договори, квитанции и проект за интериор и от разпитаните свидетели се установява, че ищците са извършили довършителни СМР в апартамент №. .... през 2007г., обзавели са го през 2009г. и живеят от тогава в него. В Столична община като собственик на апартамент №. .... е регистриран „ПКД“ О., но консумативните разходи се заплащат от ищците.

Във връзка с непогасени публични задължения на „ПКД“ О. в ТД на НАП е образувано изпълнително дело № 22130004552/2013г. за задължения по ДДС и корпоративен данък, по което публичният изпълнител е наложил възбрана върху процесния имот - апартамент №. ...., както и върху апартамент №. ...., В. върху двата имота е вписана в Агенцията по вписванията на 02.03.2012г. Публичен изпълнител е извършил опис на апартамент №. .... и на апартамент №. ...., на на 10.12.2015г., Апартамент №. .... е продаден и възложен на купувач през 2016г. По отношение на ап.. .... е проведен един търг на 29.11.2016г., на който не е продаден апартамента, а втория търг не се е състоял, тъй като изпълнителното производство по отношение на този апартамент е спряно на основание чл. 269 ал. 3 от ДОПК. Изпълнителното производство при публичния изпълнител не е прекратено.

Първата инстанция СГС е приела, че ищците са получили фактическата власт върху апартамента от построяването му и са демонстрирали, че се считат собственици, но не и пред дружеството „ПКД“ Е., което е собственик. Приел е, че К. Ц. е установила владение върху имота по отношение на дружеството на 29.12.2008 г., когато е заменила „Д и К“ О. като страна по предварителния договор, а до този момент владението на К. Ц. е било скрито. Замяната на страна по договора е приета и като признание правото на собственост на дружеството. Като основание за спиране течението на придобивната давност са преценени и действията по принудително изпълнение.

Въззивният съд не е възприел тези изводи. Приел, че тъй като ищците са съпрузи, е достатъчно да установи владение поне на един от съпрузите, като не е необходимо всеки от тях да демонстрира намерение за своене. В съответствие с този извод и фактите по делото е приел, че първоначално владение е упражнявал съпруга, а от 29.12.2008 г. владение е установила съпругата, а собственикът не е предприел никакви действия да смути или да прекъсне владението или придобивната давност по някой от способите, предвидени в закона. Съобразил е и презумпцията на чл. 83 ЗС. Тъй като владението е придобито на основание решение на ОС на дружеството-собственик, а в последствие и на основание предварителен договор, съдът е приел, че се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС, която не е оборена и доказва анимуса на ищците. Прието е, че при сключване на предварителния договор между двете дружества, физическото лице К. Ц., което не е страна по предварителния договор, не е демонстрирал промяна на отношението си към вещта. Съдът е приел, че дори К. Ц. да е действал като представител на „Д и К“ О., неговото владение е съвместимо с намерението на дружеството да закупи имота от собственика „ПКД“ Е.. Предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от Ц. против „ПКД“ Е. на 13.10.2016 г. /което е спряно до приключване на настоящото дело/ също е преценено като обстоятелство, което не прекъсва владението на ищците и придобивната давност на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, тъй като не съставлява признание, че собственика владее имота, а само на правото му на собственост и е съвместимо с очакването на ищците да придобият правото на собственост върху имота на оригинерно или на деривативно основание. За последните два извода, съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС. Тъй като изпълнителното производство не е образувано от собственика, а от публичен съдебен изпълнител, е прието, че предприетите изпълнителни действия не прекъсват владението на ищците и на основание чл. 116 б. „в“ ЗЗД.

Първият въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика. С Решение № 82 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6873/2014 г., I г. о., ГК се приема, че предявяването на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен давностен срок обективира признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността му да придобие собствеността преди изтичане на придобивния давностен срок на деривативно основание. Това признание не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б. а ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, тъй като нито изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на фактическата власт върху същата. Съзнанието на владелеца, че преди изтичане на придобивния давностен срок не може да стане собственик и изразената от същия воля да придобие собствеността в момент предхождащ изтичане на давностния срок на производно основание /сделка/ не изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като върху своя и за себе си. За да се прекъсне придобивна давност на основание чл. 116, б. а ЗЗД, следва упражняващият фактическа власт върху вещта да признае, че не е имал намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не владелец на същата. В същия смисъл е и Решение № 162 от 18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 761/2019 г., II г. о., ГК. Касаторът се позовава на Решение № 528/11.06.2010 г. по гр. д.№ 1218/2009 г. на ВКС, І гр. о. С това решение, съдът не е отговарял на формулирания от касатора първи въпрос, а освен това видно от съдържанието му, то касае друга фактическа обстановка -отношения между съсобственици /сънаследници/, между които се прилага и специалната уредба на чл. 31 и чл. 32 ЗС и два два предварителни договора, като във времето между сключването им е променена собствеността поради настъпила смърт. Следователно поради това, че цитираното от касаторите решение не е по идентичен казус и защото въззивното решение е постановено в съответствие с актуалната съдебна практика по формулирания първи въпрос, не е налице основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Поради това, че по въпроса има съдебна практика, не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по аналогичните въпроси.

По втория въпрос, отнасящ се до възможността единия съпруг да присъедини владението, придобито на основание предварителен договор към владението на другия се твърди противоречие с Р № 306/21.12.2013 г. по гр. д.№ 1068/2013 г. на ВКС, І гр. о. С това решение се приема, че владелецът по предварителен договор не може да присъедини към своето владение това на този, който му го е предал на основание чл. 82 ЗС, защото този договор има само облигационно действие е не съставлява основание за правоприемство на вещни права. Това решение и цитираните в него са неприложими, тъй като в случая се прилагат специалните правила за владението от съпрузи и не е налице присъединяване на владението по смисъла на чл. 82 ЗС. Съгласно т. 2 от ПП-5-72, съпружеска имуществена общност са и вещите, придобити по време на брака на основание придобивна давност, като е меродавен момента на юридическо придобиване на вещното право, а съгласно приетото в ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, момента на придобиване правото на собственост в резултат на упражнявано владение е изтичане на давностния срок, като позоваването не е елемент от фактическия състав на този оригинерен способ. Тъй като между съпрузи давност не тече / чл. 115, б. „в“ ЗЗД и поради това, че нормите, уреждащи режима на СИО са императивни, ако съпрузите изберат този режим, или не изберат друг режим, е без значение кой от двамата съпрузи владее веща. Следователно имот се придобива по давност в режим на съпружеска имуществена общност и когато част от периода владее единия съпруг, а в останалата част – другия съпруг, както и когато при започване да тече срока, съпрузите не са встъпили в брак, но към момента на изтичане на срока двамата са във владение на имота и са в граждански брак. В този смисъл е формиран извод в Решение № 173 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., ГК и Решение № 133 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2016 г., II г. о., ГК. Въззивният съд е приложил тази съдебна практика и решението му не е в противоречие със съдебната практика по чл. 82 ЗС, която в случая е неприложима. Поради това вторият въпрос не обосновава основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Поради неприложимостта на правилата за присъединяване на владение между съпрузи и приложимост на специалната уредба за тях, не е налице и основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите, обособени в третата група.

Първите два въпроса, за които е посочено основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК интерпретират неточно фактите по делото. Владелци са били ищците като физически лица, а предварителния договор от 09.06.2008 г. е сключен от капиталово дружество, което е ЮЛ. Това са различни правни субекти със самостоятелни права, задължения и фактически отношения. Отделно от това, с чл. 2 от предварителния договор, сключен между двете дружества на 09.06.2008 г. е уговорено, че ще се предаде владението при плащане на цената и сключване на окончателния договор, а не че се предава владението. Към този момент на основание решението на общото събрание на „ПКД“ О., владението е било у К. Ц. в лично качество и не е отнемано от него, а след споразумението от 29.12.2008 г. е преминало у съпругата му К. Ц., за което съгласие като собственик е изразило дружеството-касатор. Тъй като тази група въпроси не кореспондират на фактите по делото, те не формират и основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

По въпроса дали предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен може ли да се счита като признание, че упражняваната до момента на предявяване на иска фактическа власт върху вещта от бъдещия купувач е само държане, съдът вече изрази становище, което е относимо и по този въпрос.. По него се твърди противоречие с Р № 578/08.09.2010 г. по гр. д.№ 1188/2009 г. на ВКС, І гр. о. С това решение е прието, че с подаване на исковата молба, ищците от владелци са се превърнали в държатели, но това може да е следвало от съдържанието на молбата. Въпросът, по който съдът се е произнесъл с цитираното решение не се покрива с формулираният въпрос от касатора, а изводът е формиран при анализа на доказателствата. Затова по този въпрос не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на цитираното от касатора решение, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

Съдът не констатира и очевидна неправилност на решението. Това основание е налице когато решението страда от особено тежка форма на неправилност, която може да се установи без да се извършва същинския касационен контрол. Такива са случаите на неправилно прилагане или неприлагане на императивна правна норма, нарушение на принципите на гражданския процес, провъзгласени от Конституцията на Р. Б и доразвити в ГПК. Съдът не констатира такива пороци. Касаторът свързва това основание с нарушение на чл. 137, ал. 1 т. 7 ТЗ и на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, тъй като дружеството не е могло да формира правно валидно волеизявление за сключване на предварителен договор и за прехвърляне на собствеността. Това волеизявление е без значение за наведеното основание в исковата молба – придобивна давност. Ищците по делото са се позовали на придобивна давност в резултата на упражнявано от тях владение. Владението е фактическо състояние и е без значение дали волеизявлението за предаването му е действително. Законът не изисква форма за подобно изявление. Владението може да се получи и чрез завладяване без съгласието на собственика. В този смисъл съдът не установява наличие на очевидна неравилност, поради което не допуска касационно обжалване и на основане чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК.

По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основания по чл. 280 ГПК. Ответниците по касация претендират разноски за настоящата инстанция, но не доказват да са направили такива.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 465/24.02.2020 г. по въззивно гр. д.№ 2740/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от „ПКД” Е., със седалище [населено място], район „М.”, [улица] ЕИК[ЕИК].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: