Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Парапир сервиз“ ООД срещу решение №179 от 16.07.2021 г. по в. т.д.№178/2021 г. на АС В. Т, поправено с решение за поправка на допусната очевидна фактическа грешка №226 от 13.09.2021 г. по в. т.д.№178/2021 г. на АС В. Т. С обжалваното решение е потвърдено решение №Р-53 от 08.04.2021 г. по т. д.№99/2020 г. на ОС В. Т, с което „Парапир сервиз“ ООД е осъдено да заплати на А.К.И в качеството й на ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“ сумата от 34 000 лв., дадени без основание, ведно със законната лихва от 04.06.2020 г., до окончателното изплащане.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за които се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато въпреки че връчителят не е събрал информация от представители, работници или служители на търговеца или други лица и не е отразил от кои лица е събрал сведенията, като отрази имената на хората и адресите на фирмите, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за несъстоятелен довода на „Парапир сервиз“ ООД за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с призоваването му, довело до невъзможност да защити правата си в производството по делото. Посочил е, че видно от приложените по делото разписки, ответникът е бил призоваван на седалището и адреса, посочени в ТР, като връчителят е посетил адреса неколкократно, съгласно изискванията на закона и е отбелязал, че няма такава фирма на адреса, няма офис, нито фирмен знак, като съдът правилно е приложил хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Приел е, че изискване за действителност на договор за продажба на процесния комбайн е нотариална заверка на подписите на страните, респективно предварителният договор трябва да се сключи в писмена форма, съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, поради което е счел, че сключеният между страните устен предварителен договор за продажба на процесния комбайн, изначално е недействителен с оглед липсата на изискуемата от закона писмена форма. В този смисъл и предвид установените по делото обстоятелства: 1. относно заплащане от ищеца на ответника на сума в общ размер от 34 000 лв. и 2. относно неизправността на комбайна, който не е бил ремонтиран от ответника, поради което е и бил върнат на последния /поради липсата на представени в преклузивните срокове доказателства, не са възприети твърденията на ответника, че комбайнът е работел и сумата от 4000 лв., е представлявала допълнително заплащане на продажната цена в размер на 102 000 лв./, въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставеният в изложението въпрос по приложението на чл. 50, ал. 2 от ГПК е израз на поддържаната от касатора теза, че се намира на регистрирания в ТР адрес – [населено място], [улица] и никога не го е напускал. Установява се, че в първоинстанционното производство, на този адрес, до касатора – ответник в първата инстанция, са били изпратени съобщение /с приложени препис от исковата молба и доказателства/ и призовка за първо съдебно заседание, като с подписа си връчителят е удостоверил, че при осем на брой посещения /в периода 12.06.2020 г. – 24.08.2020 г./ на адреса няма такава фирма, неин офис и фирмен знак. При тези данни и при липсата на конкретизация на адреса досежно етажност и номер на помещение, както и на твърдения и посочени доказателства пред първата инстанция, че изобщо съществуват лица на мястото, от които могат да се съберат сведения известно ли е някому това юридическо лице и пребивава ли негов представител на адреса, настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд за наличие на хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, приложена от първата инстанция, е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и с тази цитирана от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В този смисъл по посочения въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касаторите очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №179 от 16.07.2021 г. по в. т.д.№178/2021 г. на АС В. Т, поправено с решение за поправка на допусната очевидна фактическа грешка №226 от 13.09.2021 г. по в. т.д.№178/2021 г. на АС В. Т.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.