Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 5299 от 28.02.2019 г. по ч. гр. д. № 1947/2019 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) срещу определение № 1467 от 21.12.2018 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд по преписка вх. №88567/21.12.2019 г. на Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Е. П” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се като незаконосъобразен извода на въззивния съд за необходимост от представяне на доказателства, че подновяването на особения залог е било поискано от синдиците в 6-месечния срок по § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр. 22/13.03.2018 г./. Според частния жалбоподател, разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не предвижда задължение за съда да изисква доказателства за вписани в регистъра обстоятелства. Навеждат се оплаквания, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че заявителят следва да представи документи по чл. 264 ДОПК, доколкото декларацията по чл. 264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласена нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Излагат се и аргументи за липса на задължение за представяне на 2 екземпляра от молбата за „възстановяване” на особения залог, след като заявителят е спазил изискванията на чл. 22а, ал. 4 вр. с чл. 18 от ПВ и е представил два броя оригинали на удостоверения за актуално състояние на дружеството, учредило особения залог. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на преписката на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за вписване на особения залог.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които са се твърди, че са обусловили изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС в решение № 10/09.02.2018 г. по т. д. № 1022/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 195/26.11.2010 г. по т. д. № 199/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 263/11.06.2018 г. по ч. гр. д.№ 2184/2018 г. на ВКС, ІV г. о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

„1. „Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл. 22а от ПВ? В този случай приложим ли е чл. 264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл. 22а ПВ;

2. Следва ли на основание чл. 18 от ПВ във вр. с чл. 22а, ал. 4 от ПВ молителят, освен посоченото в чл. 22а, ал. 1от ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл. 22а, ал. 4 от ПВ, към който намира приложение чл. 18 от ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл. 22а от ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ;

3. Приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, която забранява изискване на доказателства за установяване на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, по образувани пред съдията по вписванията охранителни производства? Следва ли тези производства, когато молителят се позовава на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, да се представят доказателства за установяването на тези обстоятелства”.

Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С определение № 515 от 29.07.2019 г. производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г., образувано по отправено от Видински окръжен съд преюдициално запитване във връзка с приложението на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН.

С определение от 15.01.2020 г. на Съда на Европейския съюз, Шести състав, постановено по дело С-647/18 г., преюдициалното запитване е квалифицирано като явно недопустимо и производството по делото е прекратено. Във връзка с определението частният жалбоподател е поискал производството по частната касационна жалба да бъде възобновено поради отпадане на пречките за разглеждане на жалбата.

В хода на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК пред Конституционния съд на Р. Б е образувано конституционно дело № 9/2020 г. С определение от 20.10.2020 г. по посоченото дело Конституционният съд на Р. Б е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1-2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

Решението по конституционното дело ще е от значение за произнасянето по частната касационната жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, предвид поставените от жалбоподателя правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН.

Поради изложеното спряното на основание чл. 631 ГПК производство по частната касационна жалба следва да бъде възобновено, след което да бъде спряно отново на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на производството по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 1005/2019 г. на ВКС, Търговска колегия.

СПИРА производството по ч. т. д. № 1005/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на конституционно дело № 9/2020 г. по описа на Конституционния съд на Р. Б.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: