Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. от[населено място], подадена от процесуалния му представител - адв. Д.Ч. срещу въззивно решение от 25.11.2009 год. по гр. д. № 563/2009 год. на Ш. окръжен съд, с което е отменено решението на Новопазарския районен съд от 20.07.2009 г. по гр. д. № 79/2008 г. в частта му, с която [фирма],[населено място] е осъдено да заплати на Д. Т. Т. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1 181 лв., мораторна лихва в размер на 14.76 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него е постановено ново, с което предявените от Д. Т. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 1 181 лв., обезщетение за неизползвал платен годишен отпуск и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 14.76 лв. мораторна лихва и законната лихва върху главницата са отхвърлени, поради извършено прихващане с насрещно задължение за сумата 1 386.05 лв. дължима от Д. Т. на [фирма] на основание влязла в сила заповед № 287 от 10.11.2007 г., издадена на основание чл. 203, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 КТ.

В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпроса може ли след прекратяване на трудовото правоотношение да се проведе рекламационно производство по чл. 210 КТ е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и че същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.

В срока по

чл. 287 от ГПК

е постъпил отговор на касационната жалба от [фирма],[населено място], чрез процесуалния му представител - адв. В.В. в който се поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че жалбата е подадена в срока по

чл. 283 ГПК

, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, съдът в настоящия съставвзе предвид следното:

Д. Т. Т. е предявил иск срещу [фирма],[населено място] за неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1181 лв. след прекратяване на трудовото му правоотношение на основание

чл. 325, т. 1 КТ

. В първоинстанционното производство ответното дружество е възразило, че претендираното от ищеца обезщетение следва да бъде прихванато със сумата 1 386.05 лв., съставляваща негово насрещно задължение, по определената със заповед № 287 от 10.11.2007 г. имуществена отговорност на основание чл. 203, ал. 1 КТ и чл. 206, ал. 1 КТ. С решението на Новопазарския районен съд е уважен искът на ищеца в предявения размер за неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а възражението за прихващане е прието за неоснователно. С обжалваното решение на Ш. окръжен съд е отменено решението на районния съд и е отхвърлен иска, като е уважено възражението за прихващане. Прието е, че заповедта е издадена за нанесена на дружеството от ищеца щета, причинена по небрежност при изпълнение на трудовите задължения, че както към датата на нанасяне на щетата, така и към датата на издаване на заповедта същият е бил в трудово правоотношение с ответника, поради което не е налице пречка за реализиране на ограничената имуществена отговорност по

чл. 210, ал. 2 КТ

.

Настоящият съдебен състав намира, че поставения в изложението правен въпрос относно възможността след прекратяване на трудовото правоотношение да се проведе рекламационното производство по чл. 210 КТ е относим към правния спор. Следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същия няма трайно установена практика.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2009 год. по гр. д. № 563/2009 год. на Ш. окръжен съд.

Делото да се докладва на председателя на IІІ гр. отделение на ВКС за насрочване на жалбата в съдебно заседание.

Държавна такса не се дължи.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: