Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК.

С определение по чнд № 377/15 г. Окръжният съд-гр.Шумен, в производство по чл. 433 и сл. от НПК, на основание чл. 87, ал. 1 от НК допуснал съдебна реабилитация по отношение на С. Н. Т. по наказанието, наложено му с присъда от 23.03.1945 г. по нд № 6/45 г. на Варненския областен народен съд-гр.Шумен.

С решение № 8 от 15.01.2016 г. по вчнд № 449/15 г., по протест на прокурора, Апелативният съд-гр.Варна отменил посоченото определение на ШОС и оставил без уважение молбата на М. К. И. за съдебна реабилитация на баща й С. Н. Т..

Срещу въззивното решение И. подала касационна жалба Вх.№ 436 от 21.01.2016 г. по описа на ВАС.

С разпореждане № 225 от 01.02.2016 г. по вчнд № 449/15 г. съдия от въззивния съд на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК върнал касационната жалба на М. И., като недопустима.

На 09.02.2016 г. М. И. подала касационна жалба (вх.№ 935 по описа на ВАС), насочена срещу решението от 15.01.2016 г. и разпореждането за връщане на касационната й жалба от 01.02.2016 г. В тази жалба не са изложени съображения относно разпореждането, с което касационната жалба е върната.

На 23.02.2016 г. жалбоподателката е подала нова касационна жалба (Вх.№ 1276 по описа на ВАС), с която отново е заявила несъгласие с посочените по-горе два съдебни акта. В подкрепа на искането за отмяна на разпореждането за връщане на касационната й жалба се твърди, че оспорения с нея съдебен акт – решението от 15.01.2016 г., е в кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол – чл. 346, т. 4 от НПК, тъй като прегражда пътя на наказателното производство.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че касационната жалба правилно е била върната, тъй като атакуваният с нея съдебен акт не подлежи на контрол по реда на глава двадесет и трета от НПК. В тази връзка счита, че разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно и законосъобразно.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Разпореждането на съдия при въззивния съд – ВАС, под № 225 от 01.02.2016 г., постановено по вчнд № 449/15 г., е правилно и законосъобразно.

Решение № 8 от 15.01.2016 г. по вчнд № 449/15 г. е постановено по реда на чл. 436, ал. 3 от НПК, като с него първоинстанционният съдебен акт е отменен и делото е решено по същество, като молбата на М. И. за съдебна реабилитация на баща й – С. Т., е оставена без уважение.

Това решение подлежи на контрол по реда на глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела”, тъй като попада в обхвата на чл. 419, ал. 1 от НПК.

Същото решение не подлежи на касационен контрол, осъществяван по реда на глава двадесет и трета от НПК. То не попада в кръга на актовете по чл. 346, т. т.1 и 2 от НПК, тъй като с него, не е даден отговор на въпросите по чл. 301 от НПК, а очевидно е и вън от определенията по т. 3 на чл. 346 НПК, тези по чл. 306 от НПК. Претенцията на жалбоподателката, че с решение № 8 от 15.01.2016 г. по вчнд № 449/15 г. е преграден пътя на наказателното производство, респ. че то подлежи на касационен контрол, съобразно чл. 346, т. 4 от НПК, е неоснователно. Делото е решено по същество от ВАС, съответно на регламента по чл. 436, ал. 3 от НПК и няма как да се приеме, че е преграден пътя на наказателното производство. Още повече, че с оглед на чл. 436, ал. 4 от НПК когато молбата не е уважена, какъвто е настоящият случай, нова молба може да се подаде при указаните в закона предпоставки.

Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 225 от 01.02.2016 г. по вчнд № 449/15 г. постановено от съдия при Апелативен съд-гр.Варна.

Делото да се върне на ВАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: