Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: ГАЛИНА СОЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 11576 / 2021 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Варна, чрез юрк. С., срещу решение № 1178 от 24.09.2021г. по адм. дело № 814/2021г. на Административен съд - Варна. Счита решението за недопустима, алтернативно за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира неговата отмяна и произнасяне по същество като процесната заповед да бъде оставена в сила.

Ответникът – Б. Г. чрез адвокат Д. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото в производство по чл. 226 АПК, след като с решение № 4524/08.04.2021 г. по адм. дело № 11447/2020 г. на Върховния административен съд е отменено решение №1141/06.08.2020 г. по адм. д. №2286/2019 г. на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

В мотивите си Върховния административен съд е посочил, че решаващият съд не е изследвал основанията за допустимост по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 и 4 ЗУТ. В приетата СТЕ експертът е изследвал отстояния за дъното на имота и лицето, неустановими от графичната част. За страничните регулационни линии, с оглед предвижданията на този ПЗ, няма такова установяване. Друг съществен елемент, установим от графичната част е, че имотът е отреден за жилищно строителство, а част от процесната сграда е предвидена за нежилищна. Това е видно и от СТЕ, където се казва, че първото ниво откъм улицата е фиксирано като нежилищно. Налага се изод, че решаващият съд не е изследвал и обстоятелството, с оспорения план изменя ли се предначначението на процения УПИ, съгл. предвиденото в чл. 8, т. 1 ЗУТ или не. Установяването по безспорен начин на тези обстоятелства определят допустимостта на жалбата и са от съществено значение за определяне на процесуалната правосубектност на жалбоподателите.

В настоящото производство, с обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № Г-152/30.05.2019г. на зам. кмета на О. В. с която на основание чл.135 ал.2 вр. чл.134 ал.2 т. б от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XIII-445 (ПИ 10135.3515.445), кв.44 по плана на 16 м. р. - север, гр.Варна.

Приел е, че с оспореното изменение на ПУП-ПРЗ се променя конфигурацията на свързаното застрояване между УПИ XIV-413 /ПИ 10135.3515.444 на Б. Г./ и УПИ XIII-412 /ПИ 10135.3515.445 на В. П. и П. В./ откъм дъното на имотите, като са предвидени по-голяма дълбочина на сградата в УПИ XIII-412 и покриването на калкана с по-голяма дълбочина на сградата, предвидена в УПИ XIV-413, които сгради и по действащия ПУП са предвидени в свързано застрояване. Доколкото калканът по общата регулационна граница между двата ПИ не може да остане непокрит, с изменението на ПУП-ПРЗ е предвидено изменение и в конфигурацията на сградата в УПИ XIV-413, собственост на Б. Г., който е изразил изричното си несъгласие с това изменение с молба от 30.08.3018г /л.66 по адм. преписка/. Посочено е, че с възражение от 30.08.2 018г. жалбоподателят И. В., собственик на УПИ XII-411 /ПИ 10135.3515.446/ също е изразил изричното си несъгласие с изменението ПУП - ПРЗ /л.67 по преписката/. Нито ЕСУТ при вземането на решението си по техните възражения, нито издателят на оспорената заповед са съобразили правното значение на така изразеното несъгласие, а именно - липса на съгласие на всички собственици по см. чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Липсата на положителна императивно изискуема материално-правна предпоставка за изменение на влезлия в сила ПУП, одобрен със Заповед № Г-34/23.09.1992г. на кмета на О. В. квалифицира заповедта за одобряване на изменението на ПУП-ПРЗ, като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и налага отмяната й.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, анализирал е заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел е предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи.

Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, от заключението на работилата по делото съдебно - техническа експертиза - текстова и графична част се установява, че предвидената сграда в ситуация по ПУП-РУП в УПИ XIII-4 45 е на калкан с УПИ XII-411 с дълбочина на калкана 9,60 м. и на калкан с УПИ XIV-413 с дълбочина 8,20 м. Същата е на Зм. от уличната регулация на Юг, на бм. от дъното на имота, а във вътрешното дворно пространство на 2м. от страничната регулация, на Запад е предвидено едноетажно тяло с височина Зм. , а на Зм. от същата завършва с кота стреха на 8.50м. Основна кота стреха на сградата към дъното на имота е 9.7Ом, а към уличната регулация - 10,0Ом. с кота било 4,00м. по-високо, под ъгъл от 45 градуса. Вещото лице е констатирало, че по ПУП-ПРЗ предвидената сграда е с предназначение - „жилищна сграда" в устройствена зона „Жс" в съответствие с ОУП 2012г. и устройствени показатели, както следва макс. плътност 50%; М. К. 2.0: Мин. Озеленяване 40%; Свързано застрояване в повече от два имота с максимална кота стреха 15м.

Експертизата сочи, също така, че от приложеният Разрез А-А на лист 104 към Дело № 22-86 от 2019г. е видно, че кота стреха на сградата към улицата на Юг и кота стреха към дъното на процесния имот и предвидената сграда в УПИ VII-406 отговарят на нормите на чл.31, ал. 1, т.2 и чл.32 от ЗУТ.

Вещото лице е дало заключение, че предвиденото основно застрояване във вътрешността на двора към страничната регулация на Запад на Зм. с кота стреха 8,60м. отговаря на изискванията на чл.31. ал.1, т.1 от ЗУТ.

Предвиденото допълващо застрояване във вътрешността на двора към страничната регулация на Запад с УПИ XIV-413 на 2м. с кота корниз Зм. е в нарушение на нормата на чл.42, ал. 3 от ЗУТ, а ползването на намалено отстояние не се вписва в нито една от нормите на чл.З6 от ЗУТ/Приложение №1 към СТЕ/.

Експертът е констатирал, че Заповед № Г-34/23.09.1992г. на Кмета на О. В. е одобрен ЗРП на 16м. р. Север, който в кв.44, където попада и процесния имот е предвидил жилищно строителство по своето предназначение, свързано по начин на застрояване съгласно чл.21. ал. 1 от ЗУТ и ниско етажно - 2+М видно на лист 35 от доп. мат. към Делото. ОУП на О. В. е одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. (за ОУП и Правила към него) и Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г. (за специфични правила към ОУП) на МРРБ, обявен в ДВ бр.70/14.09.2012г., и предвижда устройствена зона "Жс"(Жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване),за територията, в която попада ПИ:10135.3515.445, с устройствени показатели, както следва : Макс. Плътност ; 50%; Макс. кинт: 2.0; Мин. Озеленяване; 4 0%; свързано застрояване с Н стр. Макс. 15.

В заключението е посочено, че процесния ПУП - ПРЗ и РУП предвижда УПИ XIII-4 4 5 „за жилищно строителство" с устройствени показатели, съгласни ОУП от 2012г., свързано застрояване с височина на стрехата максимум 10м. - ниско етажно застрояване, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като осъществява симбиоза между ЗРП/92г. и ОУП на О. В. 2012г. Вещото лице е дало заключение, че с оспореният план не се изменя предназначението на ПИ 445 /УПИ XIII-445 за жилищно строителство/. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че към момента няма инвестиционен проект.

Следователно оспорването е инициирано от субекти с активна процесуална легитимация.

Правилно е прието от съда, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган по чл. 129, ал. 2 и чл. 135, ал. 3 ЗУТ – зам.-кмета на община Варна, в рамките на делегираните му правомощия със заповед на кмета на община Варна, като е спазена установената от чл. 59, ал. 2 АПК форма. Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му - чл. 135, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Видно от данните по делот и предвид постъпилите заявления, допустимо е ПУП да се изменя на основанията, предвидени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ предвижда възможност за изменение на действащия ПУП, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. С изменението на ПУП-ПРЗ е предвидено изменение и в конфигурацията на сградата в УПИ ХІV-413, чийто собственик изрично е изразил несъгласие с това изменение с молба от 30.08.2018 година.

Обосновано е прието от съда, че в обжалваната заповед е посочено общо, че тя се издава на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Правилно е прието, че заповедта е издадена при липса на соченото в нея материално-правно основание. Нормата на чл. 136, ал. 2, т. 6 от ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, т. е. на всички собственици, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

С оспореното изменение на ПУП-ПРЗ се променя конфигурацията на свързаното застрояване между УПИ XIV-413 /ПИ 10135.3515.444 на Б. Г./ и УПИ XIII-412 /ПИ 10135.3515.445 на В. П. и П. В./ откъм дъното на имотите, като са предвидени по-голяма дълбочина на сградата в УПИ XIII-412 и покриването на калкана с по-голяма дълбочина на сградата, предвидена в УПИ XIV-413, които сгради и по действащия ПУП са предвидени в свързано застрояване. Доколкото калканът по общата регулационна граница между двата ПИ не може да остане непокрит, с изменението на ПУП-ПРЗ е предвидено изменение и в конфигурацията на сградата в УПИ XIV-413, собственост на Б. Г., който е изразил изричното си несъгласие с това изменение с молба от 30.08.3018г /л.66 по адм. преписка/. С възражение от 30.08.2018г. И. В., собственик на УПИ XII-411 /ПИ 10135.3515.446/ също е изразил изричното си несъгласие с изменението ПУП - ПРЗ /л.67 по преписката/. Нито ЕСУТ при вземането на решението си по техните възражения, нито издателят на оспорената заповед са съобразили правното значение на така изразеното несъгласие, а именно - липса на съгласие на всички собственици по см. чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ.

Ето защо, обосновано първоинстанционния съд е приел, че липсата на съгласие на всички собственици по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ квалифицира заповедта за одобряване на изменението на ПУП-ПРЗ като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон. Освен това, налице са и основанията на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице, предвиденото допълващо застрояване във вътрешността на двора към страничната регулация на запад с УПИ XIV-413 на 2 м с кота корниз 3м. е в нарушение на нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, а ползването на намалено отстояние е в противоречие с нормата на чл. 36 от ЗУТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила.

В представения писмен отговор от Б. Г. чрез адвокат Петров са поискани разноски пред касационната инстанция, но липсват доказателства за реалното им заплащане, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1178 от 24.09.2021г. по адм. дело № 814/2021г. на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Г. С. п/ МАРИЕТА МИЛЕВА