№ 5971

гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на 19 декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 4724/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. Д. Д., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. Д. срещу определение № 14997/27.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2952/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-III-В състав.

Жалбоподателят счита, че въззивното определение е неправилно поради необоснованост в изводите на съда за недопустимост на предявения иск и моли същото да бъде отменено.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на въззивен съд.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на обжалване е горното въззивно определение, с което е потвърдено определение № 38141/26.10.2023 г. по гр. д. № 40145/2022 г. на Софийски районен съд, 150 състав за прекратяване на производството по делото.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че предмет на спор е претенция с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на определение № 12/12.05.2022 г., постановено от петчленен състав на ВКС и ВАС по гр. д. № 10А/2022 г. Искът е предявен срещу ответници Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са посочени от ищеца Х. Д. в изпълнение указания на съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. При тези факти е направено съждение, че процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, а в случая искът е насочен срещу лица, които не притежават пасивна процесуална легитимация да бъдат ответници по него – т. е. че е предявен срещу ненадлежни страни. В обжалваното определение е прието – при позоваване на съдебна практика на ВКС, изразена в определение № 58 от 16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 400 / 2022 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, което разрешение е застъпено и в определение № 60460 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 2199 / 2021 г. на I г. о., че надлежни ответници по иск за прогласяване нищожност на съдебен акт са страните по него и техните универсални и частни правоприемници, а не съдът, който е го е постановил. По тези съображения е направен извод за недопустимост на предявения иск с последица прекратяване на образуваното по него производство.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за това кой следва да е ответник при оспорване на издаден/постановен от даден орган акт, който счита да е значим за изхода по делото като се позовава и на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното определение.

Касационен контрол не може да се допусне.

Селектирането на частните касационни жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи по – нататъшното развитие на делото съдебни актове се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК или вън от тях – по чл. 280, ал. 2 ГПК. В първия случай достъпът до касация се свързва с поставянето на релевантен правен въпрос – т. е. обуславящ изхода на делото въпрос, който е включен в предмета на спора и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той не може да изведе този въпрос и от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.

В случая повдигнатият въпрос не осъществява предпоставки за достъп до касация. Той е формулиран общо и теоретично, и е предпоставен от становището на страната, че ответник при оспорване на издадени/постановени от един орган актове, е именно този орган. Въпрос, изводим от позицията на касатора не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация и не може да обоснове допускане на касационен контрол. Непосочването на релевантен правен въпрос от значение за изхода на делото е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване без да се разгледат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. З. искането за селектиране на жалбата по поставения въпрос е неоснователно.

Не се открива основание за допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради поддържаната очевидна неправилност на въззивното определение.

За да е очевидно неправилно по смисъла на разглежданата разпоредба въззивното решение/определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона (материален и процесуален) на обжалвания съдебен акт. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението на касатора, че въззивното определение е „очевидно неправилно” не е мотивирано, доколкото не се сочи наличието на особено тежки негови пороци, попадащи в очертания по – горе кръг. Необосноваността на акта (каквато се твърди да е налице) е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и е относимо в етапа от касационното производство при разглеждане на жалбата по същество, но е без значение в предхождащия го етап на нейното селектиране. В случая такива пороци на въззивното определение не се установяват.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не може да се допусне касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14997/27.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2952/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-III-В състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.