Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Г. Ж. чрез процесуалния представител адвокат Б. срещу решение № 363 от 15. 12. 2017 г. по т. д. № 581/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 80 от 9. 02. 2017 г. по т. д. № 741/2015 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Ж. срещу [фирма], О. Г. Ж. и Г. Н. Ж. иск за обявяване нищожността на декларация на И. Н. Ж. от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа с рег. № 2837/18. 09. 2015 г. на нотариус с рег. № 615 на НК, с която последният се е съгласил наследените от него като наследник на Н. Г. Ж. дружествени дялове от [фирма] да преминат в полза на О. Ж. и вместо него е постановено друго, с което е прогласена нищожността на същата декларация.

Касационната жалбоподателка поддържа, че атакуваното решение в обжалваната част е недопустимо, евентуално - неправилно и прави искане за обезсилването му, съответно - за отмяната му и за отхвърляне на предявения иск. Посочва, че тъй като подадената въззивна жалба не е съдържала конкретни оплаквания, въззивният съд неправилно е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска за прогласяване нищожността на процесната декларация на основания, които не са били заявени с въззивната жалба и с подаденото допълнение на въззивната жалба. Липсвало твърдение на ищеца – въззивник във въззивната жалба, че е налице частичен отказ от наследство, който е нищожен поради противоречие със закона, поради което с произнасянето си въззивният съд излязъл извън пределите на въззивната проверка. Тъй като предявеният иск бил уважен на основания, които не били посочени от ищеца в исковата молба, се релевира довод за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск. Без твърдения на ищеца, че подписаната от него декларация представлява отказ от наследство, и този отказ е нищожен на основание чл. 54 ЗН като частичен отказ от наследство, въззивният съд уважил иска на това основание. Неправилен бил изводът в обжалваното решение, че декларацията на ищеца представлява частичен отказ от наследство. Декларацията била подписана с оглед нуждите на регистърното производство и правилата на Търговския закон във връзка с продължаването на дейността на еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството. Сочи се, че предявеният иск за обявяване нищожността на декларацията бил вероятно недопустим поради липсата на правен интерес на ищеца, тъй като не били налице основанията за нищожност и прогласяването на нищожността на декларацията не би произвело никакво правно действие по отношение на него.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се формулират следните въпроси: „1. За правния интерес от иск за прогласяване нищожност на процесната декларация-съгласие за продължаване дейността на дружеството от част от наследниците, след като производството е прекратено в частта за взетите решения – по исковете за незаконосъобразност и прогласяване нищожност на взетите решения на общото събрание на наследниците и на решение на едноличен собственик на капитала – всичките във връзка с изявлението в декларацията?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с нормите на чл. 6, ал. 2 и чл. 269 ГПК и при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните с въззивната жалба и исковата молба предели на правния спор и да реши същия само въз основа на тези установени по делото обстоятелства, по които страните са имали възможност да изразят становищата си?; 3. Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като ги „изненада“ с мотивите си?; 4. Длъжен ли е въззивният съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той служебно, без да е сезиран изрично, да даде правилната правна квалификация, ведно с указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства?; 5. Дали съдът следи служебно относно наличие на основания за обявяване нищожност на договор и може ли да обяви нищожност на основание, различно от това, с което е сезиран?; 6. За прехвърляне на дяловете, придобити от наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, както и за обективиране волята или липсата на такава за продължаване дейността на дружеството от конкретен наследник при няколко наследници; 7. За възможните начини на разпореждане /отстъпване, отказ, дарение, прехвърляне/ с дружествени дялове между наследниците, за възможността за изразяване воля за продължаване дейността на Е. само от един от тях и за начина на упражняване правата, придобити от един наследник, при няколко такива, на починал съдружник в дружество /еднолично/ с ограничена отговорност.“. Първите два въпроса се поставят от касационната жалбоподателка във връзка с доводите за липсата на правен интерес от предявения иск и произнасянето на съда по непредявен иск, съответно за вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт. По отношение на втори, трети, четвърти, пети и шести въпрос се сочи, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както следва: по втори въпрос – с решение № 21 от 25. 02. 2015 г. на ВКС по т. д. № 412/2014 г., II т. о.; по трети въпрос – с решение № 276 от 24. 02. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 519/2014 г., III г. о.; по четвърти въпрос – с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по пети въпрос – с решение № 202 от 27. 02. 2015 г. на ВКС по т. д. № 4123/2013 г., II т. о. и по шести въпрос – с решение № 161 от 11. 01. 2011 г. на ВКС по т. д. № 28/2010 г. Поддържа се, че формулираният седми въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – И. Н. Ж. не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Становище по касационната жалба е депозирано от назначения особен представител на ответника по иска Г. Н. Ж. – необходим другар на касационната жалбоподателка адвокат Р., в което се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение, респ. – за основателност на жалбата.

[фирма] – необходим другар на касационната жалбоподателка чрез особения представител адвокат Ш. не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК, прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да отмени първоинстанционното решение в частта по предявения от И. Н. Ж. срещу [фирма], О. Г. Ж. и Г. Н. Ж. иск за обявяване нищожността на декларация от 18. 09. 2015 г. на И. Ж. с нотариална заверка на подписа, с която последният се е съгласил наследените от него като наследник на Н. Г. Ж. дружествени дялове от [фирма] да преминат в полза на ответницата О. Ж., и вместо него да постанови решение за прогласяване нищожността на декларацията, въззивният съд е приел, че тъй като с декларацията от 18. 09. 2015 г. ищецът се е съгласил наследствените му дружествени дялове от ответното дружество да преминат в полза на ответницата О. Ж. и тя да стане собственик на 66 дружествени дяла и на 2/3 ид. ч. от един дял, същата представлява едностранно волеизявление, което може да бъде предмет на иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Съдът е изложил, че с декларацията ищецът се е отказал от наследените си дялове и е заявил преминаването им в полза на един от останалите наследници на едноличния собственик на капитала. В решението е посочено, че по силата на чл. 54 ЗН отказ за част от наследството и при условие е недействителен. С него не може да се прекрати наследеното имуществено право и да се определи към кого да преминат наследените дялове. Въззивният съд е счел, че липсват предмет и предписаната от закона форма по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК, за да се породи прехвърлителният ефект, поради което отказът е нищожен. Поради това обективиращата отказа декларация е преценена от съда като основание, което не е годно да прехвърли собствеността върху дружествен дял. При този извод последващото оттегляне на декларацията е определено като акт без правно значение. По тези съображения въззивният съд е заключил, че декларацията от 18. 09. 2015 г. е нищожна и искът за прогласяване на нищожността й като основателен следва да бъде уважен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

С новата /ДВ, бр. 86/2017 г./ ал. 2 на чл. 280 ГПК се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличието на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение налага допускане на касационно обжалване. При тази преценка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационната жалбоподателка, както и от относимите към основанието „вероятна недопустимост“ правни въпроси от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая изложените доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес и за произнасянето на въззивния съд по непредявен иск – за нищожност на отказ от наследство с оглед претендираното прогласяване нищожността на декларация на ищеца от 18. 09. 2015 г. и въведените с исковата молба основания за нищожност на същата / поради оттеглянето на декларацията и невъзможност същата да има прехвърлителен ефект по отношение на дружествени дялове/, довели до недопустимостта на постановеното по делото решение, налагат извършването на проверка от касационния съд за допустимостта на обжалваното въззивно решение. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната част.

Останалите поставени в изложението на основанията за достъп за касация въпроси, които имат отношение към правилността на въззивното решение с оглед приложението на материалния и процесуалния закон, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство с оглед допускането на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на обжалваното решение. Произнасянето по тях следва да се осъществи в производството по чл. 290 ГПК в зависимост от извода на съда за допустимостта на атакуваното решение.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.

За участие в откритото съдебно заседание следва да бъдат призовани касационната жалбоподателка О. Г. Ж., ответникът по касационната жалба – И. Н. Ж. и необходимите другари на жалбоподателката - Г. Н. Ж. чрез назначения особения представител адвокат В. Р. и [фирма] чрез назначения особен представител адвокат А. Ш..

Тъй като на особените представители се дължи заплащане на възнаграждение за всяка инстанция и по делото е представено доказателство за внесено по сметката на ВКС възнаграждение за особения представител на Г. Ж., на ответника по касация И. Н. Ж. трябва да бъде указано да внесе по сметката на съда сумата от 300 лв. за възнаграждение за особен представител на [фирма]. Последното разрешение е следствие от назначаването на особен представител на дружеството от съда на основание чл. 29, ал. 2 ГПК – разпоредба, възлагаща на ищеца да поеме разноските за възнаграждение на особения представител.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 363 от 15. 12. 2017 г. по т. д. № 581/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част, с която е отменено решение № 80 от 9. 02. 2017 г. по т. д. № 741/2015 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Ж. срещу [фирма], О. Г. Ж. и Г. Н. Ж. иск за обявяване нищожността на декларация на И. Н. Ж. от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа с рег. № 2837/18. 09. 2015 г. на нотариус с рег. № 615 на НК, с която И. Н. Ж. се е съгласил наследените от него като наследник на Н. Г. Ж. дружествени дялове от [фирма] да преминат в полза на О. Ж. и вместо него е постановено друго, с което е прогласена нищожността на същата декларация.

УКАЗВА на касационната жалбоподателка О. Г. Ж. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

УКАЗВА на ответника по касацията И. Н. Ж. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатено възнаграждение за особен представител на [фирма] по сметката на ВКС в размер на 300 лв.

Да се изпратят съобщения на касационната жалбоподателка и на ответника по касацията с указанията.

След представяне на вносния документ за заплатената държавна такса делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: