№ 93

гр. София, 23 март 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република

България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети

февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Кети

Маркова

С. М

при секретар Л. Г и с участието

на прокурор от ВКП - М. М

изслуша докладваното от съдията В. И

наказателно дело № 751/2009 г.

Делото е образувано по реда на чл. 346, т. 4 НПК.

Подадена е КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Ж. А. Т. - частна тъжителка, против решение №350 /18.11.09 год. по внчхд№2222/09 год. на Пловдивския окръжен съд. Касационните основания са: нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението, съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК и за връщане делото за ново разглеждане.

Според ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА, изводът на въззивният съд, че частната тъжба не отговаряла на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК е неправилен. В допълнението към частната тъжба е посочено, че извършителите са „псували на майка, а единият от тях, е „извършил срамно действие спрямо тъжителката. Общото описание, без назоваване на изразите на псувнята и на срамното действие в тъжбата не я правят нередовна, защото „естественият срам и свян на обикновения човек не могат да бъдат пречка за защита на неговите интереси пред съд”. Абсолютно невярно и несъответно на закона е твърдението, че след подаване на тъжбата не могат да се правят допълнения в нея. Погрешно е прието, че е недопустимо да се подава нова тъжба, при връщане на нередовна такава, ако е спазен срокът за подаването й. В тази връзка, цитираното решение на ВКС Р-43/11.02.09 год., II н. о., е противоречащо на закона и на съдебната практика и е изолирано от нея. Няма пречка указания за изправяне на нередовната тъжба да се дадат до започване на съдебното следствие. В противен случай, би имало отказ от правосъдие и неизпълнение на задачата за осигуряване на защита от престъпни посегателства на гражданите /чл. 1, ал. 2 НПК/. Едва при неизпълнение на указанията, съдът следва да прекрати делото на основание чл. 24, ал. 4, т. 2. НПК, каквато хипотеза в случая не е налице. Неправилно е позоваването във въззивното решение на чл. 287, ал. 6 НПК. Разпоредбата се отнася за новооткрити в хода на съдебното следствие обстоятелства, а не за допълване на тъжбата. Към момента на подаване на допълнителната тъжба, датата 30.07.08 год., ход на съдебното следствие не е даван и не се касае за новооткрити обстоятелства, а за уточняване на предмета на обвинението от фактическа и правна страна. Допълнението на тъжбата е допустимо, тъй като е направено в преклузивния 6-месечен срок и в даденият от съда 7-дневен срок за изправяне недостатъците в нея. Поради тези съображения, незаконосъобразно е становището на въззивният съд, че районният съд е приел за установени непосочени в тъжбата обстоятелства и е осъдил подсъдимите по неповдигнати им обвинения.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ жалбата се поддържа от частната тъжителка Ж. Т., която се явява лично и с повереника си, адвокат П.

ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за основателност на жалбата, тъй като изводът на въззивната инстанция, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81 НПК е незаконосъобразен.

В. К. С въз основа на данните по делото и като съобрази становищата и доводите на страните, прие следното:

С присъда от 31.07.09 год. по нчхд № 32 /2008 година на Пловдивския районен съд подсъдимите: Г. Г. М., М. М. М. и Г. М. М., всеки от тях, е признат за виновен в това, че на 08.02.2008г. в с. Р., обл. Пловдив, всеки ПООТДЕЛНО Е КАЗАЛ нещо унизително за честта и достойнството й, в присъствието на Ж. А. Т., като я е напсувал „на майка, а само подсъдимият М. М. М. е ИЗВЪРШИЛ и нещо унизително за честта и достойнството й, като й е показал половия си член, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146 ал. 1 пр. 1 от НК, за всеки от тях,

НА основание чл. 78 А от НК, ВСЕКИ ОТ подсъдимите е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146 ал. 1, пр. 1 от НК като му е наложено административно наказание ГЛОБА, както следва: на подс. М. Г. М. -ГЛОБА в размер на 700 лева ; на подс. М. М. -ГЛОБА в размер на 1000 лева ; на подс. Г. М. М. -ГЛОБА в размер на 500 лева,

На основание чл. 189 ал. З от НПК поде. М. Г. М., М. М. М. и Г. М. М., поотделно, са осъдени да заплатят по 32лв., а солидарно са осъдени да заплатят на частната тъжителка Ж. А. Т. и сумата от 650лв. разноски за повереник.

По подадена въззивна жалба от защитата на тримата подсъдими е образувано внохд№2222/09 год. на Пловдивския окръжен съд. С решение №350/18.11.09 год. по внохд№2222/09 год. на Пловдивския окръжен съд е отменена присъда № 411/31.07.2009 год., по НЧХД № 32/08 год., по описа на ПРС, XIV н. с. и на основание чл. 334 т. 4 във вр. вр. с чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по същото дело, водено срещу М. Г. М., М. М. М. и Г. М. М. за престъпление извършено от всеки от тях на 08.02.08 г., по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1, предл. 1 НК. Всички разноски по делото са възложени в тежест на частната тъжителка Ж. Т.

Решението на въззивният съд е неправилно, тъй като с него е допуснато съществено процесуално нарушение - ограничаване правото на частната тъжителка да повдигне и поддържа обвинение в съда с частна тъжба, по реда на чл. 81 НПК.

Изводите на ПОС че производството по НЧХД № 32/08год. по описа на ПРС, XIV н. с., образувано по заведена на 26.03.2008год. с вх. № 1* частна тъжба от Ж. А. Т. срещу М. М., М. М. и Г. М. и допълнение към нея, за престъпление по чл. 148 НК, вр. с чл. 146 НК, е неправилно образувано и следва да се прекрати на основание чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК, са неправилни. Неправилно въззивният съд е извел, че с първостепенната присъда е нарушен чл. 348, ал. 3 т. 1 НПК, В разрез с процесуалните действия на Пловдивският РС е прието, че са нарушени правата на защита на подсъдимите да узнаят причините и характера на обвинението. Обратното е вярно, в частната тъжба и в допълнението към нея, се съдържат всички индивидуализиращи обстоятелства на престъпленията по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 предложение първо от НК. В допълнението към частната тъжба, депозирано според указанията на съда е посочено, че извършителите М. М., М. М. и Г. М. са „псували на майка частната тъжителка Ж. Т., а единият от тях подс. М. М., е „извършил срамно действие спрямо тъжителката като „е показал пред нея половият си орган”. При тези данни, изводът за нарушаване на правото на защита на подсъдимите - да разберат фактическите обстоятелства на престъплението в което са обвинени, за да могат обективно да упражнят правата си в обема, гарантиран им от НПК, не намира опора в данните по делото.

В НПК и в тълкувателната дейност на ВС/ спр. ТР №34/90г. на ОСНК/ и в текущата му практика в принципни решения, не се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба/ например относно дата, мястото, или елементи от фактическото изпълнение на престъплението/, стига непълнотата да е отстранена преди изтичане на шестмесечният преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК. Последният е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в Наказателен процес по обвинението за престъпение, преследвано по реда на частното обвинение. Подобно на обвинителният акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на Наказателен процес/ арг. от ТР №2/02 гоз. на ОСНК/.

Проверката на данните по делото сочи, че нередовността в съдържанието на частната тъжба е отстранена надлежно, по указание на съда, което е изпълнено от частната тъжителка. Според протоколно определение от 21.07.08г. по вчхд№32/08 год. на ПРС, съдът е дал възможност на частната тъжителка в седмодневен срок да отстрани нередностите в съдържанието на тъжбата, като посочи конкретните думи и изрази, и действията, извършени от подсъдимите в нейно присъствие, за които твърди че са унизили честта и достойнството й на описаните в тъжбата дата и място. Тези указания са дадени след образуване на производството от частен характер и преди даване ход на съдебното следствие. В изпълнение на указанията на съда от 21.07.08г. по вчхд№32/08 год. на ПРС, частната тъжба е допълнена от тъжителката с изготвено към нея допълнение, с дата 30.07.08 год./ вж. стр-36 от нчхд№32/08 г. на ПРС/, с което е приведена в съответствие с изискуемото се от закона съдържание по чл. 81, ал. 1 НПК и в срока по ал. 3 на чл. 81 НПК.Стелно подсъдимите са имали възможност незабавно, преди събирането на доказателствата по установяването на фактите на обвинението, да се запознаят с причините и характера му и да подготвят защитата си по тях. Конкретно използваните думи и изрази, които според тъжителката, съдържат унизителни за честтта и достойнството й думи, както и на действията на подсъдимия М, които тъжителката е приела за обидни и накърняващи честта и достойнството й, е описано в допълнението към частната тъжба, изготвено саморъчно и подписано от частната тъжителка Ж.Т.В от отбелязването върху горния ляв ъгъл на допълнението е, че е “получено на 30.07.08 год.”, удостоверено с подпис на служителя в деловодството на съда. Постъпването на допълнението към частната тъжба на втория ден след изтичане на седмодневният срок, даден от съда за отстраняване недостатъците в съдържанието й, няма негативни правни последици за тъжителката, тъй като законът не ги предвижда. Този срок, за разлика от срока оп чл. 81, ал. 3 НПК, е съдебен, инструктивен и нефатален за страната за която е изтекъл, т. е. тя би могла и да повтори действието, ако съдът реши. Съдът е органът, който решава дали са изпълнени указанията му по отстраняване нередностите в частната тъжба. В случая, първостепенният съд е приел допълнението към частната тъжба за допустимо и в съответствие с дадените от него указания, което решение е напълно в обсъжданата дискреция, след като законът не постановява друго. С процесуалното действие – разпореждане на съдия-докладчик, съгласно чл. 247, ал. 2 НПК, от 03.09.08 год., е указано да се изпратят преписи от допълнението към частната тъжба на всеки от подсъдимите, като им е даден седмодневен срок за възражение и същите са им изпратени и получи от подсъдимите при редовна процедура. Следователно то е прието от съда, Видно от указанията, вписани в призовките до тримата подсъдими / спр. л. 38, л. 39, л. 40 от нчхд№32/08 г/, няма съмнение, че от правно-техническа с., обвинението е прието от съда заедно с допълнението към частната тъжба. С разпореждането от 03.09.08г. на съдията - докладчик е прието и допълнението към частната тъжба. Правното действие на разпореждането за подготовка на съдебното разглеждане на делото, е като разпореждането съгласно чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК за образуване на дело от частен характер,

При тези данни и изводи, неправилно въззивният съд е приел неконкретизирани по чл. 81 НПК обвинения в тъжбата и че първостепенният съд е трябвало “да откаже да образува наказателно производство от частен характер по реда на чл. 247 ал. 2 от НПК. Неправилни са съжденията, че съдът е трябвало да прекрати образуваното наказателно производство по чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК”/ спр. мотивите на решението на л. 27 и л. 28/. Неправилни са изводите, че в разпоредбите на НПК не се предвиждала възможност за допълнителна конкретизация на повдигнатото с тъжбата обвинение, тогава когато това се отнася за посочване на факти и обстоятелства, “установяващи съществени елементи от състава на инкриминираното с тъжбата престъпление”/спр. мотивите на въззивното решение/. Още по-неприемливо, от позиция на правната уредба на производството по тъжба на пострадалия в НПК е да се счита, както е приел въвзивният съд, че “единствено в нормата на чл. 287 ал. 6 от НПК е регламентирана правната възможност за изменение на обстоятелствената част на обвинението повдигнато с частна тъжба”. Първият негативен извод на ПОС е несъстоятелен, защото в НПК няма ограничение за поправяне на съдържанието на тъжбата, ако това е сторено в рамките на срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Вторият негативен извод в решението е също несъстоятелен, защото нормата на чл. 287, ал. 6 НПК не е приложима в случая. Тя е приложима само при основания за изменение на първоначално внесеното с тъжбата обвинение, едва след като при проведеното съдебно следствие, от събраните доказателства бъдат установени нови обстоятелства, различни от посочените в тъжбата, налагащи съществена промяна във фактическото изпълнение на престъплението, касаеща правната му квалификация, или в промяна в правната квалификация на посочените в тъжбата обстоятелства, каквито процесуални хипотези не са възникнали по конкретното дело.

Ето защо и изводът за отмяната на присъдата на първостепенният съд и за прекратяване на производството по делото е направен при съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 24 ал. 4 т. 2, чл. 81 и чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК. Цитираното решение №43/11.02.2009г. постановено по нд № 629/08г. на II н. о. на ВКС не третира еднозначен случай и е некоректно посочено от въззивният съд като приложимо по делото.

Воден от тези мотиви ВКС на РБ, съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК намира, че въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивския окръжен съд, в друг състав, в стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло решение №350 /18.11.09 год. по внчхд№2222/2009 год. на Пловдивския окръжен съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от СЪЩИЯ СЪД, в ДРУГ СЪСТАВ, от стадия на съдебното заседание,

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: