Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Н. Г 2015“ ООД с ЕИК 108002926 и седалище [населено място] чрез адв. Д. против решение № 260171 от 10.06.2021 г. по т. д. № 189/2021 г. на Апелативен съд – П..

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се същото да бъде отменено, а предявените искове уважени.

Ответниците „Родопстрой – 97“ ООД с ЕИК 108034169 и „Централ“ ЕООД с ЕИК108566706, и двете дружества със седалище [населено място] чрез общия им пълномощник адв. Н. оспорват касационната жалба и молят обжалваното въззивно решение като правилно да бъде оставено в сила.

Предмет на разглеждане е жалба срещу цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 21003 от 08.01.2021 г. по т. д. № 22/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали и е отхвърлен предявения от „Н. Г 2015“ ООД против „Родопстрой – 97“ ООД и „Централ“ ЕООД иск за обявяване нищожността на договор за дарение, сключен с нотариален акт №. ..........г. на нотариус с рег. №. ........ на НК, с който първият ответник е дарил на втория следния недвижим имот: 947/28470 идеални части, равняващи се на 947 кв. м., от парцели: XLVII (четиридесет и седем), XLVIII (четиридесет и осем), XLIX (четиридесет и девет), L (петдесет), LI (петдесет и едно) и LII (петдесет и две), всички в кв. 56 от действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № РД-19-758/02.12.2015 г. с посочена обща площ от 28 470 кв. м., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко – продажба и в полза на втория ответник са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищецът и първият ответник са съсобственици на недвижим имот при квоти съответно 19 000/28 470 ид. ч. и 9 470/28 470 ид. ч. Приел е, че в изпълнение на задълженията си по сключени предварителни договори за покупко – продажба от 18.06.2015 г. и 05.08.2019 г. ответните търговски дружества постигнали съгласие първото да продаде на второто 8 523/28 470 идеални части от процесния имот, целият с площ от 28 470 кв. м. срещу цена от 100 000 лв. Посочил е, че съгласно уговорка по съглашението за валидно изпълнение на задължението за цената е прието и това, извършено по първия по време предварителен договор за покупко – продажба на имота, сключен между същите страни, като срокът за подписването на окончателен договор в нотариална форма е определен не по-късно от 31.01.2020 г. Установено е също, че продажната цена е заплатена от купувача по издадените от продавача две фактури, всяка на стойност от по 50 000 лв., като са извършени два превода и е заверена сметката на продавача с тях. За осъществяване на действия по разпореждане с недвижимо имущество между ответните търговски дружества са приети на 17.01.2020 г. съответните решения от общото събрание на съдружниците, респ. протокол с решения на едноличния собственик на капитала. На горната дата е извършен във формата на нотариален акт оспорения договор за дарение на 947/28 470 ид. ч. от имота, с което първият ответник безвъзмездно ги е отчуждил на втория, а веднага и непосредствено след него е изповядан и продажбения договор между същите страни с предмет останалата част от обема на правата на собственост на прехвърлителя (първото ответно дружество) върху имота – т. е. за 8523/28 470 ид. ч. срещу цена от 100 000 лв. Прието е, че последната не се отнася за целия имот. Обсъдени са и данните от заключението на назначеното по делото вещо лице, че счетоводните записвания при търговците – страни по двата договора отразяват вярно данните от извършените прехвърляния (по безвъзмезден и възмезден начин). От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е констатирал съгласуваното действие на двамата ответници, предприето в хода на делото за отпадане правното действие на сключения помежду им продажбен договор на ид. части от недвижимия имот, извършено в нотариален акт (спогодба за доброволна отмяна по взаимно съгласие на страните на правното действие на покупко–продажбата) на 17.02.2021 г. Счетено е, че в резултат на спогодбата прехвърлените с продажбата ид. части от имота вече не са в патримониума на втория ответник. При разглеждане на спора въззивният съд най – напред се е занимал с въпроса за допустимостта на производството (повдигнат от защитата на ответните дружества) и е дал положителен отговор. Той е основан на разбирането, че когато съсобственик прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива действително съглашение за продажба (каквито са твърденията на ищеца) останалите съсобственици могат да предявят иск за разкриване на симулацията. Интересът им да оспорят с иск тази сделка произтича от потестативното им право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС), стига претенцията да е предявена в преклузивния двумесечен срок от продажбата. Установено е, че в случая този срок е спазен – оспореният договор е извършен на 17.01.2020 г., а исковата молба, с която са предявени исковете, вкл. и този за изкупуване, е подадена на 13.03.2020 г. Посочено е също, че извода за допустимост на производството не се разколебава от факта на представеното в хода на делото (пред въззивния съд) ново доказателство – споразумение във форма на нотариален акт от 17.02.2021 г., сключено между ответниците за отпадане правното действие на обвързващата ги покупко – продажба, доколкото за ищеца е налице правен интерес да оспорва валидността на дарението на останалите (извън предмета на продажбения договор) притежавани от съсобственика (първия ответник) ид. ч. от имота. По същество е прието, че искът за оспорване валидността на договора за дарение като привиден, прикриващ действителен договор за покупко – продажба е неоснователен. Това съждение почива на фактическия извод, че събраните по делото доказателства не установяват съгласието по твърдяната симулативна сделка (дарението) да е привидно - при липса на твърдения и данни по делото за т. н. „обратно писмо“, както и наличие на прикрита сделка по покупко - продажба. Решаващият състав е обсъдил установените обстоятелства по извършване на двете сделки във формата на нотариален акт в един и същи ден последователно, пред един и същи нотариус, с ползване на едни и същи документи и при съпоставката им с останалите доказателства сочещи, че съглашенията съответстват на счетоводните записвания в дружествата – страни по тях, както и на предварителните договори за покупко - продажба по предмет и цена, а също и на извършените плащания по основание, е намерил да отсъства заявения порок на оспорената сделка като привидна, прикриваща продажбен договор. Поради отхвърляне на иска за нищожност, основан на горните твърдения въззивната инстанция е приела, че не дължи произнасяне по иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС – доколкото вътрешнопроцесуалното условие, при което е предявен не се е сбъднало.

С определение № 376 от 09.05.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в разясненията по т. 1 и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 376/04.11.2014 г. по гр. д. № 2956/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №13/22.02.2012г. по гр. д. № 481/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 38/25.02.2021г. по гр. д. № 2049/2020г. на ВКС, IV г. о., решение № 104/02.10.2020г. по гр. д. № 4252/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 92/26.06.2020 г. по гр. д. № 2617/2019 г. на ВКС, III г. о. по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение всички твърдения и доводи на страните, както и всички доказателства за релевантните по делото факти.

По поставения въпрос е налице многобройна и последователна съдебна практика, посочена и от касатора, според разрешенията на която въззивната инстанция като съд по съществото на спора следва да постанови своето решение като обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, както и всички събрани по делото доказателства, респ. – установяващите се от тях релевантни за спора обстоятелства, като съобразно с това изясни действителните отношения между страните и формира крайния извод за основателност или неоснователност на исковата претенция.

С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Основателно е касационното оплакване за неговата материална и процесуална незаконосъобразност.

При установените по делото факти е видно, че ищецът и първият ответник са съсобственици на недвижим имот - съставляващ парцел I от кв. 56 по плана на [населено място] от 1988 г., от който понастоящем са образувани урегулирани поземлени имоти с №№ XLVII, XLVIII, XLIX, L, LI и XLII, целият имот с площ от 28 470 кв. м. Квотите на съсобственост са съответно 19 000/28 470 ид. ч. за ищеца и 9 470/28 470 ид. ч. за ответното дружество „Родопстрой – 97“ ООД. С предварителен договор № 05/18.06.2015 г. последното е обещало да прехвърли на „Централ“ ЕООД няколко недвижими имота сред които и 8 523/28 470 идеални части от процесния имот срещу цена от 100 000 лв. (чл. 1.1, 1.2, 1.3 от съглашението). Уговорено е нотариалното прехвърляне да се извърши до 31.12.2015 г., до която дата е постигнато съгласие да бъде преведена изцяло цената или да се извърши на дата, която е взаимно договорена от страните. Няма спор, че продажната цена е платена на обещателя – първия ответник на две равни вноски (от по 50 000 лв.), за което са издадени фактури с №№ 671/17.07.2019 г. и 674/30.07.2019 г. С последващ предварителен договор между същите страни – ответните търговски дружества, от 05.08.2019 г. те договарят отново бъдещото прехвърляне на имота и поемат задължение това да се осъществи в предвидената от закона форма до 31.01.2020г. – чл. 3, ал. 1. По съгласие на страните е прието, че валидно изпълнение на задължението за цената (ако има такова) ще се счита и това, извършено по сключения между тях на 18.06.2015 г. и „прекратен“ предварителен договор за покупко – продажба на имота. Съставени са протоколи на общото събрание на съдружниците в „Родопстрой – 97“ ООД, респ. на едноличния собственик на капитала на „Централ“ ЕООД, от 17.01.2020 г., обективиращи съгласието за извършване на действия по разпореждане (чрез дарение на 947/28470 ид. ч. и продажба на 8 523/28 470 ид. ч.) с недвижимо имущество на търговеца – отчуждител, както и решение на съдружниците в дружеството – приобретател да го придобие чрез тези способи. На горната дата – 20.01.2020 г. с нотариален акт №. ......... на нотариус А. У. – рег. №. .......... на НК е извършено оспореното дарение на 947/28 470 ид. ч. от имота, с което Родопстрой – 97“ ООД безвъзмездно ги е отчуждило на „Централ“ ЕООД. Веднага същия ден и непосредствено след дарението е извършена продажбата между същите страни на останалите притежавани от първия ответник идеални части от процесния имот – 8 523/28 470 ид. ч. за цена от 100 000 лв. (изплатена на продавача към датата на сделката по банков път), за което е съставен нотариален акт №. ................ г. на нотариус А. У.. От заключението на назначеното по делото вещо лице на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че балансовата стойност на целия прехвърлен (безвъзмездно и възмездно) имот - т. е. на 9 470/28 470 ид. ч. възлиза на 104 616 лв., като сумите по двата превода от купувача са надлежно счетоводно отразени при страните. Констатирано е, че счетоводните записвания при отчуждителя сочат, че постъпилите суми от „Централ“ ЕООД във връзка с извършената продажба са отразени като плащане по предварителен договор № 5/18.06.2015 г. за УПИ I, кв. 56 за 9470 кв. м. В хода на въззивното производство двамата ответници са предприели действия за отпадане правните последици на сключения помежду им продажбен договор на ид. части от недвижимия имот – сключили са спогодба от 17.02.2021 г. за доброволна отмяна – по взаимно съгласие на правното действие на гореописаната покупко – продажба, оформена в нотариален акт №. ............... г. на нотариус А. У.. С оглед на този факт втората инстанция е приела, че така прехвърлените ид. части от имота вече не са в патримониума на приобретателя „Централ“ ЕООД.

Предвид на изложеното се налага извод, че отразените в нотариалния акт волеизявления на страните по договора за дарение са само формални и не съответстват на действителната им воля. Безвъзмездният характер на дарението е опроверган с факта на уговаряне и заплащане цена на продажбата на имота по договора за продажба на 8 523/28 470 ид. ч. от него, което плащане е отнесено счетоводно и при двете страни като такова за целия обем на притежаваните от отчуждителя идеални части от имота, а именно за 9 470/28 470. Ето защо, доводите на защитата на ответниците, че счетоводните записи при тях отразяват обективираната им воля по процесния договор за покупко - продажба предмет на разпореждане да бъдат именно прехвърлените 8523/28470 ид. ч., а не целият притежаван от първия ответник имот и са съобразени с правилата на съответните счетоводни стандарти, не могат да бъде споделени. Така уговорената цена (от 100 000 лв.) за продадените идеални части от имота е близка до балансовата стойност на целия собствен на „Родопстрой- 97“ ООД имот – т. е. на 9 470/28 470 ид. части, възлизаща на 104 616 лв. (включваща покупна цена, разходи за участие в търга и платени разходи по сключване на договор от 02.10.2014 г. за покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска собственост) според констатациите на назначеното по делото вещо лице. Намерението на ответниците да извършат продажба на съсобствения на първия от тях недвижим имот датира още от 2015 г., когато са сключили предварителен договор и са уговорили цена от 100 000 лв., извършили са плащането й едва през 2019 г. и то преди да подпишат ново съглашение с обещание за продажбата на имота, макар да се считали предходния предварителен договор помежду им за прекратен, уговорили са изрично признаване погасителния ефект на извършеното плащане по този договор като валидно плащане на цената по последващия. Следва да се отчита и фактът, че плащането на цената е извършено по време, през което ответниците са считали да липсва облигационна обвързаност помежду им по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот (двата превода на цената са предхождали непосредствено датата на сключване на последващия предварителен договор от 2019 г. при „прекратен“ според страните предходен такъв от 2015 г.). Ето защо, при проследяване на фактологията по делото се установява, че ответното „Родопстрой - 97“ ООД е искало да се разпореди възмездно и изцяло с притежавания от него обем на права в съсобствеността върху процесния имот като е влязло далеч назад (през 2015 г.) в договорни отношения с второто ответно дружество – „Централ“ ЕООД. Всички техни последващи действия и поети договорни ангажименти са били извършени с оглед обезпечаване на условия за продажбата на имота (9 470/28 470 ид. ч.) на въпросния купувач срещу цена от 104 616 лв., каквато е балансовата му стойност Това пък опровергава съществуването на дарствено намерение при разпореждането с част от него, извършено с оспорения договор.

В обобщение, договорът за дарение сключен между двамата ответници е привиден като прикриващ продажба, поради което искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за признаване на неговата относителна симулация е основателен. Оспореният договор не е обективира воля за безвъзмездно облагодетелстване на приобретателя, а прикрива действителното съгласие на страните по делото (ответните дружества) първото да продаде на цената от 104 616 лв. всичките си идеални части, които притежава върху имота. Дарението като привидно и поради това нищожно не е породило правни последици. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД се прилагат правилата относно прикрития договор (в случая за покупко-продажба), доколкото са налице условията за неговата действителност. Те са налице, тъй като е спазена формата за извършеното разпореждане с имота – нотариален акт (чл. 18 ЗЗД) и има съгласие за съществените условия на покупко-продажбата по чл. 183 ЗЗД – всичките си притежавани идеални части от имота ответното „Родопстрой - 97“ ООД е продало на другия ответник „Централ“ ЕООД за цена от 104 616 лв. Разпоредителната сделка е покупко-продажба, а преди извършването й първият ответник не ги е предложил на ищеца „Неа груп 2015“ ООД като съсобственик. Договорът е от 17.01.2020 г., а исковата молба е подадена на 13.03.2020 г., т. е. спазен е и 2-месечният срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС. Следователно ищецът е титуляр на упражненото с конститутивния иск право по чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи дела на ответника „Родопстрой - 97“ ООД на цената от 104 616 лв. Затова ще следва да се уважи и този иск с признаване правото на изкупуване на продадената част - 947/28 470 ид. ч. и на продадените след това от първия на втория ответник 8 523/28 470 ид. ч. от имота общо за посочената сума. Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че в хода на въззивното производство е представен договор, сключен от ответниците на 17.02.2021 г. за доброволна отмяна – по взаимно съгласие на правното действие на извършената на 17.01.2020 г. покупко – продажба, оформена в нотариален акт. Дори и да е валидно това имуществено разместване не е противопоставимо на ищеца и не се отразява на правото му на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на идеалните части предмет на описаната продажбена сделка, предвид вписването на исковата молба по настоящото дело в предходен момент - на 28.05.2020 г. в Служба по вписванията – [населено място].

По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяната по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК, с което предявените искове – установителен и конститутивен се уважат.

С оглед изхода на делото ответниците дължат на ищеца разноските по делото, които за три съдебни инстанции възлизат общо на 14 992. 64 лв. и са удостоверени с приложени банкови документи за извършен превод.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260171 от 10.06.2021 г. по т. д. № 189/2021 г. на Апелативен съд – П. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, по предявения от „Н. Г 2015“ ООД с ЕИК 108002926 и седалище [населено място] против „Родопстрой – 97“ ООД с ЕИК 108034169 и „Централ“ ЕООД с ЕИК108566706, и двете със седалище [населено място] иск, договора за дарение, сключен с нотариален акт №. ............. г. на А. У. - нотариус с рег. №. .......... на НК и район на действие Районен съд – Момчилград, с който първият ответник е дарил на втория следния недвижим имот: 947/28470 идеални части, равняващи се на 947 кв. м., от парцели: XLVII (четиридесет и седем), XLVIII (четиридесет и осем), XLIX (четиридесет и девет), L (петдесет), LI (петдесет и едно) и LII (петдесет и две), всички в кв. 56 от действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № РД-19-758/02.12.2015 г. с посочена обща площ от 28 470 кв. м., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко – продажба.

ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на „Н. Г 2015“ ООД с ЕИК 108002926 на 947/28470 идеални части от гореописания имот, прехвърлени от „Родопстрой – 97“ ООД с ЕИК 108034169 на „Централ“ ЕООД с нотариален акт №. ............... г. на А. У. - нотариус с рег. №. ........на НК, както и на 8523/28470 идеални части от същия имот, прехвърлени от „Родопстрой – 97“ ООД на „Централ“ ЕООД с нотариален акт № 12/17.01.2020 г. на А. У. - нотариус с рег. № 694 на НК за сумата от 104 616 (сто и четири хиляди шестстотин и шестнадесет) лева.

ОСЪЖДА „Родопстрой – 97“ ООД с ЕИК 108034169 и „Централ“ ЕООД с ЕИК 108566706, и двете със седалище [населено място] да заплатят на „Н. Г 2015“ ООД с ЕИК 108002926 и седалище [населено място] сумата от 14 992. 64 (четиринадесет хиляди деветстотин деветдесет и два лв. и 64 ст.) лева – разноски за три съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.