Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадени и от двете страни по спора касационни жалби.

С касационната жалба на ищеца „Донев“ ЕООД, действащ чрез адв. Н. М., се иска допускане на касационно обжалване на постановеното от АС - В. Т решение № 231/29.09.2021г. по гр. д. № 183/2021 г., в частта, с която е отменено решение № 260013/22.02.2021 г. на ОС - Габрово по гр. д. № 57/19г. за сумата над 7 169, 51 лв. до присъдените с първоинстанционното решение 13 025, 60 лв. и за разликата искът е отхвърлен, като очевидно неправилно и иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което тази претенция бъде уважена за цялата сума, с присъждане на разноски.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По делото не е постъпил писмен отговор от Н.Н..

По делото е постъпила и касационна жалба от ответника Н. С. Н., действащ чрез адв. С.К., се иска допускане на касационно обжалване на постановеното от АС - В. Т № 231/29.09.2021г. по гр. д. № 183/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 260013/22.02.2021 г. на ОС - Габрово по гр. д. № 57/19г., в частта, с която е осъден да заплати на „Донев“ ЕООД сумата от 7 165, 51 лв., както и в частта, с която е отменено решението на ОС - Габрово, с което са отхвърлени претенциите за заплащане на неустойка за забавено плащане и е осъден да заплати на „Донев“ ЕООД неустойка в общ размер на 13 284, 64лв., по която не е допуснато касационно обжалване.

С определение № 588 от 13.07.2022 по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по подадената от „Донев“ ЕООД касационна жалба поради твърдяна очевидна неправилност на постановеното от АС - В. Т решение № 231/29.09.2021г. по гр. д. № 183/2021г., в частта, с която предявеният от „Донев“ ЕООД срещу Н. Н. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 7 165, 51 лв. до 13 025, 60лв.

Отговорът на въпроса е даден в трайно установената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, според която очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК е порок на решението, който се установява само от мотивите на съдения акт и се състои в противоречие между посочените твърдения на страните и очертания от съда предмет на доказване, противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи, и противоречие между приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения, въз основа на тях, фактически извод.

С оглед отговора на въпроса, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, намира че касационната жалба е основателна.

Въззивното решение, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 266 ЗЗД за разликата над 7 165, 51 лв. до 13 025, 60 лв., е очевидно неправилно, като постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, се установява наличието на очевидна неправилност, изразяваща се в липсата на приложен от въззивният съд единен критерий при преценка на стойността на двете суми, разликата между които формира стойността на реално изпълнената и неизплатена работа по договора. В случая като е приел, че реално извършените по договора СМР са в размер на 31 057, 97 лв., от която сума следва да се приспадне заплатената от възложителя сума от 23 892, 46 лв., без да отчете, че сумата от 31 057, 97 лв. е без ДДС /съгл. уточнението на вещото лице, направено в открито съд. заседание на 17.111.2020г./, а сумата от 23 892, 46 лв. е с ДДС, въззивният съд е постановил решението си, допускайки логическо несъответствие при формиране на цифрово изразения си извод.

Ето защо и на осн. чл. 293, ал. 2 ГПК, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 266 ЗЗД за разликата над 7 165, 51 лв. до 13 025, 60 лв., обжалваното решение следва да бъде отменено поради очевидна неправилност на констатациите относно размера на реално изпълнената, но незаплатена работа по договора, и вместо него бъде постановено друго, с което бъде уважен за разликата до пълния предявен размер на тази претенция от 13 025, 60лв. или за още 5 860, 09лв.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Н. следва да бъде осъдена да заплати на „Донев“ ЕООД направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на общо 7 131, 96лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 231 от 29.09.2021г. на АС - В. Т, постановено по гр. д. № 183/2021 г., в частта, с която е отменено решение № 260013/22.02.2021 г. на ОС - Габрово по гр. д. № 57/2019 г., в частта с която предявеният на осн. чл. 266 ЗЗД иск е уважен за разликата над 7 165, 51 лв. до 13 025, 60 лв. и за тази разлика иска е отхвърлен, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Н. С. Н. да заплати на „Донев“ ЕООД на осн. чл. 266 ЗДД и сумата от 5 860, 09 лв. /разликата над присъдените 7 165, 51 лв. до общо дължимите 13 025, 60лв./

ОСЪЖДА Н. С. Н. да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Донев“ ЕООД направените по делото разноски за всички инстанции в размер на общо 7 131, 96лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: