5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250

гр. София, 02 април 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 4498 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б срещу въззивно решение №225 от 10.09.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 180/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която като е потвърдено решение № 76/22.02.2018 г. по гр. д. № 698/2017 г. на Плевенския окръжен съд, Прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на А. Б. В. сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което с влязла в сила присъда ищецът е оправдан.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите за приложението на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за морални вреди; за задължението да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение и за съдържанието на понятието „справедливост”. По тези въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна...