О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5851

Гр.София, 13.12.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2013 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Н. срещу решение №.135/15.03.24 по г. д.№.53/24 на ОС Враца, с което е потвърдено решение на №.609/1.11.23 по г. д.№.1484/23 на РС Враца за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.179 ал.4 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на 5273,42лв. допълнително възнаграждение за периода 15.06.20-15.06.23 и 784,05лв. лихви за времето 28.07.20-15.06.23.

Ответната страна Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Враца оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че през процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ „Козлодуй“ към ОД на МВР-Враца, имал е статут на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 пр.1 ЗМВР и е получавал допълнително възнаграждение по силата на решение №.282/15.07.93 на МС и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй”ЕАД. Последните са били сключени на 12.06.17 и 20.05.21 на основание чл.92 ал.1 ЗМВР между „АЕЦ Козлодуй“ЕАД и ОД на МВР Враца /за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „Козлодуй“- ведно с приложения, общи условия, типова калкулация на услугата по чл.92 ЗМВР/ и са уреждали вида, периодичността на плащане и реда за определяне на размера на допълнителните възнаграждения - чрез работна група и съобразно вътрешни правила /ВП/ по решение №.282/ 15.07.93 на МС, утвърдени със заповеди №.АД-1960/16.07.19, №.АС-2630/ 14.09.21 и №.АД-1566/3.06.22 на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, по отношение на които ОД на МВР Враца е изразила съгласия. Конкретизираната във ВП процедура предвижда резултатите от защитната дейност по договора и личният принос на служителите да се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се изготвя протокол /утвърждаван от директора на ОД МВР-Враца и изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-чл.4.1.6/; съгласно РМС №.282/93 в протокола работната група предлага допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, в размери както следва: за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност със специфично наименование на длъжността инспектор, старши инспектор и главен инспектор-до една минималната месечна работна заплата за страната /ММРЗС/; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност със специфично наименование на длъжността младши експерт-до 80% от ММРЗС; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността младши инспектор-до 70% от ММРЗС; за служители по трудово правоотношение с наименование на длъжността младши специалист и системен оператор-до 60% от ММРЗС /чл.4.1.7/; допълнителното възнаграждение се заплаща според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с цел стимулиране повишаването на качеството-чл.1.3.1//.

При така очертаните в договорите и вътрешните правила цели - мотивиране и поощряване на служителите на МВР при изпълнение на дейността им в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в зависимост от личния принос на всеки от тях и резултатите от защитната дейност, съдът е намерил, че претендираното възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне и основанието за дължимостта му е чл.179 ал.4 ЗМВР вр. т.6, б.“в“ от РМС №.282/15.07.93, а именно - поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД. Налице са две самостоятелни правоотношения - служебно-между страните по делото, и облигационно-между ответника и „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, произтичащо от сключените помежду им договори за охрана от полицейски органи, по силата на които възложителят „АЕЦ Козлодуй“ЕАД заплаща възнаграждение за предоставената му от изпълнителя ОД МВР-Враца услуга; компонент от последното е възнаграждението за служителите, осъществяващи тази охрана /платимо от изпълнителя/, то представлява поощрение за положен труд; между двете правоотношения е налице връзка, произтичаща от начина, по който се определят възнагражденията, която обаче не променя правата и задълженията в служебното правоотношение между страните по спора-задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца е ОД на МВР-Враца. Доколкото се претендира възнаграждение, представляващо поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, общият принцип е, че поощренията нямат постоянен, а бонусен характер, както и че нямат точно определен размер, а зависят от трудовото представяне на работниците или служителите. Размерът на индивидуалните допълнителни възнаграждения на служителите от РУ - АЕЦ Козлодуй се определя ежемесечно от работна група, назначена със заповед на изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй, на база мотивиран доклад на началника на РУ - АЕЦ Козлодуй /чл.1.3.3 ВП/. Липсва нормативна уредба, която да определя минимална или максимална граница на допълнителното възнаграждение, поради което няма пречка размерът и критериите за изчисляването му да се уговарят между субектите на правоотношението по чл.92 ал.1 ЗМВР, сключили договорите за охрана, а именно АЕЦ-Козлодуй и ОД на МВР-Враца. С тези договори размерите са уговорени според заеманата длъжност и са посочени в максимален размер /до който извод се достига при граматическото тълкуване на уговорките - до.... % от минималната работна заплата/, не са предвидени минимални размери на допълнителното възнаграждение, в които същото да бъде изплатено задължително, нито пък се съдържа уговорка, че допълнителното възнаграждение следва да бъде плащано на всеки служител винаги в уговорения максимален размер. Доколкото задължение на възложителя по договора „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е осигуряване на финансовите средства за изплащане на тези възнаграждения и след като размерът им не е нормативно определен, то не може да бъде отречено правото му да го определи, стига той да е в границите, за които е постигнато съгласие с изпълнителя-работодател. Не е споделена тезата на ищеца, че на всеки служител се дължи предвидения в договорите максимум на допълнителното възнаграждение; прието е, че в к5 от ценовите таблици към договорите е посочен максималният размер на допълнителното възнаграждение като % от МРЗ според заеманата длъжност, т. е. това е сумата, на която се равнява посоченият в чл.4.1.7 от договорите % от МРЗ като максимално възнаграждение и която сума служи за отправна точка при изчисляване на индивидуалните допълнителни възнаграждения на служителите, заемащи съответната длъжност. При тези съображения и като е отчетено, че от доказателствата се установява, че на ищеца е начислено и изплатено допълнително възнаграждение съгласно приетите вътрешни правила, като конкретният размер е определен според броя отработени дни за всеки месец и след спазване на предвидената процедура във ВП, съдът е намерил, че предявеният иск с правно основание чл.179 ал.4 ЗМВР е неоснователен.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение на служителите, и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретни период?“; 2.“Може ли в договор по чл.92 ал.1 ЗМВР и приложенията/анексите към него възложителят и изпълнителят да се договарят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и ако нямат това право това договаряне и въвеждане влече ли след себе си задължение за изплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“; 3.“Имат ли право държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения, и ако имат това право нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“; 4. „Имат ли право държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР да участват чрез възражения или обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, когато това определяне произтича от преценката на административен или друг орган, а не от нормативен акт?“; 5.“Длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решенията си, с които определя допълнителни възнаграждения по чл.6 б.“г“ от РМС 282/94, или е достатъчно да се позове на решение, взето въз основа на немотивирано предложение за определяне на тези възнаграждения? Ако е налице такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“; 6.“Имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 3 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период Договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „Козлодуй“ между „АЕЦ Козлодуй“ЕАД и ОД МВР Враца, съответно Договор №..../... и Договор №..../...?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Решаващите съображения за отхвърляне на исковите претенции се свеждат до това, че ищецът претендира не допълнително възнаграждение, а поощрение, предвидено в т.6 б.“в“ от РМС 282/93; че размерът на това поощрение не е нормативно фиксиран; че начинът на определяне на размера и неговият максимум са определени с договори, по който ищецът не е страна, и във Вътрешни правила, одобрени от ответника; че е спазена процедурата, предвидена в Правилата за определяне на размера на поощрението, и че ищецът е получил всичко, което му се дължи. Изведените от касатора въпроси са общотеоретични, не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях - въззивният съд не е давал разрешение на въпросите дали органът по назначаването е длъжен или не да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение, дали възложителят и изпълнителят по договори за охрана могат да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители в МВР, имат ли право държавните служители в МВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения и да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. г. от РМС 282 /съдът е приел за приложима не б.“г“, а б.“в“ от т.6 на въпросното РМС/. Що се касае до въпроса имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 към действащите към процесния период договори за охрана, съдът е приел, че сумата е плащана постоянно, но не е допълнително възнаграждение, а поощрение, свързано с представянето на служителя на МВР за съответния период. По горните съображения поставените въпроси не обуславят обжалваното решение, неотносими са към решаващата воля на съда и не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.135/15.03.24 по г. д.№.53/24 на ОС Враца.

ОСЪЖДА М. Г. Н. да плати на ОД на МВР Враца 200лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: