Образувано е по частна жалба на Надежда И. И. и И. А. И. против определение от 26.07.2010г, на председателя на ГК на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба.

Частните жалбоподатели поддържат неправилност на атакувания съдебен акт, с който е отказано освобождаване от държавна такса при въззивно обжалване.Изтъкват, че неправилно се приема общия годишен доход на първата жалбоподателка като самооблагащо се лице, адвокат по професия, следвало е да се съобразят разходите за дейността, данъците. Вторият от жалбоподателите пък няма никаква възможност да плаща държавна такса.

Върховен касационен съд, ІІІ г. о, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на касаторите и данните по делото, намира следното:

Жалба е процесуално допустима по реда на чл. чл. 274 ал. 2 от ГПК, като подадена в срок от легитимни лица срещу подлежащ на обжалване акт, по отношение на нея изискванията за обосновка по чл. 274 ал. 3 във вр. с чл. 280 ал. 1 от ГПК не се прилагат.

Разгледана по същество частната жалба

е неоснователна

:

С обжалваното определение Софийски апелативен съд е отказал на касаторите да бъдат освободени от държавна такса при въззивно обжалване, като е взел предвид декларираните от тях обстоятелства по смисъла на чл. 82 ал. 2 т. 1-7 от ГПК.

Определението е правилно.

Изводът, че и двамата жалбоподатели, които са бивши съпрузи, самоосигуряващи се лица в трудоспособна възраст, без декларирани здравословни проблеми, притежаващи недвижимо имущество, не следва да бъде поставян в групата на лицата, за които е приложима разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК, е направен въз основа на посочените в закона предпоставки, декларираните доходи и притежаваното недвижимо имущество.

Съдът е приложил точно закона като е приел, че освобождаването от такса е допустимо единствено за лица, които нямат средства за нейното заплащане. Производството по чл. 83 ал. 2 от ГПК не е спорно, законодателят е предвидил удостоверяване на имотното състояние чрез декларация, като за изложеното в нея се носи съответно наказателна отговорност. Съдът обаче има правото, а и задължението за преценка. Предвид декларираното имотно състояние и доходи може да се предполага, че внасянето на държавна такса ще създаде за жалбоподателите известни затруднения, но не може да се счита, че този разходи са невъзможни за тях,

По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІг. о

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила

определение от 26.07.2010г, на председателя на ГК на Софийски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: