Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 11698/2021

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област срещу Решение № 5447/24.09.2021 г., постановено по адм. д. № 2/ 2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е прогласил за нищожен Протокол №ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“- София област за извършена проверка и е изпратил преписката по компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“- София за произнасяне. Според касатора е налице процесуална недопустимост на решението, като постановено по просрочена жалба - отменително основание по смисъла на чл.209, т.2 от АПК. При условията на алтернативност, касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, а ако съдът прецени, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила - да върне делото на първоинстанционния съд за решаването му от друг състав. Претендира сторените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – „ЕМГХ КЕПИТЪЛ“ ЕООД, представляван от И. Кълънч, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори. Той е приел и жалбата за процесуално допустима не само поради изложените аргументи в мотивите на Определение №3723/23.03.2021 г. по адм. д.№3186/2021 г. на ВАС, но и поради обстоятелството, че при позоваване на нищожност на атакувания акт в оспорването, това става без ограничение във времето/ чл.149, ал.5 от АПК/, с което настоящият състав изцяло се съгласява. Спорът е по приложението на закона.

От данните по делото съдът е установил, че „ЕМГХ КЕПИТЪЛ“ ЕООД, явяващо се работодател, е със седалище в гр. София. Двама инспектори от Дирекция “Инспекция по труда“-София-област, на 10.07.2020 г. и 18.08.2020 г., извършват проверка по документи и в информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ и по отношение спазването на Закона за здравословни и безопасни усовия на труд /ЗЗБУТ/, като управителят на дружеството е присъствал. Установени били нарушения в 60 точки, като за предотвратяване и отстраняването им, на осн. чл. 404 ал.1 т.1 и т.12 от КТ били издадени 60 бр. зад. предписания, първите 5 бр. със срок за изпълнение– денят след получаване на предписанията, а всички останали със срок за изпълнение - 30 дни от получаване на предписанията. В хода на административното производство дружеството е депозирало изисканите документи. Протоколът за извършена проверка №ПР2019173/18.08.2020 г. бил връчен на дружеството на 20.08.2020 г.

По делото са приложени и приети като доказателства Заповед № 3-0024/08.01.2019 г. и Заповед № 3-0025/08.01.2019 г. на изп. директор на ИА“ГИТ“, на осн. чл. 6 ал.1 т.14 от Устройствения правилник на ИА“ГИТ“.

С тях, на служителите от Д“ИТ“-София област, е определен териториален обхват на контролна дейност, който включва и конкретно посочени райони на гр.София. Дружеството - работодател е със седалище в гр. София и е включен в териториалния обхват на Заповед № 3-0024/08.01.2019 г.

С обжалваното решение Административен съд София-град е прогласил нищожността на Протокол за извършена проверка №ПР2019173/18.08.2020 г., издаден от гл. инспектори С. Джая и К. К., като е приел, че актът е издаден от материално, но не и териториално компетентен орган. Мотивирал се е с императивната разпоредба на чл.16, ал.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, според която Дирекциите „Инспекция по труда“, част от структурата на която са главните инспектори, осъществяват дейността си на територията на съответната област. По този начин двамата инспектори имат правомощия само на територията на София област, а заповедта, която ги оправомощава е нищожна, тъй като противоречи на чл.16, ал.2 и е издадена при неправилно тълкуване съдържанието на чл.6, ал.2, т.14 от Устройствения правилник. Решението е правилно.

Възражението на касатора е, че изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ притежава правомощия по силата на чл.6, ал.2, т.14 от Устройствения правилник да определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда, като по този начин е налице отклонение, което създава възможност за изключения от правилото на чл.16, ал.2 от УП. Този довод е неоснователен.

По силата на чл.16, ал.2 от УП на ИА „ГИТ“, Дирекциите „Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със закон, както и други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата.

С този подзаконов акт се уреждат дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на работа на ИА „ГИТ“, в това число и на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с 28 териториални поделения - дирекции „Инспекции по труда“, разположени в административните центрове на областите.

Според правната доктрина компетентността бива: материална/предметна/, компетентност по степен и компетентност по място/териториална/. Компетентността на административния орган не е някакво субективно право, а е едновременно „правомощие и служебно задължение на органа да действа в дадена област и по определен начин“, /“Административно право“, проф. д-р К. Л. .

Териториалната компетентност на отделните териториални поделения на ИА „ГИТ“ е императивно определена в чл.16, ал.2 от Устройствения правилник и не е налице делегиране от страна на изпълнителния директор на права да опроделя или изменя тази компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване няма.

Разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от УП повелява, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им компетентност, което означава, че те могат да издават валидни административни актове само в кръга на материята, която им е предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те могат да действат редовно, т. е. териториалната им компетентност.

Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда.

При тази законова регламентация правилен е изводът на Административен съд София-град, че протоколът е нищожен, като издаден от териториално некомпетентен орган, действал извън териториалния обхват по чл.16 ал.2 от Устройствения правилник.

Като е приел, че оспореният протокол е материално незаконосъобразен до степен на нищожност - издаден от орган, който няма териториални правомощия по закон или по делегация, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите се подкрепят от представените по делото доказателства, изложени са в логическа последователност, поради което решението е и обосновано. Предвид изложеното, съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5447/24.09.2021 г., постановено по адм. д.№ 2/ 2021 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева