№ 6017

гр. София, 20.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 5317/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 81290/08.09.2023 г. на Р. Ц. С. и С. А. С., подадена чрез адвокат З. Н., срещу въззивно решение № 4205/26.07.2023 г. по в. гр. д. № 7908/2022 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Ответниците по касация Й. Д. Д. и Д. Д. Д., [населено място], не изразяват становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е обезсилено решение от 07.03.2022 г. по гр. д. № 69394/2018 г., по описа на Софийски районен съд. С последното е признато за установено по предявените от Р. Ц. С. и С. А. С. искове по чл. 108 ЗС по отношение на Й. Д. Д. и Д. Д. Д., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], район С., [улица], с площ от 261 кв. м., номер по предходен план: *, квартал 62а, при съседи: ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 69.70 кв. м., които съгласно Постановление за възлагане от 15.11.2010 г. на ЧСИ М. П. представляват поземлен имот, съставляващ имот с планоснимачен номер *, находящ се на [улица], [населено място], кв. 62а, местност „О.-М.“ с площ по скица от 232 кв. м., който съгласно план за регулация, одобрен със Заповед РД-09-50- 545/25.10.1996г. и Заповед РД-09-109/27.12.2001г., заедно с поземлен имот с планоснимачен номер № * е отреден за урегулиран поземлен имот /УПИ/, съставляващ парцел *,* (* отреден за имоти с планоснимачни номера * и *) в квартал № 62а, (шестдесет и две, буква „а”) по плана на [населено място], местност „О.-М.“, целият с площ по скица от 479 кв. м., ведно с построената в него еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж и сутерен със застроена площ от 69,70 кв. м., състоящ се от три стаи и кухня на етажа, и от мазе в сутерена, при съседи на урегулирания поземлен имот съгласно скица: [улица], [улица], урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел * и урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел *, подробно описан в нотариален акт за замяна на недвижим имот № 138, том ХХIII, нот. дело № 4010/1985 год., както и ответниците са осъдени да предадат владението върху процесните имоти.

Въззивният съд е констатирал, че с исковата молба Р. С. и С. С. твърдят да са станали собственици в режим на СИО върху имот, предмет на публична продан по изп. д. №950/2010 г. по описа на ЧСИ М. П., който им е бил възложен с постановление за възлагане от 15.11.2010 г. С исковата молба е представена скица на поземлен имот с идентификатор ***. В изпълнение на дадени указания ищците са уточнили, че имотът, предмет на иска за собственост, е с идентификатор ***, с площ от 261 кв. м., находящ се на [улица], кв. 62А, при съседи: имоти ***, ***, ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 69,70 кв. м. В обявения за окончателен доклад по чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 108 ЗС относно имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 69.70 кв. м., като е посочено за безспорно между страните обстоятелството, че имотът се намира във владение на ответника Д. Д.. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 03.12.2010 г. постановление за възлагане от 15.11.2010 г. на Р. С. е бил възложен поземлен имот, съставляващ имот с пл. № *, находящ се на [улица], в [населено място], в кв. 62а по плана на [населено място], местност „О.-М.“, с площ по скица от 232 кв. м., който съгласно план за регулация, одобрен със Заповед РД-09-50- 545/25.10.1996 г. и Заповед РД-09-109/27.12.2001 г., заедно с поземлен имот с пл. № * бил отреден за урегулиран поземлен имот /УПИ/, съставляващ парцел *,* (* отреден за имоти с планоснимачни номера * и *) в квартал № 62а, (шестдесет и две, буква „а”) по плана на [населено място], местност „О.-М.“, целият с площ по скица от 479 кв. м., ведно с построената в него еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж и сутерен със застроена площ от 69,70 кв. м., състоящ се от три стаи и кухня на етажа, и от мазе в сутерена, при съседи на урегулирания поземлен имот съгласно скица: [улица], [улица], урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел * и урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел *, подробно описан в нотариален акт за замяна на недвижим имот № 138, том ХХIII, нот. дело № 4010/1985 г. По делото е прието заключение на техническа експертиза, от което се установява, че имотът, описан в т. 1 на представения по делото нотариален акт от 1985 г., а именно дворно място с пл. № *, кв. нов 61, стар 62, с площ от 220 кв. м., придобит от Д. Г. Д. /длъжник в изпълнителното производство/ по силата на договор за замяна с баща й Г. Я., е идентичен с процесния имот с идентификатор *. Вещото лице е посочило, че е налице идентичност и между сградата, предмет на публичната продан, и първия етаж и сутерена на сграда с идентификатор ***. Замененият имот, с който Д. Г. се е разпоредила в полза на баща си Г. Я., описан в придобивния нотариален акт като празно дворно място, съставляващо имот с пл. № *, кв. нов 61, стар 62, с площ от 240 кв. м., е идентичен с имот с идентификатор ***, описан в т. 2 от договора за замяна. Според заключението липсват данни за прилагане на регулационния план, одобрен със заповед № РД-09-109 от 27.12.2001 г. на Кмета на район „С.“, предвиждащ обединение на УПИ * и УПИ * в един УПИ *, поради което в КККР двата имота са отразени като самостоятелни. Въззивният съд е посочил, че доколкото експертизата не е била оспорена, възраженията във въззивната жалба за непълнота, неточност и неправилност са преклудирани. Индиция за обособеността на двата поземлени имота е и наличието на съдебно решение, постановено по гр. д. № 54596/2010 г. на СРС, с което е прието, че недвижимият имот с пл. № * в кв. 61 и намиращата се в него еднофамилна жилищна сграда, предмет на договора за замяна, сключен между Д. Д. и баща й Г. Я., са придобити в условията на СИО по арг. от чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. Допусната е делба при квоти по 1/2 ид. ч. за съделителите, тъй като СИО е била прекратена по силата на бракоразводното решение от 2004 г. Решението по делбата е влязло в сила на 01.09.2017 г. Въззивният съд е констатирал, че първостепенният съд се е произнесъл по иск по чл. 108 ЗС относно имот, който заедно с поземлен имот с пл. № * е отреден за УПИ, съставляващ парцел *,* в кв. 62а, целия с площ от 479 кв. м., ведно с построената в него еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 69,70 кв. м., т. е. за имота, който е описан в постановлението за възлагане. Доколкото ищците са сезирали съда с искове по чл. 108 ЗС относно поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***, то първоинстанционния съд се е произнесъл относно имот, който е извън предмета на спора. В допълнение е посочено, че заснемането на обект със самостоятелен идентификатор е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение, респ. данните, отразени в имотния регистър - какво е предназначението на имота и другите му характеристики, съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила. За липсата на обединение между имоти с пл. № * и пл. №* сочи и представеният в изпълнителното производство договор за покупко-продажба, сключен между Д. Д. /купувач/ и Й. Д. /продавач/ на УПИ * в кв. 62а, с площ от 240 кв. м. С тези аргументи въззивният съд е счел, че обжалваното решение е недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Софийски районен съд за разглеждане от друг състав за произнасяне по исковете по чл. 108 ЗС относно поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор ***.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване, поради съмнения за очевидна неправилност на въззивното решение. Касационната проверка е във връзка с извода на въззивния съд за произнасяне от страна на първоинстанционния съд извън предметния обхват на правния спор и постановяване на решение по непредявен иск. Същевременно от констатация на диспозитива на първоинстанционното решение се установява, че имотът, по отношение на който искът е уважен, е индивидуализиран съобразно титула за собственост, с който ищците са се снабдили след проведена публична продан – влязло в сила постановление за възлагане, приложена скица, и е описан като имот с идентификатор *** по КККР , ведно с построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор ***.

На касаторите следва да се укаже да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 109, 63 лева по сметка на ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4205/26.07.2023 г. по гр. д. № 7908/2022 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на Р. Ц. С. и С. А. С., [населено място], да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 109, 63 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: