Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д. ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 11713 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни, чрез юрк. Г., срещу решение № 5309 от 02.09.2021 г., постановено по адм. дело № 2441/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на министъра на вътрешните работи е отменено нейно решение № ППН-01-61/2017 г. от 11.02.2021 г. и преписката е върната за ново произнасяне от Комисията за защита на личните данни за изпълнение на влязлото в сила решение № 2489/12.05.2020 г. по дело № 12789/2019 г. на АССГ, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на обжалвания съдебен акт. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Т., оспорва касационната жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № ППН-01-61/2017 г. от 11.02.2021 г. на Комисия за защита на личните данни, с което на основание чл. 42. ал. 1 от ЗЗЛД налага на министъра на вътрешните работи административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработил личните данни на А. Коне, в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1-7 от ЗЗЛД (отм.) и в противоречие с принципите, залегнали в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.).

С обжалваното решение съдът е отменил решение № ППН-01-61/2017 г. от 11.02.2021 г. на Комисия за защита на личните данни, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, т. е. при наличие на отменителни основания по чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав изцяло споделя, без да е необходимо да ги повтаря.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни.

Касационната инстанция споделя мотивите от обжалваното решение, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство има императивен характер. Неуведомяването е съществено нарушение, когато се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесното решение. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е бил събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното правоотношение, те биха обосновали правен резултат, противоположен на възприетото решение. По делото не са представени доказателства за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на министъра на вътрешните работи за започване на производството по издаване на решение № ППН-01-61/2017 г. от 11.02.2021 г., в резултат на което е ограничено изцяло участието му в административното производство и в нарушение на чл. 35 от АПК са останали неизяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Относно тежестта на тези нарушения съдът е извършил правилна преценка за тяхната същественост, тъй като спазването на посочените процесуални норми би обосновало друг правен резултат.

Предвид описаното, съдебният състав на АССГ е достигнал до правилен и обоснован извод, че при постановяването процесното решение, издадено от Комисия за защита на личните данни, са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за неговата отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател Комисия за защита на личните данни следва да бъде осъден да заплати на МВР деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5309 от 02.09.2021 г., постановено по адм. дело № 2441/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ