Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Л. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 11718 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
С Решение №41/07.10.2021 г., постановено по адм. дело №557/2020 г. по описа на Административен съд Русе, по жалбата на В. Д., гр. Русе, [улица], чрез адв. П. Т. е изменен Ревизионен акт №Р-03001819006527-091-001/05.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №193/20.08.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна в частта, с която по отношение на Доцев са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2017 г. в размер на 2846 лева и лихва в размер на 606,41 лева, за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване във фонд Пенсии в размер на 3310,27 лева за 2016 г. и 1088,32 лева лихва и 3576,97 лева за 2017 г. и 818,05 лева лихва, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд в размер на 1293,07 лева за 2016 г. и 425,13 лева лихва и 1296 лева за 2017 г. и 296,38 лева лихва, както и за здравноосигурителни вноски в размер на 1867,32 лева за 2016 г. и 601,09 лева - лихва и 1852,80 лева за 2017 г. и 410,98 лева - лихва, като дължимите данъчни задължения, задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях, са определени както следва:
данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2017 г. в размер на 229,76 лева и лихва в размер на 48,96 лева;
задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване във фонд Пенсии в размер на 645,12 лева за 2016 г. и лихва в размер на 250,21 лева и 761,76 лева за 2017 г. и лихва в размер на 218,20 лева;
задължителни осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд в размер на 252 лева за 2016 г. и лихва в размер на 97,74 лева и 276 лева за 2017 г. и лихва в размер на 79,04 лева;
здравноосигурителни вноски в размер на 201,60 лева за 2016 г. и лихва в размер на 78,20 лева и 220,80 лева за 2017 г. и лихва в размер на 56,24 лева.
С цитираното решение ревизионният акт е отменен в останалата част на установеното задължение за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от месец септември 2016 г. до месец декември 2017 г. включително в общ размер на 18739,59 лева и лихва в размер на 5568,48 лева, както и задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2016 г. в размер на 2878 лева и лихва в размер на 902,66 лева.
В отменителната част решението се обжалва от директора на дирекция ОДОП Варна с навеждане на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Тяхното осъществяване е аргументирано с тезата, че приетите от съда като част от административната преписка оптични дискове съставляват веществени доказателствени средства, съдържащи електронни документи таблици във формат Еxсel, представени и подписани с квалифициран електронен подпис, за които е налице фикцията по чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. Тези веществени доказателства са допустими, относими и необходими. Събирането им в извънсъдебната фаза на производството е сторено по чл. 37, ал. 5 ДОПК. От разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ДОПК не следва дисквалифицирането като доказателствени средства на техническите носители на информация, а се разширява кръгът на информационните източници с допускането на разпечатки от такива носители като писмени доказателства. Изготвянето на разпечатка е правна възможност, а не задължение. Законодателят прецизира текста на чл. 54 ДОПК с изменение, в сила от 01.01.2021 г., предвиждащо, че се допускат като доказателства заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители. Поддържа се наред с изложеното, че предоставените таблици с информация от куриера представляват извлечение от търговски книги водената отчетност по отношение на договорната връзка между куриера и В. Д., която не е спорна. При положение, че оригиналите на носещите подпис за получател първични доказателствени средства, на които се позовават ревизиращите, са унищожени не по тяхна вина, приложими са последиците по чл. 183 ГПК вр. 2 ДР на ДОПК. Касаторът счита за неправилно позоваването на АС Русе на определената със оспореното в тази част заключение на ССчЕ пазарна надценка, с която Доцев е работил през 2016 г. и 2017 г. С тази аргументация се обосновава искането за отмяна на решението в частта, с която е отменен ревизионният акт и за постановяване на ново такова, с което жалбата срещу същия във визираната част да бъде отхвърлена.
В писмен отговор на касационна жалба В. Д. чрез адв. П. - Топалова оспорва нейната основателност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за тази инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и сочи, че изводите на АС Русе са обусловени от коректен анализ и правилна преценка на събраните по делото доказателства.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е била законосъобразността на РА №Р-03001819006527-091-001/05.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №193/20.08.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна в частта, с която по отношение на Доцев са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2017 г. в размер на 2846 лева и лихва в размер на 606,41 лева, за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване във фонд Пенсии в размер на 3310,27 лева за 2016 г. и 1088,32 лева лихва и 3576,97 лева за 2017 г. и 818,05 лева лихва, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд в размер на 1293,07 лева за 2016 г. и 425,13 лева лихва и 1296 лева за 2017 г. и 296,38 лева лихва, както и за здравноосигурителни вноски в размер на 1867,32 лева за 2016 г. и 601,09 лева - лихва и 1852,80 лева за 2017 г. и 410,98 лева - лихва
Според фактическите установявания на първостепенния съд В. Д. е извършвал ремонт и продажба на турбокомпресори и катализатори на автомобили, рекламирани в сайтове с домейни www.turboforce-bg.com и www.turboserviz.com, предоставяни на клиенти чрез пощенския оператор Еконт експрес ООД. По данни на Интернет корпорейтед нетуъркс ЕООД домейн името на всеки от сайтовете и хостинг услугата, обвързана с него, се намират в акаунт на името на РЛ, а плащанията по договора за хостинг услугата са извършвани от имейл адрес turboforce.bulgaria@gmail.com с посочено име на платежната карта В. Д.. Телефоните за контакт, посочени на цитираните сайтове, по информация на БТК АД, са с титуляри В. М. /брат на Доцев/ и РЛ.
Пред ревизиращите ответникът по касационната жалба обяснил, че ремонтната дейност извършвал от името на Турбо форс ЕООД и Аутомотив груп ЕООД, първото от които е с рисков профил по терминологията на приходната администрация и не осъществява дейност. Проверката за обявени продажби на регистрирани по ЗДДС субекти показала, че няма издадени фактури за покупка на резервни части, електрическа енергия, вода с получател Турбо форс ЕООД, което е регистрирано на несъществуващ адрес. Разпитани като свидетели пред първоинстанционния съд, представляващият Йосифова консулт ЕООД, обслужващо го счетоводно и В. Д., предходен управител на същото, отрекли съставянето на счетоводни документи от името на Турбо форс ЕООД и въобще контакт с Доцев през ревизираните периоди. Съдът е ценил представените от РЛ приходни касови ордери за приети от Турбо форс ЕООД суми в брой, които не са отразени в счетоводството на последното като съставени за целите на данъчния контрол.
Осъществяваната от Доцев по това време ремонтна дейност се потвърдила при оперативната проверка на ателие за ремонт на турбокомпресори и катализатори в гр. Русе, на [улица], оборудвано с инструменти и препарати /обезмаслители/ и обособено място за извършване на ремонти. В помещението се намирал ответникът, който заявил, че извършва дейностите лично, получавал е плащания в брой, по банков път и с наложен платеж по Еконт.
След анализ на така установените факти съдът е заключил, че В. Д. системно и по занятие е извършвал стопанска дейност, за което е получавал доходи, които пропуснал да декларира, с оглед на което са налице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 124а ДОПК на визираните в уведомлението основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от кодекса.
С ревизионната преписка е представен оптичен носител на данни - компактдиск (CD-R), върху който в папки post_dc и rko са записани подписани с УЕП файлове във формат JPG, представляващи снимки на разписки за получени пощенски парични преводи и разходни касови ордери, представени от Е. Е. ООД. Съдът е констатирал, че значителна част от тези снимки са неясни и заснети от неподходящ ъгъл, което затруднява разчитането на текста върху заснетите на тях документи (разходни касови ордери и разписки за пощенски преводи). Въпреки това върху повечето от тях могат да се разчетат ръкописно изписаните със синьо пишещо средство три имена на Доцев, ЕГН и положен подпис.
Според АС Русе представените на оптичния носител снимки на платежни документи под формата на файлове в JPG формат не представляват електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, респ. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Заснетите разписки за получени пощенски парични преводи и разходни касови ордери за изплатени наложени платежи са изготвени не в електронна форма, а в оригинал на хартия, поради което представляват не електронни документи, а писмени доказателства. Щом разписките за получени суми по пощенски преводи и разходните касови ордери са изготвени като писмени доказателства, при поискване от насрещната страна оригиналите следва да бъдат представени по делото съгласно чл.183 от ГПК (в редакцията на текста до изменението с ДВ, бр.110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) вр. 2 от ДР на ДОПК. В тази връзка е намерил, че новелата на чл. 183, ал. 2 от ГПК удачно обозначава електронните копия на писмени документи като електронни образи като по този начин ги разграничава от понятието електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, респ. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съществената разлика е в начина, по който е обективирана първично съответната информация дали същата е изначално създадена в електронна форма, в който случай ще се касае до електронен документ, или пък информацията е закрепена в писмен документ, т. е. върху материален носител, какъвто е хартията, посредством писмени знаци, и впоследствие този хартиен носител е сканиран или заснет като така изготвеното копие е в електронна форма.
При положение, че представените на оптичния носител платежни документи не се съхраняват у приходната администрация и не могат да бъдат представени от нея в оригинал - чл. 183, ал. 1 от ГПК, съдът е изискал от третото неучастващо лице Еконт експрес ООД да представи първичните документи (товарителници и документи за изплатени суми разписки за получени пощенски преводи и разходни касови ордери), които касаят изпратени пратки и получени суми от Доцев за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. в оригинал на хартиен носител. По делото са постъпили оригиналите на платежните документи за получените от РЛ суми, който се съхраняват при пощенския оператор - 20 бр. разписки за получени пощенски преводи, всички от които носят саморъчно изписани трите имена на жалбоподателя, ЕГН и параф. Тяхното авторство не е оспорено от Доцев, с оглед което съдът е приел, че сумите по тях са физически получени от него.
Общият размер на сумата по представените в оригинал и приети по делото 20 бр. разписки за пощенски парични преводи, всички от които касаят суми, изплатени на РЛ чрез пощенския оператор Еконт експрес ООД през 2017 г., възлиза на 18 078 лева. Част от нея е призната от органите по приходите като доход не на Доцев, а като приход на Аутомотив груп ЕООД, тъй като за продадените стоки и извършените услуги, за които са част от сумата е платена от клиентите, от посоченото дружество са издадени фактури, включени в отчетните му регистри по ЗДДС и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Според заключението на СИЕ тази част възлиза в на 2631,98 лева и включва суми по парични пощенски преводи, кореспондиращи на 5 бр. товарителници, които са отчетени при А. Г. ЕООД. След приспадането на същата от общия размер от 18078 лева по 20-те броя разписки, получената лично от РЛ и неотчетена от него или друго лице сума възлиза на 15446,02 лева.
Според извлечение от банковата сметка на Доцев в Банка ДСК ЕАД на 11.10.2016 г. по нея е постъпила сумата от 900 лева с наредител Д. Д. и вписано основание за извършена услуга ремонт турбо. През 2017 г., на 21.04.2017 г., на 05.05.2017 г., на 09.05.2017 г. и на 10.07.2017 г., с четири превода по банковата сметка на РЛ са постъпили общо 3804,45 лева от наредителя И. П., с посочено основание за турбини Q7, или постъпилата сума за 2016 г. и 2017 г. възлиза в общ размер на 4704,45 лева. С оглед посоченото основание за преводите на сумите по банковата сметка на Доцев съдът е приел, че те касаят осъществяваната от него стопанска дейност, поради което следва да бъдат включени в общия размер на получените доходи през 2016 г. и 2017 г. След включването им те възлизат общо на 900 лева през 2016 г. и на 19250, 47 лева през 2017 г.
От доходите на РЛ за 2017 г. е изключена сумата 980 лева получени пощенски парични преводи чрез Е. Е. ООД от П. П. от гр. Шумен през месец юли 2017 г. в размер на 900 лева и от Брамас 96 АД гр. Шумен през месец август 2017 г. в размер на 80 лева, за които пощенски преводи не са установени съответстващи куриерски пратки с наложен платеж. Нито в рамките на ревизията, нито по делото са събрани доказателства тази сума да е свързана по някакъв начин с описаната в РА търговска дейност на РЛ по ремонт и продажба на турбокомпресори. Съдът е приел, че се касае за доход от неустановен източник по чл. 35, т. 6 от ЗЗДФЛ, който би подлежал на включване в общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по препращането към чл. 36 от същия закон, а оттук - и на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, а не за доход от стопанска дейност като ЕТ на лице, което няма регистрация като търговец по чл. 26, ал. 7 от ЗЗДДФЛ, който да подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Обхватът на ревизията обаче е годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, не и за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Въз основа на счетоводни документи на ЕТ В.Д. П. мод за извършвани през 2016 г. в нает обект в гр. Русе услуги по ремонт на турбокомпресори за автомобили с материали, закупени от Колос МС ООД гр. София и вложен личен труд от търговеца, органите по приходите определили осреднена търговска надценка в размер на 63,29 %, която прилагат освен към доходите през 2016 г., но и към тези през 2017 г. при използване на метода на увеличената стойност по чл. 28 и сл. от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. За разлика от органите по приходите, вещото лице по приетата СИЕ е издирило и ползвало допълнителен аналог, съответстващ на изискванията за съпоставимост на сравняваните сделки, а именно сделки, извършени през 2016 г. и 2017 г. от Аутомотив груп ЕООД. Вещото лице е елиминирало в таблица № 2А от заключението си две доставки, по които формираната продажна цена надвишава многократно покупната, включваща разходи за материали и външни услуги, по които две доставки търговската надценка е в размери от съответно 100,83 % и 118,20 %. Такова извършване на предвидените в чл. 11 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. корекции е било дължимо съгласно чл. 33, ал. 1 от същата наредба с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимите неконтролирани сделки, но не е било направено в ревизионното производство. Нещо повече, при положение, че използваният от органите по приходите аналог касае дейност, извършвана от ЕТ В.Д. П. мод само през 2016 г., неправилно според АС Русе определената за тази година търговска надценка е пренесена автоматично и към 2017 г. Съдът е ценил заключението на СИЕ, съдържащо данни за реални сделки, извършвани от Аутомотив груп ЕООД и отговарящи на изискванията за съпоставимост и за 2017 г. Така обичайната търговска надценка за 2016 г. възлиза на 26,47 % , а за 2017 г. на 18,93 %.
За календарната 2016 г. в РД като общи разходи от дейност като ЕТ а е приета сумата от 51320,44 лева, а единственият доход на РЛ, установен по делото, възлиза на 900 лева получени по банковата му сметка, поради което не следва да се формира годишна данъчна основа, върху която да се начислява данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, тъй като тя би била отрицателна величина. Посочената сума, за която е установено, че е получена във връзка с осъществяваната от Доцев търговска дейност, не следва да бъде включвана в данъчна основа и облагана по общия ред с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото този данък е извън обхвата на ревизията.
Реализираният от РЛ доход през 2017 г. възлиза общо на 20230,47 лева с ДДС, респ. 16858,73 лева без ДДС. От нея следва да се приспадне сумата от 980 лева, получена с пощенски парични преводи, на които не кореспондират товарителници с изпратени авточасти, т. е. няма данни да е свързана с търговската дейност на Доцев.
Съдът е ценил заключението на СИЕ и в частта, че РЛ не е достигнал облагаем оборот от 50 000 лева или повече през ревизирания период, поради което за него не е възниквало задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, поради което не е възникнало и задължение за ДДС по чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, подлежащо на установяване с ревизионен акт съгласно ал. 5 на същата разпоредба. А след като РЛ не дължи ДДС, при формиране на облагаемия му доход по чл. 26, ал. 7 вр. ал. 1 ЗДДФЛ този данък не следва да се приспада като разход. Не е налице и хипотезата на извършвана дейност, облагаема с данъците, предвидени в чл. 26, ал. 2 от ЗДДФЛ. Следователно общият доход от търговската дейност на Доцев за 2017 г. възлиза на 19250,47 лева, като от него не следва да се приспада ДДС, което иначе е включено в цената на стоката или услугата чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.
Така установените разходи за търговска дейност възлизат общо на 16460,19 лева, включващи балансова стойност на продадените активи от 15606,36 лева (след приспадане от общата стойност на дохода на посочената надценка), както и на изчислената от вещото лице по счетоводната експертиза сума от 853,83 лева - куриерски и пощенски разходи за пратки, платени разходи с наложен платеж/разходи за материали и платени разходи по банковата сметка на Доцев. Облагаемият доход, като разлика между двете стойности, възлиза на 2790,28 лева. За да се определи данъчната основа, съгласно чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ, от него следва да бъдат приспаднати задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, дължими от Доцев. С оглед размера на осигурителния доход, реализиран през 2017 г., той дължи авансови осигурителни вноски в полза на фондовете на ДОО върху минималния осигурителен доход, който за 2017 г. е 460 лева, които осигурителни вноски за фонд Пенсии са общо 761,76 лева за посочената година. РЛ дължи и авансови осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд върху същия минимален осигурителен доход, в общ размер на 276 лева за 2017 г. Пак с оглед размера на осигурителния доход ответникът не дължи довнасяне на окончателна вноска за ДОО фонд Пенсии и такава за ДЗПО УПФ за 2017 г. Здравноосигурителните вноски като самоосигуряващо се лице, се дължат от Доцев за посочената година върху осигурителен доход, който също не може да бъде в размер понисък от минималния осигурителен такъв. С оглед размера на осигурителния доход здравноосигурителните вноски се дължат върху минималния осигурителен доход и след приспадане на внесените такива от жалбоподателя дължима остава разликата от 220,80 лева. Окончателна здравноосигурителна вноска за 2017 г. също не се дължи.
Настоящата касационна инстанция преценява така постановено решение за валидно, допустимо и правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми.
Техническите носители на данни са допустими веществени доказателствени средства съгласно чл. 71 ДОПК. Съгласно чл. 54, ал. 5 ДОПК като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и общински органи. Разпечатки на данните от техническите носители, получени от Еконт експрес ООД, в хода на ревизията, не са направени от ревизиращия екип и не се съдържат в административната преписка. Не е направен анализ на данните, съдържащи се както в таблиците, така и в снимките на РКО, предоставени от Еконт експрес ООД, които би следвало да доказват получаването от ревизираното лице на изплатени суми по наложени платежи в посочените в РА размери.
Правилно е посочил АС Русе в мотивите на своето решение, че предоставените снимки от Еконт експрес ООД на технически носители на РКО не представляват електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Според определението на електронен документ в чл. 3, т. 35 от регламента това е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Това е така, защото автор на електронното изявление съгласно чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Таблиците са изготвени и представени като електронен документ от лицето, което ги е подписало с квалифициран електронен подпис, но РКО не са изготвени като електронен документ, подписан от получателя на сумите с електронен подпис.
Действително, по силата на чл. 54, ал. 5 от ДОПК като доказателства в ревизионното производство се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и общински органи. На разглеждания оптичен носител са записани и файлове, представляващи таблици с обобщена информация във формат xsl по номер на товарителницата за изпратените от РЛ (идентифицирано и с телефонен номер) пратки и за получените от него суми по наложените платежи и пощенски записи. Посочените документи имат вторичен характер и само въз основа на тях, без да са събрани по надлежния ред документите, въз основа на които тези таблици са съставени товарителници и документи за получени суми (РКО и разписки за ППП), не може да се приеме за доказано, че Доцев е реализирал подлежащ на облагане доход, тъй като това би противоречало на принципа на обективност по чл.3, ал.3 от ДОПК.
Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно доказателствената тежест в процеса. Законосъобразен е изводът, че са установени данни за укрити приходи от продажба на услуги по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, които представляват основание за прилагане на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. В съответствие с чл. 124, ал. 2 ДОПК е приел, че В. Д., чрез събраните по реда на чл. 192 ГПК оригинали на документи, е оборил констатациите в ревизионния акт относно размера на получените от РЛ суми от продажби на стоки чрез Е. Е. ООД. Само въз основа на данните от таблиците, представени от пощенския оператор, без да са събрани по надлежния ред документите, въз основа на които тези таблици са съставени, не може да се приеме за доказано извършването на облагаеми доставки и размера на формирания оборот от продажба на стоки. Принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 от ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и чрез средствата, предвидени в ДОПК.
При заявеното принципно несъгласие на касатора /молба на л. 116 от първоинстанционното дело/ с определената със заключението на СИЕ търговска надценка за 2016 г. и за 2017 г. без да е заявено негово оспорване по чл. 200, ал. 3 ГПК изводите на първостепенния съд за съответствието му с чл. 11 вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. се споделят от този състав без да е необходимо възпроизвеждането им чл .221, ал. 2, предл. 2 АПК.
При установените по делото факти относно размера на получените суми, законосъобразно съдът е приел, че не е налице облагаем оборот по чл. 96, ал.2 ЗДДС, който да поражда задължение за регистрация по този закон и не са налице основанията за облагане с ДДС, предвидени в чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС.
По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, с което е отменен ревизионния акт в разглежданата част е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.
При този изход на спора следва да се присъдят разноски на ответника по касация в размер на 2000 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №41/07.10.2021 г., постановено по адм. дело №557/2020 г. по описа на Административен съд Русе.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на В. Д., гр. Русе, [улица], разноски за касационното производство в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА