Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. А. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя И. А. по административно дело № 11647 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба и уточнение към нея на Д. Д. с [ЕГН] с адрес в гр. Н. З. [улица], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. В. С., срещу Решение № 174 от 06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 412 по описа на Административния съд – Сливен за 2017 г.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Драгостинов обективно съединени искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Българска народна банка (БНБ) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от нарушаване от ответника на приложими с директен ефект норми от Общностното право и вследствие неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменените й със закон функции по осъществяване на ефективен банков надзор, както следва: иск с цена от 8 627, 96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на гарантирания размер на вложенията на ищеца в „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ АД) от 196 000, 00 лв. за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г.; иск с цена от 3 354, 01 лв., представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения му гарантиран депозит. Със същото решение Драгостинов е осъден да заплати на БНБ 2 720, 00 лв. разноски по делото.
Касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението по подробно изложени доводи. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани подробно и последователно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяната на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт, с който исковите му претенции да бъдат уважени в цялост.
Ответникът по касационната жалба – Българска народна банка, със седалище и адрес на управление в София, пл. „К. А. I” № 1 в писмен отговор, чрез пълномощник адв. А. Г., излага съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска оставането му в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), договор за правна защита и съдействие № БНБ-16703/02.02.2018 г. и доказателства за извършването на разноските.
Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Счита, че предявеният от Драгостинов срещу БНБ иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди за сумата от 8 627, 96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на гарантирания размер на вложенията на ищеца в КТБ АД, следва да бъде уважен частично и само за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по делото, за която подлежащият на касационно обжалване съдебен акт, е неблагоприятен за нея.
По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение преценява следното: Касационната жалба е частично основателна.
Обжалваният резултат е постановен в производство по реда на Глава единадесета „Производства за обезщетения“ АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Административният съд – Сливен е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска, както следва:
- иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627, 96 лв., представляваща законната лихва за забавено плащане на гарантирания размер на депозитите на ищеца в КТБ АД за периода 30.06.2014 г. – 04.12.2014 г., претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба с директен ефект от правото на Европейския съюз (ЕС) – чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.;
- иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 354, 01 лв., представляващи разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит, претърпени в резултат на нарушаването от страна на БНБ на чл. 17 и чл. 54 от Хартата на основните права на ЕС, на чл. 63 – чл. 65 и чл. 120 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) и чл. 24 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, а в условията на алтернативност – претърпени в резултат на неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменените й със закон функции по осъществяване на ефективен банков надзор.
Административният съд – Сливен е приел от фактическа страна, че Драгостинов е вложител в КТБ.
Съдът е установил, че на 20.06.2014 г. в БНБ е получено писмено уведомление от ръководството на КТБ АД, в което информира за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На 20.06.2014 г., на основание чл. 115 (отм.) от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с Решение № 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, отстранени са от длъжност членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, назначени са квестори.
На 25.06.2014 г. от БНБ е възложена проверка на активите на банковата група КТБ, като в КТБ проверката е извършена съвместно от „Ърнст и Я. О. ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД. Резултатите от извършения от одиторите преглед са оповестени публично от БНБ на 11.07.2014 г. При извършената проверка е установено, че за определена категория кредитополучатели в КТБ АД (по кредити в общ размер 3,5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита.
С Решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути.
С Решение № 94 от 31.07.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е приет Доклад за текущото състояние на КТБ, представен от квесторите в изпълнение на чл. 121 ЗКИ (отм.), на основание чл. 107, ал. 3 ЗКИ, са дадени задължителни предписания на квесторите на КТБ АД, между които и следните: да създадат специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката; да сключат допълнителни договори с одиторските фирми „Ърнст и Я. О. ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.
На 25.09.2014 г. от Европейската комисия (ЕК) е обявено, че открива процедура за нарушение срещу Р. Б. на Директива 94/19/EО. Процедурата е прекратена с Решение на ЕК от 15.12.2015 г.
На 20.10.2014 г. от квесторите на КТБ са внесени в БНБ докладите на „Ърнст и Я. О. ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ООД за извършен анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ, които са разгледани на заседание на Управителния съвет на БНБ на 21.10.2014 г. и приети с негово Решение № 133. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лева. С Решението от 21.10.2014 г. на квесторите на КТБ е указано, в срок до 31.10.2014 г., да предприемат необходимите действия, съгласно Международните стандарти за финансова отчетност, за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на активите на КТБ към 30.09.2014 г. и да представят в БНБ финансови и надзорни отчети на КТБ, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 година за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (отм.).
На следващо място първоинстанционният съд установил, че в периода 04.07.2014 г. – 14.10.2014 г., в КТБ е извършена проверка на място от екип инспектори от управление „Банков надзор“ на БНБ, според чиито констатации и заключения, контролните и ръководните органи на банката са прилагали порочни банкови и бизнес практики.
На 27.10.2014 г. Управителният съвет на БНБ внесъл в Народното събрание на Р. Б. Д. „Събитията и предприетите действия, свързани с КТБ и „Търговска банка „Виктория“ ЕАД, съдържащ информация за събитията и всички предприети действия и взети решения от БНБ по отношение на групата КТБ в периода от 20.06.2014 г. (датата на поставяне под специален надзор на КТБ) до датата на доклада.
Установено е, че БНБ, с Решение № 138/06.11.2014 г., отнела лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), Централната банка приела да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомила и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фондът), с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик.
На 04.12.2014 г. Фондът е започнал изплащане на гарантираните депозити.
С Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по т. д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение № 1443/03.07.2015 г. на Софийския апелативен съд по т. д. № 2216/2015 г., Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.
Съдът съобразил информацията, съдържаща се в Удостоверение, издадено от КТБ АД (в несъстоятелност), изх. № 1035/04.06.2021 г. (л. 260-261 от първоинстанционното дело), за сметките на ищеца в КТБ АД, както и за начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви по тези сметки за периода 20.06.2014 г. – 06.11.2014 г. и 30.06.2014 г. – 06.11.2014 г. Съгласно посоченото в това удостоверения на 06.11.2014 г. за Драгостинов е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв. към ФГВБ, в която са включени и начислените лихви към 06.11.2014 г. – датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност. Вземането на ищеца в размер на 3 354, 01 лв. е включено под № 2266 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН на приетите от синдика на КТБ вземания, по които не са направени възражения, обявен в Търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата на дружеството, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. Вземането в размер на 3 354, 01 лв. е формирано от сумите, останали по партиди на името на Д. Д. след изплащане на гарантираната по закон сума в размер на 196 000, 00 лв.
Съдът е установил, като се позовал на представените по делото частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН, обявени в Търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата на дружеството, че ищецът е включен в четири такива частични сметки с вече разпределени суми.
По делото пред първата инстанция е назначена, изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П. И. със специалност „Счетоводство и контрол“. Задачата на експертизата е била - установяване на размера на лихвата в проценти, начислявана по влоговете на ищеца в КТБ, както и на законната лихва върху изплатения на ищеца размер на гарантирания депозит за конкретни периоди в рамките на претендирания исков период.
При така установената фактическа обстановка, Административният съд – Сливен е приел от правна страна, че предявените пред него обективно съединени искове са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Посочил, че доколкото претенциите на ищеца са за претърпени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, приложима, в случая, се явява разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК.
Относно иска с цена 8 627, 96 лв. приел, че по делото не е доказано наличието на всички изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за реализиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Аргументирал се е с приетото по т. 60 от Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.03.2021 г. по дело C-501/18, в която е посочено, че чл. 7, пар. 6 от Директива 94/19/ЕО не дава основание да се счита, че вложителят в банка има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични. Подчертал е, че в действащото до 14.08.2015 г. национално законодателство няма изричен текст, който да определя БНБ като компетентен орган, оправомощен да установява неналични депозити, съгласно чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Посочил, че със Закона за изменение и допълнение на ЗКИ (обн., ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г.) е приета нова ал. 2 на чл. 1 от ЗКИ, съгласно която БНБ е компетентен орган в Р. Б. за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012., че едва с приемането на Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., Централната банка е определена като орган, компетентен да установи неналичността на депозитите (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ). Посочил е, че в същия смисъл е и новосъздадената т. 7 в ал. 1 на чл. 36 ЗКИ (обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.), съгласно която БНБ може да отнеме издадения лиценз за извършване на банкова дейност, когато БНБ е взела решение за установяване, че влоговете в банката са неналични, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ. Мотивиран така, формирал решаващия извод, че през процесния период на 2014 г. БНБ не е имала качеството на компетентен орган да установи неналичност на депозитите в КТБ по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Допълнил, че този извод се подкрепя от практиката на СЕС – т. 99, т. 100 и т. 101 от Решение на съда по дело C-501/18.
На следващо място първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват доказателства за незаконосъобразно бездействие на БНБ. Счел, че с чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на компетентните органи са възложени не фактически, а правни задължения, тъй като предвиденото в нормата установяване на неналични депозити може да се осъществи чрез изричен властнически акт. Обосновал се, че неизпълнението на задължение за издаване на изричен властнически акт не представлява фактическо бездействие и съответно не е основание за обезщетяване по реда на чл. 204, ал. 4 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Формирал извод, че стартирането на процедурата по изплащане на гарантираните депозити следва да започне въз основа на акт – изрично волеизявление, което изисква правно действие по приемането му, но не и извършването на фактически действия.
Съдът счел, че не са налице доказателства и за останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: настъпила вреда за ищеца, както и причинна връзка между твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие и твърдения вредоносен резултат. Аргументирал се е, че за периода от поставяне на КТБ под специален надзор до отнемане на лиценза й за извършване на банкова дейност, от КТБ е начислявана лихва по депозитите на ищеца и тази лихва е била изплатена при изплащане на гарантираните влогове до гарантирания от закона размер в съответствие с чл. 4, ал. 2 ЗГВБ (отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Според съда, за исковия период, за който Драгостинов претендира лихва, той получавал доходи от вложените си в КТБ средства. Поради това и като се позовал на Удостоверение, получено от КТБ АД, изх. № 1035 от 04.06.2021 г., формирал извод, че за този период ищецът не е претърпял вреди, а даже е получил договорените с банката лихви, тъй като главниците по депозитите му били олихвявани в периода на специалния надзор. Приел е, че размерът на лихвите е установен и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Административният съд посочил, че от действията на БНБ не може да последва пряко изплащане на суми по гарантираните депозити. Взел предвид, че преди да започне изплащане на гарантираните депозити, ФГВБ и други лица следва да извършат редица подготвителни действия, предвидени в ЗГВБ, включително приемане на решение от ФГВБ за започване на изплащането. Отчел, че изплащането на гарантираните депозити се извършва от ФГВБ, който приема съответен акт за изплащане на гарантираните депозити. Това обстоятелство, според съда, прекъсва пряката причинна връзка между който и да е акт, действие или бездействие на БНБ и получаването или неполучаването на плащане от ФГВБ. С тези доводи, съдът приел предявения от Драгостинов иск с цена 8 627, 96 лв. за неоснователен, поради което го отхвърлил.
Административният съд – Сливен преценил като неоснователен и иска на Драгостинов срещу БНБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 354, 01 лв., представляващи разликата между размера на вложенията му в КТБ и изплатения му гарантиран депозит. Приел е, че в производството пред него не са събрани доказателства относно твърденията на ищеца за прилагане от БНБ с ретроактивно действие на административни мерки, както и относно твърденията, че взетото решение за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ е на основата на документи, които не кореспондират с вътрешното национално право и с международното право. Подчертал, че решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ, не е и не може да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред него. Мотивирал се със съдебна практика на Върховния административен съд, съгласно която за лица, вложители в КТБ, не е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на Решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ. Приел е, че от цитираните от ищеца разпоредби от Хартата на основните права на ЕС, ДФЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, не могат да се извлекат конкретни задължения на БНБ, за неизпълнение на които да е възможно да се ангажира отговорността на БНБ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил, че с поставянето на КТБ под специален надзор са предприети мерки за временно преустановяване на плащанията. За тези мерки счел, позовавайки се на приетото по т. 108 от Решение на СЕС по дело C-501/18, че имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на кредитната институция и отговарят на призната от Съюза цел от общ интерес. Формирал извод, че временните ограничения върху ползването на депозитите на ищеца са предприети в защита стабилността на банковата система и в съответствие с общия интерес, поради което не може да се приеме, че действията на БНБ са в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Относно предявената в условия на алтернативност претенция на Драгостинов за осъждането на БНБ да му заплати обезщетение в размер на 3 354, 01 лв. за имуществени вреди, причинени му в резултат от неупражняването от Централната банка на ефективен банков надзор, административният съд е приел, че твърденията на ищеца са за правно бездействие, изразяващо се в неупражняване на законови надзорни правомощия на БНБ. Мотивирал се, че това е различно от фактическото бездействие, поради която причина не може да бъде основание за обезщетяване по реда на чл. 204, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счел, че не са налице и доказателства за причинени на ищеца имуществени вреди. Посочил, че исковата сума е включена в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН на приетите от синдика на КТБ (в несъстоятелност) вземания, по които не са направени възражения, от което следва, че ищецът продължава да бъде кредитор на КТБ за посочената сума. Приел е, че в качеството си на кредитор, включен в списъка на кредиторите на КТБ с приети вземания, ищецът има право да се удовлетвори от изплащаните суми от осребряването на масата на несъстоятелността на КТБ. Подчертал, че това изплащане е започнало. Обърнал внимание на представените по делото частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН, обявени в търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата на дружеството. Посочил е, че ищецът е включен в четири частични сметки с разпределени суми. Приел, че БНБ не е участник в производството по несъстоятелност на КТБ АД и не би могла да носи отговорност за размерите, в които ще бъде изплатено вземането на ищеца, като кредитор на КТБ. Формирал решаващия извод, че след като ищецът продължава да бъде кредитор на КТБ, на същия не са причинени твърдените вреди по този иск. По изложените съображения отхвърлил, като неоснователен, и вторият иск за обезщетение, предявен от Драгостинов против БНБ. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора.
Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
По отношение на първия предявен от Драгостинов иск с цена 8 627, 96 лв., която сума представлява претендирано обезщетение за забавено плащане на гарантирания размер на вложенията на ищеца в КТБ АД от 196 000, 00 лв. за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., настоящият състав на касационната инстанция преценява, че първоинстанционният съд го е отхвърлил неправилно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 година и за размера от 5 624, 38 лв.
В останалата обжалвана част, решението по този иск, следва да се остави в сила, като правилно.
При обективно установената по делото фактическа обстановка несъответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения от ищеца иск за обезщетение на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от извършено от БНБ нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие за вземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в КТБ. Основателно е касационното оплакване за неправилност на извода на Административния съд – Сливен, че БНБ не се явява компетентният орган за претендирания исков период.
При съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г., става ясно, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно. Отговорността за това е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент обаче не освобождава от отговорност БНБ за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Ето защо необосновано БНБ възразява в отговора на касационната жалба, че не е „компетентен орган“ по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на Централната банка, че изрично уреденото й в националното ни законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция да й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения, по силата именно на приложимото вторично право на ЕС. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно тя е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Българската народна банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО.
Касационната инстанция не споделя и възражението на ответника по касация, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. С оглед правомощията на Централната банка по националното ни законодателство в сила към претендирания исков период (надзорен по отношение КТБ орган), за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с „компетентния орган“ по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО и да изпълни, произтичащото от посочената норма, задължение. Това означава, че БНБ е дължалa активно поведение, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за „неналични депозити“, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането на тези депозити до гарантирания размер.
В случая, постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността, изобщо, да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на Управителния съвет на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това, решение за обявяване неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г., със свое решение, БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.).
Неоснователни са доводите на ответника по касация за липса на противоправност. Не може да се сподели довода на БНБ, че неиздаването на административен акт, в конкретния случай, е мълчалив отказ. Това му твърдение противоречи на аргумента му, че за БНБ не е съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Неиздаването на решението, когато са налице предпоставките за това, е незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативно задължение, установено в пряко приложима и с директен ефект разпоредба от правото на ЕС. В конкретния случай, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ.
За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.
Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са „да не се възпрепятства бързото изплащане“ като удължаване на императивните срокове може да се извършва само „при изключителни обстоятелства“.
При така посоченото, релевантният въпрос, в случая, е налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма. На този въпрос Административният съд – Сливен е отговорил неправилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право.
Неправилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че ищецът не е доказал причинена вреда. Драгостинов претендира като вреда законната лихва върху паричното задължение за периода на забавата, като вредата за него се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196, 000, 00 лв. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. В конкретния случай, Драгостинов е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичните му депозити, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на Драгостинов за гарантирания размер на депозитите му в КТБ. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която са се намирали депозитите на ищеца, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на тези депозити, Централната банка е органът, който е следвало да издаде акта, който е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищеца за паричното му вземане от ФГВБ. Д. е получил със забава гарантирания размер на депозитите му в КТБ, която забава е провокирана от държавен орган, от акта на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД.
Относно началната дата на периода, за който се дължи обезщетение в конкретния случай, следва да се посочи, че срокът от пет работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5-дневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден – 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозитите му в КТБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това, периодът, за който се дължи обезщетение, е 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г.
Размерът на обезщетението, изчислен въз основа на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000, 00 за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014 г., възлиза на сума в размер на 5 624, 38 лв. Настоящият състав го изчисли технически посредством достъпния на Интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор. За разликата над този размер и за период, извън посочения по-горе, искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Неправилен и необоснован е формираният от първоинстанционния съд извод, че, наред с другите причини, на ищеца не се дължи обезщетение за обезвреда по първия иск, тъй като за периода от поставяне на КТБ под специален надзор до отнемане на лиценза й за извършване на банкова дейност, от страна на тази банка е начислявана лихва по депозитите на ищеца и тази лихва е била изплатена при изплащане на гарантирания размер на влоговете. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на Драгостинов договорна лихва за приетия за релевантен исков период, частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозитите му.
По съображения, аналогични на гореизложените, касационният състав преценява, като формирани в противоречие с материалния закон изводите на административния съд за липса на причинно-следствена връзка между забавата и поведението на БНБ.
В контекста на изложените доводи, обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск до размера на 5 624, 38 лв. и за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 г., като неправилно, решението следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се присъди посочения размер на обезщетението за този период. В останалата му отхвърлителна част решението по този иск следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Относно втория предявен иск с цена 3 354, 01 лв., която сума представлява разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения му гарантиран размер на депозитите в КТБ АД решението е правилно. Споделят се напълно съображенията, изложени от първоинстанциониня съд въз основа на които този иск е отхвърлен, което прави ненужно повтарянето им. На осн. чл.221, ал.2 АПК първоинстанционното решение в тази част следва да се потвърди по мотивите, изложени в самото него, които, както се посочи по-горе са правилни.
При този изход на спора в касационното производство, решението на първоинстанционния съд в частта за разноските следва да се отмени по следните съображения:
Ответникът по иска – БНБ претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция, както за първоинстанционното производство, така и за касационното. Предвид изричната нормативна уредба в ЗОДОВ към датата на завеждане на исковата молба – 05.12.2017 г. – на ответника не се следва присъждане на разноски за адвокатска защита. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (в приложимата редакция преди изменението и допълнението на закона, обн. в ДВ бр. 94 от 2019 г.) се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ: „Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.“
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ: „Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.“.
Законодателното разграничение на отговорността за разноски на ищеца и ответника в процеса е ясно, а преобладаващата практика на Върховния административен съд по този въпрос е тази, която се възприема и в настоящото решение. При отхвърляне на иска в обхвата на дължимите от ищеца разноски са включени само разноските по производството.
Понятието „разноски по производството” включва разноски, извършени от страната във връзка с определени процесуални действия – депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед. Възнаграждението за (един) адвокат представлява платеното възнаграждение на ползвания от страната адвокат, но това възнаграждение законодателят не е възложил в тежест на ищеца, чиито иск, предявен по специалния закон ЗОДОВ, е частично или изцяло отхвърлен.
Липсата на изрична разпоредба в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ за дължимост на адвокатското възнаграждение за един адвокат/юрисконсулт, както законодателят е процедирал при формулирането на нормата на ал. 3 на текста, ясно установява волята му – дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните „разноски по производството“, но не и възнаграждението за един адвокат.
С оглед на горното, в конкретния случай с оглед приложимата нормативна уредба на ответника по иска не се дължи възнаграждение за един адвокат/юрисконсулт съобразно отхвърлената част на исковете. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която на БНБ са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице в размер на 2 720, 00 лв. Предвид така изложените аргументи за неоснователност, не следва да се уважава и искането на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото производство разноски, представляващи възнаграждението за адвокат.
Въпреки благоприятния за касационния жалбоподател и ищец в първоинстанционното производство изход на спора, претендираните от него разноски за двете съдебни инстанции не му се дължат, тъй като пред нито една от инстанциите не са представени доказателства, че такива са договорени и реално извършени.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в състав на трето отделение, Първа колегия
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 174/06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 412/2017 г. по описа на Административния съд – Сливен в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д. Д. против Българска народна банка иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. в размер на сумата от 5 624, 38 лв., за забавено плащане на гарантирания размер на депозитите му в „Корпоративна търговска банка“ АД, претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на Българска народна банка да приложи разпоредба с директен ефект от правото на Европейския съюз – чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Д. Д. с [ЕГН] и с адрес в гр. Н. З. [улица]обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сума от 5 624, 38 лв. (пет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), за забава в изплащането на гарантирания размер на влогове от 196 000, 00 (сто деветдесет и шест хиляди) лв. за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., която забава е в резултат на незаконосъобразното бездействие на Българска народна банка да приложи разпоредба с директен ефект от правото на Европейския съюз – чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година.
ОТМЕНЯ Решение № 174/06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 412/2017 г. по описа на Административния съд – Сливен в частта, в която Д. Д. с [ЕГН] и с адрес в гр. Н. З. [улица] осъден да заплати на Българска народна банка разноски в размер на 2 720, 00 (две хиляди седемстотин и двадесет) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА