Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар В. В. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяТ. Р. по адм. дело № 11554/2021

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Х. чрез процесуалния си представител, срещу решение № 108/30.09.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. на Административен съд – Търговище. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго с което да бъде отменена оспорената заповед изцяло или алтернативно само в частта по т. 3 и т. 4. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община Омуртаг в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 254/14.07.2020 г. на зам.-кмета на община Омуртаг, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да премахне незаконен строеж - 2 (два) броя бункери/силози за фураж, монтирани върху стоманобетонов фундамент към пилчарник, находящ се в поземлен имот № 63639.29.12 (стар идентификатор 029012), [местност], землището на [населено място], общ. Омуртаг, като изграден без строителни книжа и извършен от касатора. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 223 ЗУТ и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Административният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Строежът е индивидуализиран ясно, с описание на местоположението и параметрите му. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Заповедта е постановена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с правилото по чл. 35 АПК. По съществото на спора излага съображения, че от събраните по делото доказателствасе установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и чл. 10 от Наредба № 1 от 2003 г. В частност строежът представлява „2 (два) броя бункери/силози за фураж, монтирани върху стоманобетонов фундамент към пилчарник, находящ се в поземлен имот № 63639.29.12 (стар идентификатор 029012), [местност], землището на [населено място], общ. Омуртаг, собственост на касатора, извършен след издаване на Разрешение № 4/25.08.2015 г., за монтаж на преместваемо съоръжение (силози/бункери) издадено от главния архитект на община Омуртаг. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, оспорена от ответника в производството, като в частта в която вещото лице определя строежа като шеста категория, съдът не кредитира заключението. Излага мотиви, че въпросът за категоризацията на видовете строежи е правен, поради което в тази част не приема заключението на вещото лице. Прието е, че строежът е трайно закрепен към земята, поради което представлява строеж по смисъла на ЗУТ и същият не може да се характеризира, като преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, извършен в противоречие с издаденото от главния архитект разрешение. При тези фактически установявания, съдът приема, че за строежа е необходимо да бъдат представени одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Процесният строеж не е търпим предвид годината на изграждането му, след 25.08.2015 г., обосновано от представеното по делото разрешение за монтаж на преместваемо съоръжение № 4/25.08.2015 г. на главния архитект на община Омуртаг. Съдът приема, че така индивидуализиран, строежът представлява надземна постройка, пета категория, която по своето предназначение и характеристики представлява съоръжение към съществуващ пилчарник и попада в приложното поле на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. б ЗУТ - производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях. Същият не може да бъде характеризиран като преместваем обект, независимо от издаденото разрешение за поставяне на такъв, предвид начина на изграждане и предназначение.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Предвид характеристиките на строежа и начина му на изпълнение, същият представлява „силози“, предназначени за съхранение и автоматизирано подаване на храна за отглежданите в пилчарника пилета. Сами по себе си, „силозите“ представляват метална сглобяема конструкция с цилиндрична форма и конусовидно дъно. Всеки от тях стъпва на 4 метални колони, които са свързани с болтове и анкери, трайно прикрепени към земята посредством бетонов фундамент с размери 280 х 600 см. Правилно е прието, че предвид характеристиките на строежа, същият законосъобразно е категоризиран като пета категория - арг. от 137, ал. 1, т. 5, б. “б“ ЗУТ. Безспорно е установено, че е изпълнен от касатора без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. От представените по делото доказателства за периода на извършване на строежа, е видно, че същият е реализиран след 25.08.2015 г., като с оглед времето на изграждане е законосъобразен изводът за липса на предпоставките за определянето му като търпим съгласно § 16, ал. 1 – 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ. За строежа не са налице строителни книжа, като липсата им обуславя неговата незаконност. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената и на посоченото правно основание, която да предизвика правната последица премахване. Изложените в касационната жалба твърдения, че наредените за премахване силози, попадат напълно в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, доказват по още един начин наличието на извършено незаконно строителство. Визираната от касатора разпоредба изключва необходимостта от одобряване на инвестиционни проекти при разрешаване на строителството, но не изключва необходимостта от разрешение за строеж за процесния строеж, като такова не е представено в производството.

Неоснователно се явява и твърдeнието на касатора, че процесният строеж представлява „преместваем обект“ по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали, начина на неговото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Според нормата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ (ред. към датата на издаване на заповедта, ДВ, бр. 17/2020 г.) основните характеристики на преместваемите обекти са, че нямат характеристиките на строеж, възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и монтажа, респ. демонтажа да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. От съвкупния анализ на доказателствата по делото е невъзможно наредения за премахване строеж да бъде квалифициран като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ с оглед неговото предназначение, което не е за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности.

Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен, решаващият съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното искане, подкрепено с представения договор за правна защита и съдействие от ответника по делото за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/30.09.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. на Административен съд – Търговище.

ОСЪЖДА Е. Х. ЕГН [ЕГН] да заплати на община Омуртаг сумата от 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов