О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 582

София, 23.11.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 4198 /2015 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Ж. Н. против решение № 738 от 17.04.2015г. по гр. д.№ 600/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 5718 от 02.12.2014г. по гр. д.№ 14050/2012г. на РС-Варна. С последното е уважен отрицателният установителен иск, предявен от касатора да се признае за установено, че ответницата Х. Ж. Т. не е собственик на правото на строеж, учредено със заявление от 21.02.2002 г. по чл. 183 ЗУТ върху дворно место с площ 330 кв. м., съставляващо поземлен имот 9 от кв. 170 по плана на ХІ подрайон на [населено място] поради погасяването му на основание чл. 67 ЗС.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът не е съобразил нормата на чл. 69, ал. 1 т. 2 ГПК и предмета на спора.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: каква е данъчната оценка на учредено ограничено право на строеж между съсобственици, притежаващи по ид. ч. от имота. Как се определя цената на иска в този случай. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със съдебната практика.

Ответникът оспорва допускането до касация, тъй като е съществено каква е цената на иска според обекта, за който се отрича притежанието на правото на строеж.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана...