Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

Гр.С.,06.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през двехиляди и петнадесета година, в състав:

П.: Ц. Г

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.5310 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.76/30.05.14г. по г. д.№.138/14г. на Апелативен съд [населено място] - с което е отменено решение №.22/9.01.14г. по г. д.№.1728/12г. на Окръжен съд Варна и предявеният от [фирма] иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 3.04.07г. за учредяване право на строеж е отхвърлен като неоснователен. Моли се за отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски.

Ответните страни И. Н. М., К. Н. М. и В. Н. Я. оспорват жалбата и претендират разноски; И. Х. М. не взема становище.

С определение №.1253/4.12.14г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД за неоснователен. Приел е, че с договора от 3.04.07г. страните са уговорили само общите параметри на бъдещия договор за учредяване на право на строеж, като сключването му с посочване на конкретните обекти е било поставено в зависимост от изпълнението от страна на ищеца на определени ангажименти /т. 2 от договора/, които...