Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 11838 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Р. Б. ООД – гр. Пловдив, [ЕИК] чрез адв.М. Ч. срещу решение № 4161 от 24.06.2021г., постановено по адм. дело № 7689/2020 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на „Р. Б. ООД - гр. Пловдив против решение № Ж-484 от 10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР като незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, „ Р. Б. ООД - гр.Пловдив, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. Ч. по делото е постъпила писмена молба с развити в нея съображения по същество за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендират се разноски.

Ответникът по касация, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Бельова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба, „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД – гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител . От процесуалния му представител юриск. Щ. Р. по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от „Р. Б. ООД – гр. Пловдив, [ЕИК] чрез адв.М. Ч. срещу решение № Ж-484 от 10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от Закона за енергетиката във вр. с чл.147, ал.1 от Наредба №3 е прекратено административното производство, образувано по жалба на „Р. Б. ЕООД-Гр. Пловдив вх. № Е-13-262-72/15.05.2020г. срещу отказа за издаване на становище за присъединяване на ФЕЦ до 30 kW при условията на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ, обективирано в писмо изх. №8632906-1/12.03.2020г. от „ Електроразпределение Юг“ЕАД - Пловдив.

Отказът за присъединяване е мотивиран с обстоятелството, че в недвижимия имот не съществува присъединена към електроразпределителната мрежа сграда.

С атакуваното в настоящото касационно производство съдебно решение жалбата на „Р. Б. ООД - гр. Пловдив срещу решение № Ж-484 от 10.07.2020 г. на КЕВР е отхвърлена като неоснователна.

За да стигне до този правен резултат, АССГ е заключил, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по смисъла на чл.22 от ЗЕ независим специализиран държавен орган, в предвидените форма и реквизити, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Базирайки се на установените в законодателството ни понятия „сграда“ и „постройка“, на приетата по делото комплексна техническа експертиза, както и след анализ на различните материалноправни предпоставки за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа, уредени в чл.23 и чл.24 от ЗЕВИ, АССГ е приел, че спорният по делото въпрос е дали в процесния имот има „сграда“ и може ли същата да покрие изискванията на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ. Изхождайки от целта на закона, извлечена от разпоредбите на чл.2 и чл.18 от ЗЕВИ, АССГ е заключил, че понятието „гарантиран достъп“ на енергия, произведена от възобновяеми източници до електрическите мрежи не означава безусловен такъв, поради което в Г. Ч. раздел ІІ ЗЕВИ са уредени различни предпоставки и условия за присъединяване на ФЕЦ към ел. мрежата. Основните материалноправни изисквания и ред за присъединяване на новоизградени ФЕЦ към електропреносните мрежи са уредени в чл.22 и чл.23 от ЗЕВИ. Безспорно е, че цената на електрическата енергия от възобновяеми източници е преференциална и се заплаща от крайните клиенти. Именно като изключение от изискванията на чл.23 е приета и разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ, съгласно която чл.23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

Въз основа на приетата по делото експертиза АССГ е заключил, че съществуващата във въпросния имот зарядна станция и обслужващата я сграда нито служи за обитаване/живеене, нито представлява предприятие, реално ползващо електрическа енергия за производствените си нужди, нито въобще в него има или е възможно да има реално потребление на ел. енергия, видно от размерите на сградата. Базирайки се на понятията“ сграда“ и постройка“ в относимите към конкретния случай по силата на чл.46, ал.2 от ЗНА нормативни актове, АССГ е заключил, че понятието „сграда“ не може да бъде изяснено чрез използването на другото понятие“постройка“. И постройките, които имат обслужващо предназначение, също както и сградите, могат да имат ограждащи стени. Съгласно стр.5 от КСТЕ и обяснителната записка, находящата се в процесния поземлен имот пергола / навес съставлява проста конструкция или арка с рамка, която се състои само от странични колони и напречни греди и няма стени или покрив – т. е. не е масивна постройка и не отговаря на понятието „сграда“. Въпросната пергола /навес е поставена/н с цел да поддържа съоръжението „ зарядна станция“, съставлява неразделна част от него и няма самостоятелно съществуване по план и проект – т. е. освен че не е „сграда“, не съставлява и „постройка“, а следва да се определи като спомагателно, помощно съоръжение. Изхождайки от обстоятелството, че първоначално притежавания от дружеството – жалбоподател недвижим имот е бил разделен на 9 самостоятелни имота, във всеки от които се предвижда изграждането на ФЕЦ до 30 kW с въпросната прилежаща „сграда“, АССГ е заключил, че жалбоподателят – собственик на ФЕЦ изкуствено е създал условия за присъединяване по чл.24, ал.1 от ЗЕВИ, с което цели заобикаляне на забраната по чл.23 от ЗЕВИ.

По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на „ Р. Б. ООД - Пловдив срещу решението на КЕВР с произтичащите от това правни последици.

Решението е правилно, включително и по допълнителни съображения, развити по-долу:

АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и правилно е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ,развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Правилен е решаващият извод на АССГ за това, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди – затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени.

Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията, какъвто е смисълът, вложен в понятието „сгради“, използвано в ЗЕВИ.

Именно изложеното разбиране следва да се приеме за съответстващо на разпоредбите на приложимото право на ЕС. В т. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на електроенергия от възобновяеми източници е посочено, че с увеличаване на значението на потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимостта от дефиниране на понятието „потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ и на „съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ и, не на последно място, се появява необходимостта от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират и продават електрическа енергия, без да са изправени пред непропорционални административни тежести“.

В тази връзка следва да се отбележи и съдържанието на определението за „потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“, въведено с чл. 2, т. 14 на Директива (ЕС) 2018/2001, съгласно което крайния потребител извършва дейност в свои помещения, разположени в определени граници, или когато това е разрешено от държава членка - в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие, че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска и професионална дейност.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на съдебния акт поради неотчитане на допуснати от „Електроразпределение Юг“ЕАД-Пловдив съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване с изискванията на чл.88, ал.5-ал.7 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба №6/- операторът не бил изискал от инвеститора допълнителни данни за сградата по чл.24, ал.1 от ЗЕВИ.

Видно от приетата по делото комплексна техническа експертиза, характеристиките на постройката, която според касатора следва да съставлява „ сграда“ по см. на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ , са ясни и не се нуждаят от допълнителни уточнения – същата по разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация съставлява обслужваща сграда към зарядна станция / самата зарядна станция е преместваем обект/; обслужващата пергола/навес е проектирана от метална конструкция и е затворена с покривни и стенни панели. Обосновани са изводите на АССГ , че обслувящятя зарядната станция конструкция не съставлява нито "сграда", нито "постройка", а по скоро спомагателно, помощно съоръжения, неразделна част от самата зарядна станция.

Според параметрите на този строеж съгласно описанието му от вещите лица и издаденото разрешение за строеж, същият съставлява в най -добрия случай обслужваща постройка на допълващо застрояване/ а в конкретния случай същата по проект и разрешително е обслужваща постройка не към сграда на основното застрояване, а към преместваем обект по см. на ЗУТ, какъвто е зарядната станция/.

Административният съд е анализирал понятието „сграда“, уредено основно и детайлно в разпоредбите на ЗУТ. Както правилно е приел АССГ, в ЗУТ липсва легална дефиниция за понятието, но значението му следва да се извлича от съдържанието на разпоредбите в закона. Според чл. 12, ал. 1 от ЗУТ застрояване представлява разполагането и изграждането на сгради и постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Основателно законодателят е направил разграничение между понятията „сграда“ и „постройка“, както и тази на чл. 41 от ЗУТ, съгласно която допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основаното застрояване.

ВАС, трето отделение споделя решаващия извод на АССГ, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ, с оглед целта на закона, следва да се тълкува стеснително, а не разширително при дефиниране на понятието „сграда“. Както правилно е посочил административният съд, ЗУТ борави с две различни понятия : „сграда“ и „постройка“, което недвусмислено предполага тяхното разграничаване. Конкретната обслужваща постройка / при това обслужваща не сграда на основно застрояване по см. на ЗУТ, а преместваем обект / не е сграда, а обслужваща постройка – елемент на допълващото застрояване, което само по себе си предполага незначителен или никакъв разход на енергия при нейното ползване. Същата не представлява и „предприятие“ по смисъла на т. 53 от преамбюла на (ЕС) Директива 2018/2001.

Изграждането на постройка от допълващото застрояване, очевидно непредназначена за обитаване, цели формалното изпълнение на изискванията на чл. 24 от ЗЕВИ.

Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и своевременно направените от процесуалните представители на ответниците искания за присъждане на юрисконсултски възнаграждения, същите следва да бъдат уважени, като „Р. Б. ООД-гр. Пловдив, [ЕИК] следва да бъде осъдено до заплати на всеки от ответниците, съответно - КЕВР и на „Енергоразпределение Юг“ ЕАД - гр. Пловдив по 150 / сто и петдесет / лв съдебни разноски за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4161 от 24.06.2021г., постановено по адм. дело № 7689/2020 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА „Р. Б. ООД-гр. Пловдив, [ЕИК] да заплати на всеки от ответниците, съответно - на КЕВР и на „Енергоразпределение Юг“ ЕАД - гр. Пловдив по 150 / сто и петдесет / лв съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА