О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 613

гр. София, 10.02.2026 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВАкато разгледа докладваното от съдия Р. Б. ч. гр. дело № 4746 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „П. М. ЕАД, против определение № 3749 от 20.07.2025 г. по гр. д. № 2649/2025 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 110 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 45/2023 г. на Апелативен съд - Варна.

Частният жалбоподател обосновава неправилност на обжалваното определение със съображения за лишаване от участието му в производството поради нарушаване на съдопроизводствените правила и наличието му на легитимация за искането в качеството му на „трето лице“ по смисъла на чл. 304 ГПК като добросъвестен приобретател на спорното право, придобито от него в пълния му обем по време на висящото производство и като такъв имащ качеството на необходим другар. Иска отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответниците по частната жалба СУ „Св. К. О. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в които се излагат съображения за неоснователност на частната жалба, като ответникът СУ „Св. К. О. претендира разноски.

Другите участници по производството – ответниците М. Я. Т., И. Х. С., Я. Я. А. и Д. И. В., не са подали отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни актове само на изчерпателно изброените в закона основания. В чл. 306, ал. 1 ГПК, като условие за редовност, е предвидено задължението на страната за посочване в молбата й на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК е недопустима - т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая молителят „П. М. ЕАД (сега частен жалбоподател) е поискал с позоваване на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила въззивно решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 1216 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 3389/2020 г. на Окръжен съд – Варна е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на СУ „Св. К. О. , че Д. В. (наследник на починалата в хода на процеса И. С.), М. Т., Я. А. и И. С. не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на ПИ: [населено място], район П., Б., местност Б., с площ от 18 865 кв. м, и основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен легитимиращият ги нотариален акт № 8 от 06.07.2001 г. Искането на дружеството е обосновано с твърдения за лишаване от участието му по производството вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, предвид закупуване на имота въз основа на договор по нотариален акт № 56 от 18.12.2020 г, сключен с ответниците по иска за собственост по подадена на 20.11.2020 г. исковата молба, но след отстраняване на констатираните й нередовности на 20.01.2021 г., конституирането на държавата с определение от 21.01.2021 г. на основание чл. 26, ал. 4 ГПК и вписването на исковата молба на 01.02.2021 г. – факти, определящи дружеството като добросъвестен приобретател на имота. Излага неосигуряването му на възможност за участието му по производството поради неуведомяването на съда за новия собственик и липсата на предприети действия от ищеца за участието му по реда на чл. 215 и чл. 219 ГПК, респ. за неприложимост на чл. 226, ал. 1 ГПК поради придобиване на спорното право преди началото на исковото производство и невъзможност да узнае за него, включително и чрез конституирането му като страна, връчване на препис от решението и неговото обжалване.

С обжалваното определение така подадената молба е приета за процесуално недопустима поради липсата на легитимация на дружеството да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като то не е конституирано като страна по исковото производство, по което е постановено решението и висящността по което е предизвикана с постъпването на исковата молба - арг. и от чл. 129, ал. 5 ГПК при поправянето й. Изложено е, че съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК при прехвърляне на спорното право в хода на процеса, производството продължава между първоначалните страни, като приобретателят е разполагал с възможността да встъпи в процеса, да бъде привлечен от ответниците или със съгласието на двете страни да ги замести (чл. 222 ГПК). Тъй като тези възможности не са реализирани (и за съда не е съществувало задължение да конституира дружеството като страна), делото е продължило своя ход с участието на първоначалните страни, прехвърлителят е участвал в процеса като субституент на приобретателя, който като частен правоприемник, придобил права в хода на производството, е обвързан съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК от влязлото в сила решение. Изложено е също, че молбата е недопустима и на основание чл. 304 ГПК, тъй като приобретателят на спорното право не е необходим другар с прехвърлителя, доколкото решението може да бъде различно по отношение на всяка от страните по сделката.

Обжалваното определение е правилно.

В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се уреждат три отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса (т. 11 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В случая молителят се позовава на първото отменително основание, като твърди, че е бил лишен от участие в делото, тъй като вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие, той изобщо не е бил конституиран като страна в процеса. В т. 11 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. е разяснено, че чрез отмяната по чл. 231, б. „д“ ГПК (текстът на която разпоредба е възпроизведен в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК) се постига защита срещу допуснато нарушение на основния принцип на участие на страните в гражданския процес. Изрично е пояснено в тълкувателния акт на ВС, че се касае за надлежно конституирани страни. Следователно процесуално легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са лицата, които са участвали като страни в производството по делото, по което е постановено решението, или техните универсални правоприемници. В случая молителят не е бил конституиран нито като главна, нито като подпомагаща страна по производството, поради което той не е процесуално легитимиран (и по наведените в молбата твърдения) да иска отмяна на неблагоприятното за него влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, независимо дали е придобил преди или по време на процеса спорното право. Последното в случая, по аргумент от чл. 129, ал. 5 ГПК, е придобито от дружеството в хода на образуваното производство по отрицателния установителен иск за собственост.

Без правно значение за тази преценка са и доводите за добросъвестността му като приобретател поради придобиването на имота преди вписване на исковата молба. Те имат значение за позоваването на силата на пресъдено нещо, но при прилагането на изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК. Посоченото изключение относно действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот, има предвид хипотезите на оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба, при което съдебното решение, с което се уважава искът, не представлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, когато той е придобил спорното право преди вписване на исковата молба (решение № 420 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 2862/2023 г. на ВКС, II г. о.). В останалите случаи - когато вписването на исковата молба няма оповестително-защитно действие спрямо третото лице, а има значение само да даде гласност на съдебния спор (каквато действие то има в случая), съдебното решение разпростира действието си и по отношение на третото лице, без да е необходимо срещу него да се води отделен процес.

Изложените от частния жалбоподател съображения за допустимост на отмяната на влязлото в сила решение по искане на трето лице, уредено в чл. 304 ГПК, също са неотносими, тъй като с наведените от него твърдения в молбата е обоснована хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, по която е и налице произнасяне в обжалваното определение. Въпреки изложеното, следва да се отбележи, че молбата за отмяна не е допустима и на основание чл. 304 ГПК, тъй като дружеството не е легитимирано да иска отмяна на влязлото в сила решение и на посоченото отменително основание. Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС легитимирани да искат отмяна по чл. 304 ГПК са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. При прехвърляне на спорното право, дори и в пълния му обем на правата на прехвърлителя/прехвърлителите, в течение на производството фигурата на необходимото другарство, уредена в чл. 216, ал. 2 ГПК, не е налице. За приобретателя на спорното право законът е предвидил правната възможност да вземе лично участие по производството, като встъпи или бъде привлечен като трето лице помагач, а при определени условия (чл. 222 ГПК) и да замести своя праводател, поради което той не е активно легитимиран да искат отмяна на решението и по реда на чл. 304 ГПК.

Гореизложеното обуславя недопустимостта на производството по молбата за отмяна. Ето защо, обжалваното определение, с което ВКС е оставил същата без разглеждане, като постановено в съответствие с изискванията на процесуалния закон и указанията по неговото приложение, дадени в ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този резултат на ответника по частната жалба СУ „Св. К. О. следва да се присъдят поисканите своевременно от него разноски в размер на 480 лева, представляващи уговорено и заплатено за производството адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3749 от 20.07.2025 г. по гр. д. № 2649/2025 г. на ВКС, I г. о.

ОСЪЖДА „П. М. ЕАД да заплати на СУ „Св. К. О. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 245.42 евро (с левова равностойност 480 лева), представляваща разноски по производството.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ към настоящото дело молба вх. № 19105 от 20.10.2025 г. на СУ „Св. К. О. , намираща се отдясно на гр. д. № 2649/2025 г. на ВКС, I г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.