Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 11849 / 2021 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 1928 от 22.10.2021г.,постановено по адм. д. № 817/2021г. Административен съд Пловдив, V-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р - 16001620003225 091 001/17.12.2020г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 147/02.03.2021г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика-гр.Пловдив, в частта относно допълнително установени задължения на Ахил трейд ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя А. Куфалис, както следва : задължения за корпоративен данък по периоди : за 2017г. в размер на 17 591,41лв. и лихви за забава в размер на 4 847,80лв. за 2018г. в размер на 17 201,11лв. и лихви за забава в размер на 2 996,10лв.; за 2019г. в размер на 2 690,99лв. и лихви за забава в размер на 127,08лв; ДДС за данъчни периоди 05.08.2015г. 30.04.2020г. в размер на 38 464,15лв. и лихви за забава в размер на 7 185,30лв. С решението съдът е осъдил НАП София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 5 000лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. А. в качеството му на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика-гр.Пловдив. В същите се прави оплакване, че решението на Административен съд гр.Пловдив е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени решението на Административен съд Пловдив и допълващото го такова вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт изцяло. Претендира заплащане на разноски, в това число и юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество Ахил трейд ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя А. Куфалис, чрез своя процесуален представител адв. Н. А. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Пловдив е отменил ревизионен акт № Р - 16001620003225 091 001/17.12.2020г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 147/02.03.2021г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика-гр.Пловдив, в частта относно допълнително установени задължения на Ахил трейд ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица],представлявано от управителя А. Куфалис, както следва : задължения за корпоративен данък по периоди : за 2017г. в размер на 17 591,41лв. и лихви за забава в размер на 4 847,80лв. за 2018г. в размер на 17 201,11лв. и лихви за забава в размер на 2 996,10лв.; за 2019г. в размер на 2 690,99лв. и лихви за забава в размер на 127,08лв; ДДС за данъчни периоди 05.08.2015г. 30.04.2020г. в размер на 38 464,15лв. и лихви за забава в размер на 7 185,30лв. Първоначално решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органите за наличие на предпоставки по чл.122,ал.1,т. 2 и 4 ДОПК свързани с това, че през ревизираните периоди са установени осчетоводени парични средства по дебита на сметка 501 Каса срещу кредитиране на сметка 494 Разчети със собственици и сметка 117 Други резерви, без наличие на документална обоснованост за същите и не спазване на изискванията на ЗСч, , като при образуване на данъчна основа при условията на чл.122,ал.2 ДОПК са добавени укрити приходи за 2017гг. 210 000лв.;, за 2018г. -200 000лв. и за 2019г. 2 000лв., съответно при условията на чл.26,т.2 във вр. с чл.10,ал.1 и 4 ЗКПО е преобразуван финансовия резултат свързан с осчетоводени фактури, издадени от Мери транс 2012 ЕООД и Корс 94 ЕООД и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Изложени са и констатациите свързани с декларирани от дружеството вътрешно-общностни доставки към Sennitikom UЕ по 5бр. фактури, като е прието, че не е доказано извършване на същите, поради което на основание чл.86,ал.1 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 30 090,00лв. и лихви за забава. На отделен ред са възпроизведени констатациите за непризнато право на данъчен кредит на задълженото лице по доставки на Мери транс 2012 ЕООД , Корс 94 ЕООД, Буц къмпани ЕООД и ДС Интертранс 2017 ЕООД, обосновани с приложение на чл.70,ал.5 ЗДДС. Решаващият съд е възпроизвел подробно и заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза стр.12 17, съответно са описани представените от задълженото лице допълнителни писмени доказателства. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е правно валиден като издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, съответно издаден при спазване на административно-производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът се е произнесъл на първо място по отношение на определените допълнително задължения за корпоративен данък поради наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 и т.4 ДОПК, съответно чл.26,т.2 във вр. с чл.10,ал.1 и 4 ЗКПО /стр.17 19 от решението/. Прието е, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част, като мотивите се свеждат до следното: 1. Констатациите на ревизиращите органи, че през процесните данъчни периоди в касата на дружеството са постъпили парични средства, които не са намерили отражение в неговото счетоводство, не намират подкрепа в събраните по делото доказателства. 2. Напротив, още входа на ревизията от едноличния собственик на капитала на дружеството са представени търговски документи, установяващи извършени допълнителни парични вноски в капитала на дружеството по смисъла на чл.134 ТЗ. 3. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е потвърдена констатацията на ревизиращите органи, че начинът на осчетоводяване на сумите не е коректен и в съответствие с изискванията на ЗСч, но няма пречка осчетоводяването да бъде извършено и по този начин. В тази насока са е направено позоваване на Счетоводен стандарт 18 Приходи, т.2 и че е факт, че има отразено задължение на дружеството към едноличния собственик на капитала по сметка 494 и сметка 117, поради което не е налице извънреден приход. Прието е, че предвид факта, че доставките на Мери транс 2012 ЕООД и Корс 94 ЕООД са реално извършени /мотиви са изложени в частта за задълженията за ДДС/, в нарушение на закона неправилно е преобразуван финансовия резултат с осчетоводените суми по тях. Мотивите на първоинстанционния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по доставки на Мери транс 2012 ЕООД , Корс 94 ЕООД, Буц къмпани ЕООД и ДС Интертранс 2017 ЕООД, са изложени на стр.19 28 от решението. Същите са твърде обстойни, поради което систематизирани за целите на настоящето изложени могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на понятието доставка на услуга по смисъла на чл.9 ЗДДС, съответно доставка на стока по смисъла на чл.6 ЗДДС и съответните разпоредби на Директива 2006/112/ЕО , както и позоваване на решения на Съда на Европейския съюз по дело С 78/12 Евита К ЕООД и други дела, от което е изведен извод, че преценката за реалност на доставката като елемент от фактически състав на правото на данъчен кредит означава да е доказан правопораждащия юридически факт прехвърлянето на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик върху стоката. 2. Посочено е, че в конкретния казус съвкупната преценка на приобщените по делото, в това число констатациите на вещото лице, налагат извод, че представените документи от задълженото лице и неговите доставчици съдържат напълно идентични данни по отношение на физическата наличност на стоките, начина на плащане на дължимите суми, предаването на стоките или услугите в разпореждане на жалбоподателя. Допълнено е, че тези доказателства са представени още в хода на ревизията, но не са преценени в тяхната съвкупност, което е довело до погрешни изводи и необоснованост на фактическите констатации за липса на реални доставки по процесните фактури. 3. На отделен ред са изложени мотиви защо от приложените по делото доказателства се установява реалност на транспортните услуги, предмет на доставка по фактурите на Мери транс 2012 ЕООД. 4. Посочено, че основните аргументи за непризнаване на право на данъчен кредит за останалите доставчици Корс 94 ЕООД, Буц къмпани ЕООД и ДС Интертранс 2017 ЕООД е това, че в хода на ревизията те не са намерени на декларирани данъчни адреси, не са представени изисканите по съответния ред доказателства, относими към доставката; към датата на провеждане на ревизията те имат задължения в особено големи размери. За тях е направен самостоятелен коментар в смисъл, че те са обстоятелства, които са неотносими към правото на данъчен кредит, като е направено позоваване на решение на Съда на Европейския съюз по дело С 18/13. Предвид на него е акцентирано, че нито в хода на ревизията, нито при административното или съдебното обжалване органите по приходите не са твърдяли и доказали, че задълженото лице разполага с данни за извършени нарушения или измама от издателите на фактурите. 5. На отделен ред на стр.28 от решението са изложени мотиви за непризнато право на данъчен кредит по доставките на Б. К. ЕООД и ДС Интертранс 2017, като фактурите са придружени от фискални бонове и приемо-предавателни протоколи, а констатациите спрямо доставките на Корс 94 ЕООД относно фискалните бонове не са предпоставка за непризнаване на правото на данъчен кредит /отново е цитирана съответна практика на СЕС/. 6. Мотивите на решаващия съд относно начисления допълнително ДДС по доставките към немското дружество са изложени на стр.29 30 от решението. На първо място е дадено тълкуване на понятието вътрешно-общностно доставка по смисъла на чл.7 ЗДДС и кумулативните предпоставки за осъществяване на фактическия състав, в това число документите, които следва да доказват нейното извършване /чл.45 ППЗДДС/. Прието е, че задълженото лице разполага с документите посочени в чл.45,т.1,б. а ППЗДДС фактури с получател Sennitikom UЕ, регистриран в Германия, документи доказващи транспортирането на стоката до Германия, фактурите са придружени от редовни товарителници, притежаващи необходимото съдържание и подписани от изпращача, превозвача и получателя на стоката, както и са налице доказателства за извършено частично заплащане на стоката по банковата сметка на дружеството-жалбоподател. Направен е аналогичен коментар на изложения по-горе, че тези доказателства са представени още в хода на ревизията, но необосновано са игнорирани от ревизиращите органи.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и основателност на жалбата.

В касационната жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд Пловдив поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане спрямо отделните части от съдебния акт.

Относно отменителната част от решението за определените допълнително задължение за корпоративен данък, се правят оплаквания за неправилност на изводите на административния съд за липса на предпоставки за провеждане на ревизията в тази й част по реда на чл.122 и сл.ДОПК предвид констатации за хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 4 ДОПК. Излагат се доводи, че констатациите на ревизиращите органи в тази насока са потвърдени както от изложеното в жалбата на задълженото лице, така и от констатациите на вещото лице по назначените основна и допълнителни експертизи, като в тази насока първоинстанционният съд не е анализирал и обсъдил обстойно всички факти и доказателсва събрани по делото. Посочва се доводи, че в тази част от делото спорът фактически е бил изместен и не са обсъждани относимите факти, а други, странични обстоятелства.

Направените оплаквания са основателни. В хода на ревизията е установено различие между осчетоводените от дружеството приходи от продажби на стоки в брой и постъпленията на парични средства в касата на същото. Констатирано е още, че са осчетоводени постъпления на парични средства по дебита на сметка 501 Каса срещу кредитиране на сметки 494 Разчети със собственици и сметка 117 Други резерви, като предоставените суми не са придружени с първични счетоводни документи; в счетоводството няма заведена каса във валута, чрез която да са осчетоводени разплащания в брой в евро с гръцки контрагенти, няма осчетоводени получени заеми или дарения от физически лица, въпреки че се изискани, не са представени доказателства за произхода и предназначението на постъпилите по каса суми. На база на тези установявания е изградена констатация, че осчетоводените по кредита на сметки 494 и 117 суми съставляват пари, които са налични такива в касата на дружеството, съставляват безвъзмездно получен актив по силата на чл.3,ал.2, чл.11,ал., чл.24,ал.1 и 2 ЗСч и СС 18 Приходи, но не са осчетоводени като такива и не спазен принципа за текущо счетоводно отчитане. Прието е, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 4 ДОПК и в тази част ревизията е проведена по особения ред. Данъчната основа е определена при условията на чл.122,ал.2 ДОПК , като са прибавени допълнително укрити или неотразени приходи по отделните години, съответно са извадени непризнати за данъчни цели разходи за 2018 и 2019г. по фактури издадени от Мери транс ЕООД и Корс 94 ЕООД на основание чл.26,т.2 във вр. с чл.16,ал.1 и 4 ЗКПО и определени допълнителни задължения за корпоративен данък. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част, тъй като не са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 4 ДОПК, констатациите за укрити или неосчетоводени приходи се опровергават както от събраните в хода на ревизията доказателства, така и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а фактурите на двамата доставчици документират реално извършени доставки на стоки или услуги. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно приложение на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока се свързват със следното: 1. Констатации, че са налице парични постъпления в касата на дружеството, за които няма съставени първични счетоводни документи не са опровергани от доказателства по делото. Точно обратното, същите се потвърждават и от заключението по вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което също посочва, че при проверката не са му били представени доказателства за внесените пари в касата от собственика. Наличието на такива средства правилно е прието от ревизиращите като хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 4 ДОПК, а същите отговарят на дефиницията по приход по смисъла на т.4.4 от НСФОМСП Общи разпоредби и т.2 от СС 18 Приходи. На практика основният спорен въпрос по тази част от делото е това дали са съставени надлежни документи за внасяни пари в брой от собственика в касата на дружеството и дали възникват задължения за връщане на тези суми или същите са предоставени безвъзмездно, а не дали са плащани или отразявани плащания от касата към доставчици в Гърция/които също не са документирани надлежно и съществува разминаване между вносни бележки и суми по фактурите/. При липса на доказателства относно начина на осчетоводяване на сумите, на такива, че са възникнали задължения към далите сумите лица, констатациите на ревизионния акт в тази му част, които се ползват с обвързващата сила на чл.124,ал.2 ДОПК, неправилно са било определени от първоинстанционния съд като оспорени. Внесените суми в касата на дружеството следва да бъдат документирани за счетоводни цели по съответния ред установен със ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти, а не да се установяват с писмени обяснения, свидетелски показания, заключения на вещо лице и прочие. Предвид липсата на реални доставки по фактурите издадени от Мери транс ЕООД и Корс 94 ЕООД/ за което мотиви ще бъдат изложени по-долу/, в противоречие със закона и фактите по делото първоинстанционният съд е приел, че не е налице основанието по чл.26,т.2 във вр. с чл.16,ал.1 и 4 ЗКПО за непризнаване на осчетоводения разход по тези фактури.

По отношение на частта от решението, свързана с отмяна на ревизионния акт в частта относно определени допълнителни задължения за ДДС в касационната жалба на директора на ДОДОП Пловдив се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства в противоречие с материалния закон административният съд е приел, че по 5бр. фактури от страна на ревизираното дружеството са извършени реални вътреобщностни доставки с нулева ставка на данъка на обща стойност 150 495,02лв. към немското дружеството SENNTICOM UE, поради което неправилно е прието в ревизионния акт, че стоките са реализирани по общия ред и на основание чл.86 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 30 099,00лв. ведно с лихви за забава.

Направените оплаквания са основателни. Констатациите на приходния орган за непризнаване на декларирани ВОД по въпросните 5бр. фактури са възпроизведени подробно в съдебния акт. От страна на първоинстанционния съд е посочено, че в тази част спорът е правен и се свежда до това притежава ли задълженото лице необходимите доказателства, които да установят извършването на ВОД. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е дал положителен отговор на спорния въпрос и е отменил ревизионния акт в тази му част като издаден в противоречие със закона.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и в противоречие с материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока се изразяват в следното:

1.Поначало правилно е прието, че отговорът на спорния въпрос за доказване на извършването на ВОД предполага установяване на нормативно определените документи, с което следва да разполага задълженото лице, за да докаже извършването на доставката. Тъй като по твърдения на задълженото лице превозът на стоката до Германия е извършен за негова сметка чрез трето лице М. Т. 2012 ЕООД, необходимите документи се определят при условията на 53,ал.2 ЗДДС във вр. с чл.45 ППЗДДС. Според последния, доставчикът следва да разполага с фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран зацелите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; - чл.45,т.1,б. а и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Принципно превозните документи се регламентират от Конвенцията за международните превози, като според чл.5,т.1 товарителниците, с които се документира международен транспорт на товари се съставят в три екземпляра, подписани от изпращача и превозвача, като за първият екземпляр се предава на превозвача след сключване на превозния договор, вторият се предава на получателя, а третият се задържа от превозвача. В конкретния случая задълженото лице представя в хода на ревизията повече от изискуемите документи. Освен представените екземпляри от изпраща и превозвача, по делото са представени екземпляри които имат и които нямат печат и подпис в клетка 24 за получател. Представят се и инвойс-фактури на чужд език, с надпис оригинал, които би следвало да се намират в държане на получателя, а не на изпращача, и които притежават заверка с печат и подпис на немското дружеството. Представените в повече от изискуемото документи, част от които следва да са в държане на получателя, както и възражението на собственика на немското дружеството, че не е получател по въпросните фактури / за което има образувана преписка в прокуратурата/пораждат основателния въпрос по какъв начин процесните стоки са предадени на получателя.

2. По делото не е доказано по несъмнен и категоричен начин извършеното частично плащане по фактурите. Вещото лице действително посочва, че по банковата сметка на изпращача /ревизираното лице/ действително има извършено частично плащане в евро от получател, но вещото лице не е изследвало въпроса кое лице действително е внесло сумите.

3. В съставените ЧМР липсват данни за вида и количеството на стоката, а оригиналните инвойс-фактури се намират в изпращача.

4. В хода на делото не са представени доказателства, че превозвачът е разполагал с хладилни ремаркета, каквито са необходими за извършване на транспорта предвид спецификата на стоката - месо.

5. Фактът, че транспортната услуга не е заплатена изцяло и понастоящем е косвено потвърждение за липсата на извършена такъва.

В този смисъл следва да бъде прието, че въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства органът по приходите е направил обосновани изводи, че задълженото лице не е доказало извършването на ВОД по 5бр. фактури, поради която причина са му определени допълнителни задължения за ДДС.

Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в тази му част, административният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение.

По отношение на отменителната част от решението за частта от ревизионния акт, касаеща непризнато право на данъчен кредит по доставки на Мери транс 2012 ЕООД , Корс 94 ЕООД, Буц къмпани ЕООД и ДС Интертранс 2017 ЕООД, в касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Отново се навеждат доводи относно това, че при постановяване на решението в тази част административният съд не е обсъдил всички относими към спора доказателства и доводите на ревизиращите органи за липса на реални доставки.

По направените оплаквания за тази част от решението настоящата инстанция съобрази следното:

И по тази част на спора, предвид становищата на страните, решаващият съд е дал на първо място тълкуване на правната рамка на правото на данъчен кредит, посочил е, че в тежест на задълженото лице е да докаже реалното извършване на доставките, позовал се е на тълкуването на закона, дадено в решения на Съда на Европейския съюз, относно това кои факти и обстоятелства следва да бъдат установени, за да бъде прието, че са налице реални доставки.

Доколкото ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество и различни доказателства. Тези доказателства може да не изхождат от доставчика / съгласно установената съдебна практика, получателят не може да бъде държан отговорен за непредставяне на доказателства от неговия доставчик, свързани с реалното изпълнение на доставката /. Но за обективно осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчно-задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права.

За да отмени ревизионния акт в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително констатациите на вещото лице, обосновават извод, че представените документи от задълженото лице и неговите доставчици съдържат напълно идентични данни по отношение на физическата наличност на стоките, начина на плащане на дължимите суми по доставките и предаването им на разпореждане на жалбоподателя.

Този негов извод не може да бъде споделен. Същият е изграден много общо, без уточняване и обсъждане на констатациите на ревизионния акт за всеки един от доставчиците и без обсъждане на всички относими към спора обстоятелства.

Така по изложените по-горе мотиви неправилно е прието, че са налице реално извършени транспортни услуги от Мери транс 2012 ЕООД.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ДС Интертранс ЕООД и Б. К. ЕООД следва да бъде посочено, че към фактурите действително има приложени приемо-предавателни протоколи. Същите, освен че са еднотипни, в тях няма отразяване къде е било извършено предаването на стоките, съответно как са били транспортирани. Отделно от това, правото на данъчен кредит по тях не е признато и по мотив, че получателят не е ангажирал доказателства за извършване на последващи облагаеми доставки със закупените стоки/материали, съответно за влагането им, което обстоятелство е кумулативен елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит и констатациите на ревизионния акт в тази насока не се опровергават от задълженото лице.

По отношение на доставките на Корс 94 ЕООД следва да бъде посочено, че единствените представени доказателства са фактурите. По отношение на този доставчик водещо обстоятелство за непризнаване на правото на данъчен кредит не е това, че касовите бележки не са издадени от регистрирано фискално устройство на доставчика, а това, че освен фактурите няма никакви други доказателства свързани с извършената доставка.

По изложените мотиви следва да бъде прието, че органът по приходите правилно е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните фактури поради наличие на хипотеза по чл.70,ал.5 ЗДДС. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт и в тази му част, административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че отменителното решение на Административен съд Пловдив се явява неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на събраните по делото доказателства. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго такова по съществото на спора, с което жалбата на Ахил трейд ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица],представлявано от управителя А. Куфалис, против ревизионен акт № Р - 16001620003225 091 001/17.12.2020г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 147/02.03.2021г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика-гр.Пловдив, в частта относно допълнително установени задължения на Ахил трейд ЕООД, [ЕИК], както следва : задължения за корпоративен данък по периоди : за 2017г. в размер на 17 591,41лв. и лихви за забава в размер на 4 847,80лв. за 2018г. в размер на 17 201,11лв. и лихви за забава в размер на 2 996,10лв.; за 2019г. в размер на 2 690,99лв. и лихви за забава в размер на 127,08лв; ДДС за данъчни периоди 05.08.2015г. 30.04.2020г. в размер на 38 464,15лв. и лихви за забава в размер на 7 185,30лв., следва да бъде отхвърлена.

При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП Пловдив, разноски по делото за всички инстанции в размер на 7 255,07лв., в това число по 3 263,12лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция и 728,83лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1928 от 22.10.2021г на Административен съд Пловдив, пети състав, ., постановено по адм. д. № 817 /2021г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Ахил трейд ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя А. Куфалис, против ревизионен акт № Р - 16001620003225 091 001/17.12.2020г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 147/02.03.2021г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика-гр.Пловдив, в частта относно допълнително установени задължения на Ахил трейд ЕООД, [ЕИК], както следва : задължения за корпоративен данък по периоди : за 2017г. в размер на 17 591,41лв. и лихви за забава в размер на 4 847,80лв.; за 2018г. в размер на 17 201,11лв. и лихви за забава в размер на 2 996,10лв.; за 2019г. в размер на 2 690,99лв. и лихви за забава в размер на 127,08лв; ДДС за данъчни периоди 05.08.2015г. 30.04.2020г. в размер на 38 464,15лв. и лихви за забава в размер на 7 185,30лв.

ОСЪЖДА Ахил трейд ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица],представлявано от управителя А. Куфалис, да заплати на Национална агенция по приходите София разноски по делото за двете инстанции в размер на 7 255,07 /седем хиляди двеста петдесет и пет лева и седем стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ