Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

София, 27.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ИНА АНДОНОВА.……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 2367 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 346/1.VІІ.2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от И. П. Н. от [населено място] решение на Великотърновския апелативен съд по т. д. № 542/2017 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – предвид значимия не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правен въпрос, релевиран в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба: „При безспорно установено по делото заемно правоотношение и фактически предоставен финансов ресурс с дати, предхождащи тази на сключването на процесната спогодба с нотариална заверка на подписите и издадена въз основа на нея заповед за изпълнение, следва ли в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се приеме, че уговорката за плащане в съдържанието на същата спогодба е в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тогава, когато същата е сторена въз основа на допълнителни споразумения, съставени и подписани от страните в период, когато кредиторът по спогодбата е бил едновременно и законен представител на длъжника, не само едноличен собственик на неговия капитал,...