Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. П., чрез защитника му адв.Р. срещу въззивно решение № 162 от 09.07.2019г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по внохд №274/19г., в която се релевират оплаквания по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1 от НПК. Исканията, които се правят, са в условията на алтернативност - за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане или за намаляване размера на кумулативно наложеното наказание по чл. 343г от НК.

В съдебното заседание пред ВКС, адв.Р. - защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Акцентира върху оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения и по-точно, такива по оценката на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Излага аргументи в подкрепа на това си твърдение. Пледира за уважаване на жалбата и връщане на делото на Апелативен съд – Пловдив за ново разглеждане.

Адвокат П. защитник на подсъдимия, твърди, че в случая става въпрос за един инцидент, настъпил при изпълнение на служебните задължения на подсъдимия, за едно непредпазливо пътно-транспортно произшествие, за което той искрено съжалява. Моли да бъде обърнато внимание на хроничните заболявания, които е имал пострадалият преди катастрофата и които според защитника са една от причините за настъпилата смърт. Счита, че решаващите инстанции са пренебрегнали факта на допуснати пропуски от страна на лекарите при провеждане на лечението. Позовава се на липсата на яснота в мотивите относно приетия механизъм на ПТП, както и досежно допуснатите нарушения на правилата за движение. Излага аргументи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и доказателствените средства. Пледира за уважаване на касационната жалба.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице заявените касационни основания. Намира за неоснователни твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като апелативният съд подробно е обсъдил събраните доказателства. Твърди, че материалният закон е приложен правилно, както и че наложеното наказание пробация е изключително „смекчено“, предвид настъпилата смърт. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Частният обвинител А. Г., както и повереникът му адв.М. Т., редовно призовани, не се явяват. Депозирали са писмено становище, в което аргументират тезата си за неоснователност на касационните жалби. Подсъдимият С. П. заявява невиновност и моли за справедлива присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 27 от 27.02.2018г., постановена по нохд № 976/16г., Окръжен съд – Хасково е признал подсъдимия С. С. П. за виновен в това, че на 02.07.2013г. в землището на [населено място], общ.Х., на път ІІІ – 769, на около 2км. и 800м. след разклона за селото в посока на [населено място], общ.Х., при управление на МПС –товарен автомобил “Мерцедес С. 312 Д” с рег. [рег. номер на МПС], е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Г. А. Д., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.”Б”, вр. чл. 343, ал. 1, б „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”Б” от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по една година и шест месеца, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.

Съдът се е произнесъл по деловодните разноски.

С въззивно решение № 220 от 17.07.2018г., постановено по внохд № 229/18г., Апелативен съд – Пловдив е потвърдил атакувания пред него първоинстанционен акт.

С решение № 92 от 16.05.2019г. по н. д. № 982/18г. по описа на ВКС, ІІ н. о., въззивното решение е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция.

С въззивно решение № 162 от 09.07.2019г., постановено по внохд № 274/19г., Апелативен съд – Пловдив е потвърдил първоинстанционната присъда.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения.

На първо място, невярно е твърдението, че въззивната инстанция не е изпълнила указанията, дадени от ВКС с отменителното решение. Настоящият състав констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт се е съобразил с разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК, като е отстранил процесуалните нарушения, допуснати от предходния въззивен състав.

На второ място, не е налице несъответствие между “нормите на особената част на НК с установените факти”, което според защитата се изразява в това, че в диспозитива на обвинителния акт и присъдата липсва изписване на пр. 3 на чл. 342, ал. 1 от НК, а въззивният съд не е направил “уточняващо изменение в чл. 342 от НК”. Обстоятелството, че при изписване цифровата квалификация на престъплението и по-точно на основания състав на престъплението по чл. 342, ал. 1 от НК не е посечено конкретното предложение, визиращо вида на транспортното средство, управлявано от подсъдимия, не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на закона и съгласно установената трайна съдебна практика. Значимото в случая е, че по ясен за съда и страните начин, текстово в диспозитивите на съответните актове е посочено, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, като същото е индивидуализирано по вид, марка, модел и регистрационен номер - товарен автомобил “Мерцедес С. 312 Д” с рег. [рег. номер на МПС], Липсва каквото и да било несъответствие. В допълнение следва да се посочи, че правото на защита на подсъдимия срещу едно ясно и точно фактическо обвинение, предвид обстоятелствената част на обвинителния акт, където са посочени конкретни данни досежно механизма на реализиране на пътнотранспортното произшествие и участниците в него, не е нарушено.

На следващо място, в жалбата се твърди, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за прекратяване на наказателното производство съгласно чл. 4 1 от Протокол №7 на ЕКПЧОСи ТР № 3 /22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, като защитата се позовава на правилото „ ne bis in idem“. Настоящият състав не притежава правомощия в това производство за произнасяне по същество на направеното възражение, предвид влязлото в сила решение № 143 от 29.06.2017г. по внчд № 250/17г. на Апелативен съд –Пловдив, с което е отменено определението за прекратяване на наказателното производството по нохд № 976/16г. по описа на ОС – Хасково/прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК/ и делото е върнато за ново разглеждане.

По – нататък оплакванията на подсъдимия и защитата му са за допуснати от Апелативен съд – Пловдив съществени процесуални нарушения в дейността по оценка на доказателствата и доказателствените източници, и в частност се оспорва анализа на повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Това оплакване е неоснователно, като изложените подробни аргументи в жалбата и съдебните прения сочат преобладаващо на твърдения за необоснованост на въззивния акт, тъй като защитата е изложила своята интерпретация на експертното заключение, приемайки го за неправилно и необосновано. Принципно експертизата като способ за проверка и събиране на доказателствата се използва тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага/впрочем с такива не разполагат и страните/. Относно конкретната експертиза е необходимо да се посочи, че тя е била допусната и изготвена на досъдебното производство от вещи лица – автоинженер, специалист по съдебна медицина, специалист по обща и клинична патологична анатомия, специалист по неврохирургия и специалист по ортопедия и травматология. Последните са депозирали подробни устни разяснения в хода на първоинстанционното производство, както и по време на проведения допълнителен разпит в хода на въззивното съдебно следствие, като аргументирано са защитили заключението си. Апелативната инстанция е отхвърлила искането на защитата за назначаване на нова повторна експертиза, приемайки, че не са налице основания за това. Разпоредбата на чл. 153 от НПК изрично визира предпоставките за назначаване на повторна или допълнителна експертиза, като първата инстанция правилно е отклонила искането на защитата за назначаване на повторна комплексна експертиза, тъй като не са били налице законоустановените основания за това. В правомощията на решаващите инстанции е преценката за обема и вида доказателства, които да бъдат събрани, както и кои доказателствени средства и способи за доказване да се използват. Независимо от това тази преценка не е субективна, а следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда, предвиден в НПК. Също така, от компетентността на решаващите инстанции е и преценката за необходимостта от проверка на вече събрани доказателства. Изготвената по делото комплексна експертиза е отговорила с необходимата обоснованост и категоричност на поставените й въпроси, като експертите са базирали изводите си на научните си познанията в съответните области и данните, съдържащи се в материалите по делото. За да кредитира с доверие това експертно заключение, въззивната инстанция подробно го е анализирала в акта си, изложила е убедителни аргументи и е отговорила на всички доводи на страните. Отговор са получили въпросите касателно мястото на удара, механизма на ПТП, причината за смъртта на пострадалия, какво е значението на допълнително констатираните и недиагностицирани първоначални травми, както и причините за това. Безусловен е изводът на вещите лица, че подсъдимият е могъл да предотврати удара, ако е започнал маневрата на разстояние най-малко 47, 86метра, а не от 11, 47метра, от които реално е предприел изпреварването. Настоящият състав изцяло споделя изводите на решаващия съд, поради което не се налага тяхното преповтаряне. Единствено следва да се посочи, че невярно е твърдението в жалбата за неизяснена по несъмнен начин причинна връзка между установеното при аутопсията наличие на “шоков бял дроб”, кратката продължителност на живот в това състояние и настъпилото четири седмици преди смъртта на пострадалия ПТП. В устните си разяснения пред въззивната инстанция експертите подробно са разяснили различните фази през които протича състоянието на шоковия бял дроб и тяхната продължителност. Също така са посочили, че симптоматиката при пострадалия е отговаряла на първата фаза, като това състояние е настъпило приблизително ден преди да настъпи смъртта.

Обобщено, комплексната съдебномединска и автотехническа експертиза правилно е интерпретирана, с необходимата аналитичност и в кореспонденция с доказателствената съвкупност, поради което касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Двете решаващи инстанции са приели, че подсъдимият П. е управлявал МПС-то в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка с задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 124 от Конституцията на РБ, съгласно която ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища, настоящият състав намира за необходимо да посочи несъгласието си с извода на двете решаващи инстанции, че допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика и доктрината са последователни в разбирането си, че бланкетният състав на престъплението по чл. 343 от НК следва да бъде запълнен с норми, визиращи конкретни правила за движение по пътищата, които не са били спазени от дееца, но и които се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Обстоятелството, че подсъдимият се е движел със скорост надвишаваща разрешената, в случая не е определящото за настъпилото ПТП. Освен, че каруцата на пострадалия не е препятствие на пътя, съгласно нормата на §6, т. 37 от Допълнителните разпоредби на ЗДП- “Препятствие на пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението“, в случая тя е участник в движението - пътно превозно средство с животинска тяга, за което в ППЗДП са определени специални правила за движение. По делото по несъмнен начин от събраните доказателства е установена причината за инцидента, а именно предприетата от подсъдимия маневра, която е следвало да бъде извършена по правилата, визирани в разпоредбата на чл. 25 от ЗДП.

Така направените констатации обаче, не налагат корекция на атакувания съдебен акт. От една страна, настоящата инстанция не притежава правомощия за оправдаване, извън тези по 354, ал. 1, т. 2 от НПК, пред каквато хипотеза не сме изправени. От друга страна, не се изисква и промяна в правната квалификация на деянието, тъй като единствено се прецизира бланкета, което може да има значение само във връзка с наказанието.

Не е основателно и възражението за явна несправедливост на наказанието и по-точно на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. При определяне на последното контролираната инстанция е отчела освен смекчаващите обстоятелства, които са оценени като многобройни, и наличието на отегчаващи такива – предходни санкционирания на подсъдимия по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата. Правилно като неоснователно съдът е отхвърлил искането на защитата за определяне на това наказание в минимален размер от три месеца, за да се даде възможност на подсъдимия да упражнява трудова дейност като шофьор на МПС. Също така, размерът на наказанието лишаване от права от една година и шест месеца, не е завишен, а е около средния на предвиденото в разпоредбата на чл. 49 от НК и няма място за по-голямо снизхождение. Самият касатор не сочи относими обстоятелства, които да не са били отчетени от въззивния състав.

Предвид изложеното, съставът на касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 162 от 09.07.2019г., постановено по внохд № 274/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: