Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от председателяН. Г. по адм. дело № 11635/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 173 от 27.09.2021 г., постановено по административно дело № 94/2021 г., Административен съд – Кърджали е: 1) отменил задължително предписание № РД№01-0017/20.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – [населено място], потвърдено с решение № 09-РД04-0154/22.03.2021 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) – [населено място], в частта му, с която на Н. Фаик е предписано: да позволява достъп на социалните работници до детето, с оглед реализиране на социална работа; да осигури ползване на социална услуга от детето й – С. Фаик, от ЦОП (Център за обществена подкрепа) [населено място], с оглед реализиране на социална работа с детето, както и в частта, касаеща изпълнението на целите и дейностите, заложени в плана за действие от 15.10.2020 г., свързани с провеждането на срещи и разговори с детето С. Фаик и ползването на социални услуги от детето; 2) отхвърлил жалбата на Н. Фаик против задължително предписание № РД№01-0017/20.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], потвърдено с решение № 09-РД04-0154/22.03.2021 г. на директора на РДСП – [населено място], в частта, с която на жалбоподателката е предписано: да не отказва контакт със служителите на отдел „Закрила на детето към ДСП – [населено място], с цел осигуряване на възможност за съгласуване на съвместни действия и поддържане на обратна връзка и информация; да съдейства за поддържане на редовна и пълноценна връзка на детето с неговия баща/роднини и близки, което е от изключителна важност за детето и е в негов най-добър интерес, както и в частта, касаеща изпълнението на целите и дейностите, заложени в плана за действие от 15.10.2020 г., с изключение на дейностите, свързани с провеждането на срещи и разговори с детето С. Фаик и ползването на социални услуги от детето; 3) осъдил Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] да заплати на Н. Фаик от гр. [населено място], [ЕГН], разноски по делото в размер на 300 лв.

В частта му, с която задължителното предписание е отменено и са присъдени разноски в полза на Н. Фаик, съдебното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място]. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли то да бъде отменено в посочената част.

Ответницата по касация Н. Фаик в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение да се остави в сила като правилно, като претендира и присъждане на направените разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на съдебното решение, за което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С. Фаик е дъщеря на И. Фаик и Н. Фаик, чийто брак е приключил с развод, като упражняването на родителските права върху роденото на [дата] от брака им дете първоначално са предоставени на бащата И. Фаик, който понастоящем живее в гр. София, а впоследствие на майката Н. Фаик, която живее в гр. [населено място].

Административното производство е започнало след получен сигнал за детето С., като социалните работници, работили по случая са констатирали в изготвения социален доклад, че между родителите съществува конфликт и продължителен спор, който може да се отрази върху емоционалното състояние на детето, майката не съдейства на служителите от отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) към ДСП – [населено място], не подписва договор за ползване на социална услуга от С. и отказва да изпълнява заложените цели и дейности в плана за действие за работа с детето и родителите, а бащата не е осъществявал контакт с дъщеря си от юли 2019 г., поради което са предприети мерки по реда на чл. 23 от ЗЗДет. за закрила в семейна среда.

Задължителното предписание, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, е издадено на основание чл. 8, ал. 6 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), във връзка с чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗДет.), вследствие на констатиран от административния орган риск за детето С. Фаик и необходимост от работа с него от страна на специалист, поради липса на желание от страна на майката да сътрудничи на отдел „Закрила на детето“. Предписанието се основава на изготвен по случая социален доклад от отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) в ДСП – [населено място], а в мотивите му е посочено, че между родителите на детето съществува конфликт и продължителен спор, който може да се отрази сериозно върху емоционалното състояние на детето, поради което въз основа на изведени рискове са предприети мерки за закрила в семейна среда, които не могат да бъдат осъществени поради липса на съдействие от страна на майката, и по тази причина е налице дистанциране и отчуждение на детето от неговия баща, който не е осъществявал връзка с дъщеря си от месец юли 2019 г.

За да уважи частично сезиралата го жалба срещу това предписание първоинстанционният съд е приел, че на този етап е неуместно ползването на социални услуги, свързани с достъп на социални работници до детето, тъй като от една страна, това би било до засилване на неговата тревожност, а от друга – не би помогнало за изграждането на доверителна връзка между бащата и детето. Съдът е посочил и, че за възстановяването на емоционално-доверителната връзка между детето и бащата е необходим индивидуален подход извън сферата на предоставяне на социални услуги. Тази теза не може да бъде споделена.

Проверяваното съдебно решение в атакуваните му части е валидно и допустимо, но е неправилно.

Така нареченият „синдром на родителско отчуждение“ възниква, когато резидентният (отглеждащият) родител напълно отчуждава детето от другия и го държи в реална изолация от него, като препятства възможността му да контактува пълноценно и спокойно с неотглеждащия го родител, което поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите с баща му и въвличането му в конфликта между родителите. Опасността връзката с някой от родителите й да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на малолетната С. Фаик, защото основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила, какъвто е и конкретният казус.

Установено е, че детето е въвлечено в острия конфликт между родителите си, последвал развода им, че майката на детето, на която вече е предоставено упражняването на родителските права, създава всячески препятствия за осъществяване на определения от съда режим на лични отношения и контакти на бащата с дъщеря им. Констатираното поведение на майката, състоящо се в създаване на разнообразни пречки за контакти на бащата с общото им дете, независимо от виждането на родителя за потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. Действията на майката на практика водят до пълно родителско отчуждаване между бащата и и дъщеря им, което поставя детето в риск (по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/) и определено не е в негов най-добър интерес (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет). При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ е длъжен да предприеме съответна мярка за закрила, която може да бъде и (както в случая) чрез реализиране на социална работа и ползване на социална услуга.

В случая е установено и категорично нежелание на майката да ползва предписаните й социални услуги и да съдейства за контактите (или поне да не пречи) за социализирането на дъщеря й. Задължителното предписание в неговата цялост е издадено при наличието на предпоставките, предвидени в чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. От данните, събрани при извършеното социално проучване, и от съставените социални доклади се налага извода, че при малолетната С. има идентифициран риск от синдрома на родителското отчуждение, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на майката да изпълнява определения от съда режим на контакти между детето и бащата. Това обстоятелство, преценено едновременно с ниската възраст на детето, налага извод, че за С. е налице необходимост от оказване на психологическа подкрепа за преодоляване на травмата от раздялата между родителите и предотвратяване настъпване на родителско отчуждение и възстановяване на емоционалната връзка между С. и баща й. Отказът от сътрудничество от страна на майката на момичето в тази насока безспорно е основание за издаването на задължителното предписание и в отменената му от съда част.

За реализиране на предприетите мерки в семейна среда за С. е необходимо пряка работа от страна на социални работници, изразяваща се в контакти и срещи с нея, защото отсъствието на такива възпрепятства изпълнението на мерки за закрила в семейна среда спрямо момичето и проследяването на ефективността от тях. При отсъствието на контакт на детето с единия родител, което създава потенциален риск за настъпване на отчуждение, предписаното в административния акт ползване на социална услуга от малолетното момиче чрез оказване на специализирана помощ и подкрепа от външни за семейния кръг специалисти обективно ще спомогне за предотвратяване на синдром на родителското отчуждение в бъдеще и увреждане на психическото, нравственото и социалното му развитие.

С оглед на това, противно на приетото от първоинстанционния съд, процесните предписания и в отменената им част съответстват на целта на закона да се осигури закрила за нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и за защита на неговите права и интереси за осигуряване на регулярен и спокоен контакт с всеки от родителите му, в частност охраняване на приоритетното право на детето да познава и общува пълноценно и с баща си, на което майката енергично и категорично се противопоставя, което съдът необосновано е игнорирал. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] е приложил адекватни мерки за закрила на малолетната С., съобразени с най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, който следва да бъде отчитан във всички случаи, при коректно посочени в административния акт фактически и правни основания.

Изложеното по-горе налага извод, че като е уважил (макар и частично) жалбата срещу оспореното пред него предписание, първоинстанционният съд е постановил с отменителната част на диспозитива си неправилен съдебен акт, който при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, следва да бъде отменен, а първоначалната жалба на Н. Фаик до [населено място] административен съд трябва да се отхвърли в нейната цялост като неоснователна поради законосъобразност на оспореното с нея задължително предписание във всичките му точки. Това обуславя отмяна на съдебния акт и в частта, с която съдът е присъдил разноски в полза на оспорващата предписанието.

При този изход на спора претенцията на ответницата по касация (жалбоподателка в първоинстанционното производство) за присъждане на направените деловодни разноски за настоящата инстанция, няма как да бъде уважена. Съдебни разноски по делото не са поискани и предявени от касатора, за когото изходът на спора е позитивен, с оглед на което такива не следват и нему.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 173 от 27.09.2021 г., постановено по административно дело № 94/2021 г. по описа на Административен съд – [населено място], в частите му, с които е: отменено задължително предписание № РД№01-0017/20.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], потвърдено с решение № 09-РД04-0154/22.03.2021 г. на директора на РДСП – [населено място], в частта му, с която на Н. Фаик е предписано: да позволява достъп на социалните работници до детето, с оглед реализиране на социална работа; да осигури ползване на социална услуга от детето й – С. Фаик, от Център за обществена подкрепа [населено място], с оглед реализиране на социална работа с детето, както и в частта, касаеща изпълнението на целите и дейностите, заложени в плана за действие от 15.10.2020 г., свързани с провеждането на срещи и разговори с детето С. Фаик и ползването на социални услуги от детето; осъдена Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на Н. Фаик от гр. [населено място], [ЕГН], разноски по делото в размер на 300 лв.

Вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. Фаик от гр. [населено място], [ЕГН], срещу задължително предписание № РД№01-0017/20.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], потвърдено с решение № 09-РД04-0154/22.03.2021 г. на директора на РДСП – [населено място], в частта му, с която на Н. Фаик е предписано: да позволява достъп на социалните работници до детето, с оглед реализиране на социална работа; да осигури ползване на социална услуга от детето й – С. Фаик, от Център за обществена подкрепа [населено място], с оглед реализиране на социална работа с детето, както и в частта, касаеща изпълнението на целите и дейностите, заложени в плана за действие от 15.10.2020 г., свързани с провеждането на срещи и разговори с детето С. Фаик и ползването на социални услуги от детето.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев