Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар В. В. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 11800 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т., чрез адв. Б., срещу Решение № 175/08.10.2021 г. на Административен съд – Ямбол по адм. дело № 192/2021 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-11-Я-003/03.06.2021 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Ямбол, нареждаща на основание чл. 156 ЗУТ отмяната на Разрешение за строеж № 36/18.05.2021 г. на обект: „Фотоволтаична централа 29,7 kWp на покрива на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. Елхово“ в УПИ ІІІ-946, кв. 124 по ПУП на гр. Елхово – VІ категория, с възложител Г. Т., издадено от главния архитект на община Елхово.
Ответниците – началникът на РДНСК–Ямбол и главният архитект на община Елхово, не изразяват становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на оспореното решение.
Касационната жалба е допустима и основателна. Съдебното решение по резултата си е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК поради обективни причини.
1. Контролният административен орган е припознал три основания за отмяната на РС, свързани съответно с нарушения на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, § 8, ал. 5 ПРЗУТ и чл. 183, ал. 1 ЗУТ.
а. Правилно първата инстанция е отрекла приложимостта на § 8 ПРЗУТ, доколкото неприложеният подробен устройствен план е одобрен през 2008 г., т. е. при действието на ЗУТ.
б. Необсъденото от съда основание по чл. 183, ал. 1 ЗУТ – липсата на изразено в нотариална форма съгласие на съсобственика на поземления имот, не е относимо към законосъобразността на РС.
Изграждането на съоръжението, предмет на РС, на покрива на съществуващата сграда не представлява надстрояване, както твърди издателят на заповедта, по смисъла на Закона за собствеността и утвърденото съдържание на понятието в теорията и съдебната практика, нито специална правна норма установява подобна фикция.
в. Разрешението на спора се обуславя единствено от отговора на въпроса за приложението на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, с чието нарушение съдът е обвързал извода си за неоснователност на жалбата против заповедта за отмяна на РС.
2. Правилото на чл. 148, ал. 16 ЗУТ допуска РС в УПИ да се издава само при приложен ПУП по отношение на регулацията, в т. ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния имот.
а. Разпоредбата е обявена за противоконституционна с Решение № 17/04.11.2021 г. на Конституционния съд по конст. дело № 11/2021 г. - ДВ, бр. 94 от 2021 г. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението на КС в сила – чл. 151, ал. 2, изр. 2 от Конституцията на Р. Б.
б. Новонастъпилият юридически факт (чл. 142, ал. 2 АПК) следва да бъде зачетен във висящото производство по проверка на отменителния контролен акт. Като последица, ограничаващото правата на възложителя изискване, чието неспазване е послужило като основание за отмяна на РС, е отпаднало и не е критерий за материалната законосъобразност на разрешителния акт. Обжалваното решение е постановено преди обявяването на разпоредбата за противоконституционна, поради което не е могло да бъде съобразено с РКС.
3. а. Извън чл. 148, ал. 16 ЗУТ и в общата хипотеза на служебния контрол за законосъобразност, органите на ДНСК проверяват съответствието на РС с предвижданията на действащия ПУП, а не дали същият е приложен по смисъла на § 22 ЗРЗУТ – по аргумент от чл. 156, ал. 2 ЗУТ.
б. При отсъствието и на други констатирани пороци на РС, то не е подлежало на отмяна, а съдебно потвърдената заповед е незаконосъобразна от материалноправна страна.
4. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и произнасянето по същество с отмяната на контролния акт на началника на РДНСК – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.
б. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1380 лв. за платени адвокатско възнаграждение и държавни такси – чл. 143, ал. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 175/08.10.2021 г. на Административен съд – Ямбол по адм. дело № 192/2021 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11-Я-003/03.06.2021 г. на началника на РДНСК – Ямбол.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Г. Т. от гр. Елхово сумата от 1380 (хиляда триста и осемдесет) лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ