О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 60517

гр. София, 18.06.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело № 934 по описа за 2021 година.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на А. В. С. против решение № 226 от 26.11.2020 г. по гр. дело № 331/2020 г. на ОС /Окръжен съд/ - Габрово.

Отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил от „ХОТЕЛ ТРЯВНА“ ООД, гр. София, с който се поддържа становище за процесуална допустимост на жалбата против решението само в частта, с която е разгледан иск по чл. 128, т. 2 КТ, като ответникът счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационен контрол на въззивното решение в същата част. Страната счита жалбата против въззивното решение в останалата част за процесуално недопустима.

Касационна жалба против въззивното решение в частта, с която ОС – Габрово се е произнесъл по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Разпоредбата допуска касационен контрол на въззивни решения, постановени по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. С оглед на цитираната разпоредба не подлежи на касационно обжалване въззивното решение в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по иск на касатора А. С. по чл. 221, ал. 1 КТ, тъй като претенцията е в размер на сумата 588.60 лв., под предвидения в закона размер, при който съдебния акт е обжалваем. Затова жалбата срещу решението в посочената част следва да се остави без разглеждане.

Касационната жалба против въззивното решение в останалата част, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за разликата между 573.26 лв. и 3302.20 лв. и по акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за разликата между 33.59 лв. и 213.66 лв. е процесуално допустима. Искът по чл. 128, т. 2 КТ е предявен за сумата 6247.50 лв. и има за предмет парично вземане с размер над 5000 лв., поради което въззивното решение по същия иск и обусловения от него акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД са обжалваеми пред касационния съд. Жалбата срещу решението в тези части е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, както и поради спазване на останалите изисквания за процесуална допустимост – сезиране на настоящата инстанция в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат.

Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради липсата на релевираните от страната основания.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първият поставен въпрос – „ 1. Следва ли ответника да докаже/установи основанието на което е прекратил трудовото правоотношение, при въведено от него възражение, че не дължи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение? “ е относим към въззивното решение в частта, която не подлежи на касационен контрол поради посочената по - горе необжалваемост на съдебния акт по тази част от спора – иск по чл. 221, ал. 1 КТ.З и въпросът не подлежи на разглеждане.

Вторият въпрос е формулиран, както следва: „2. Върху кого следва да се възложи доказателствената тежест за установяване на основанието за получени,/изплатени суми по разходен касов ордер, за които ответника твърди, че представляват изплатено трудово възнаграждение, въпреки, че няма посочено в тях никакво основание, нито платец на сумата, при условие, че процесните ордери не са изготвени от получателя на сумите в тях? “. Цитираният въпрос не удовлетворява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната не е посочила РКО /разходните касови ордери/, към които отнася изложената във въпроса си хипотеза за неправилно разпределение на доказателствената тежест, предвид признаване от съда на плащанията по една част от тях и непризнаване на плащанията по други. Въпросът не е съобразен и с мотивите на състава, в които изводът за правилно отчетени плащания с РКО е обусловен от неоспорване от ищцата на подписа за получател и неустановяване от същата, сумите да са получени на друго основание. С така формулирания въпрос, жалбоподателката не е изпълнила разясненото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС задължение за точно и мотивирано изложение на касационните основания, както и не е съобразила приетото от ОСГКТК разрешение, съгласно което правният въпрос не се извежда служебно от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Правната последица от поставянето на въпрос, който не отговаря на изискванията за общо основание е недопускане на касационен контрол. Следва да се има предвид още, че изложението не съдържа съпоставка на изводите във въззивното решение с изводите в практика на състави на ВКС, посочена в касационната жалба и за това, същото изложение не е мотивирано. Допълнителните предпоставки, както общото основание, не се извеждат служебно от касационния съд. Затова настоящата инстанция намира, че и с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.

Последният въпрос е със следното съдържание: „3. Работодателят дължи ли трудово възнаграждение на служителя, по време на действие на трудовия договор, ако сам се поставил в невъзможност да осигури работно място за изпълнение на трудовите задължения, и при добросъвестно поведение и явяване на работа на служителя? “. Така формулиран, въпросът произтича от становище на касатора А. С., съгласно което от 01.07.2019 г., ищцата е била поставена в невъзможност да осъществява трудовите си задължения от „Екотурист – Трявна“ ЕООД, тъй като ответникът отдал под наем на това дружество хотелската част на хотел „Трявна“ и ищцата не била допускана до администрацията на хотела от новия наемател. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да произтича от решаващи изводи на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. В разглеждания случай тези изводи са, че за периода от 01.07.2019 г. до 10.09.2019 г., ищцата не е полагала труд и за това не й се дължи трудово възнаграждение. Прието е още, че възражението за дължимост на трудовото възнаграждение при условията на чл. 266, ал. 1 КТ е неоснователно, тъй като не е налице цитираната хипотеза, доколкото не е установено работодателят да е възпрепятствал С. да полага труд. Окръжният съд е приел за установено от показанията на свидетеля Н. и представения болничен лист, че ищцата не е посещавала работното си място. По посочените мотиви не е поставен правен въпрос, а липсата му има за правна последица недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. По отношение на приложената практика – решение № 913/26.11.2009 г. и решение № 518/08.07.2010 г. на състави на ВКС, ІV г. о. следва да се посочи, че същата обективира разрешения по друг иск, а именно иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, както и въпроси, които не са идентични с разгледаните от състава на въззивната инстанция, а тези въпроси /разгледани от касационния съд/ третират изясняване на фактическия състав на чл. 225, ал. 3 КТ – кога е налице незаконно недопускане на работа на възстановен по съдебен ред работник или служител. В практиката на ВКС, включително задължителната практика /ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/ е изяснено, че противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се формира по въпроси, които не са идентични. Следователно в случая страната не обосновава общи и допълнителни предпоставки, поради което не са налице основания за допускане на касационен контрол.

Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Страната не е поставила правни въпроси във връзка с посоченото основание. Не е поставяне на правен въпрос твърдението, че „въззивният съд не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба въпроси за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и не е обсъдил в своята съвкупност събраните по делото доказателства“. По този начин, страната препраща към въззивната жалба, без да поставя конкретни въпроси, в които да очертае обстоятелствата, които не са обсъдени. В цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГКТК е разяснило, че общото основание не се извежда служебно от касационния съд, а следва да бъде посочено от касатора. Същият не е въвел общо основание в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и не е мотивирал допълнителни предпоставки, съобразно разясненията в т. 4 от посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС. Страната не е разграничила хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 281, т. 3 ГПК, като е разглеждала основанието по чл. 281, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са съобразени в тази насока, от касатора С. разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, в които ОСГКТК е обосновало разбирането си, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Не са съобразени от касатора С., разрешенията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г на ОСГКТК на ВКС, съгласно които касаторът е задължен да мотивира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, вследствие изменението на закона или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, които според страната са непълни, неясни или противоречиви. Това задължение не е изпълнено с представеното изложение.

В изложението е отразено, че се обжалва „правилността и допустимостта на въпросното решение“, без да е посочено, в както според касатора С. се състои недопустимостта на въззивното решение. С оглед задължението за преценка допускането на касационен контрол служебно /независимо от предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК/, при вероятна нищожност или недопустимост, след служебна проверка на валидността и процесуалната допустимост на въззивното решение, настоящият състав на касационната инстанция констатира, че при постановяването му не са допуснати нарушения, които биха обусловили изводи за вероятна нищожност или процесуална недопустимост. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на въззивния съд. Затова следва да се приеме, че обжалваното решение е валиден съдебен акт. Решението в обжалваната част, предмет на разглеждане е постановено при наличието и надлежното упражняване на право на иск, както и при наличието и надлежното упражняване на право на жалба от ищцата, поради което е процесуално допустим съдебен акт.

Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че при така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са налице основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. В. С. против решение № 226 от 26.11.2020 г. по гр. дело № 331/2020 г. на Окръжен съд - Габрово в частта, с която Окръжен съд - Габрово се е произнесъл по иск на А. В. С. против „ХОТЕЛ ТРЯВНА“ ООД, [населено място] с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение в размер на сумата 588.60 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 934/2021 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 26.11.2020 г. по гр. дело № 331/2020 г. на Окръжен съд - Габрово в останалата обжалвана част.

Определението може да се обжалва в частта, с която касационна жалба е оставена без разглеждане пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на преписа, а в останалата част определението е необжалваемо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: