Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от Е. П. М. чрез пълномощника адв. Н. Г. срещу определение № 3238 от 14.10.2020г. постановено по ч. гр. д. № 946/2020г. на Благоевградски окръжен съд. С него е потвърдено определение № 14 от 24.07.2020г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Разложки районен съд за отказ за вписване на искова молба по гр. д. № 351/2020г. на посочения съд.

Жалбоподателката намира определението за необосновано и неправилно. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по въпрос, свързан с правилното приложение на разпоредбите на Правилник за вписванията, а именно: налице ли е разпореждане на районния съд за вписване на исковата молба по гр. д. № 351/2020г.; указанието на районния съд за вписване задължително ли е или има пожелателен характер; оригинал ли е или не исковата молба, подписана от пълномощника на ищеца; коя молба подлежи на вписване - съпроводителната молба, с която се представя поправена искова молба и/или самата поправена искова молба. Тези въпроси жалбоподателката счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието па правото. Поставя и въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС - може ли съдията па вписванията да се произнася по редовността на исковата молба и може ли да откаже вписване на акт, който подлежи на вписване; ако държавната такса за вписване е внесена по сметка, различна от надлежната, дължи ли съдията по вписванията даване на указания за внасяне на нова такса.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С молба от 24.07.2020г. адв. Н. Г., като пълномощник на Е. П. М., е поискала вписване на искова молба по гр. д. № 351/2020г. на Разложки районен съд. Исковата молба, подлежаща на вписване, е представена в четири броя заверени от адвоката копия. С определение № 14 от 24.07.2020г. съдията по вписванията е отказал да извърши вписването. Посочил е, че на вписване подлежи подадената в съда искова молба в оригинал, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис от нея. В случая върху представената за вписване искова молба липсва щемпел за входящ номер в съда, нито пък е налице съдебно удостоверение, издадено от съда, което да доказва, че това е представената в съда искова молба съгласно изискването на чл. 12, ал. 1 ПВп. Посочил е също, че държавната такса за вписването е внесена по банкова сметка, различна от тази на Агенцията по вписванията - Имотен регистър. На последно място е констатирал, че исковата молба касае отмяна на договор за дарение на 1/2 ид. ч. от УПИ с две постройки - едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, като по не е посочен кадастралния идентификатор на втората сграда.

Благоевградски окръжен съд е потвърдил този отказ. Изложил е съображения, че за вписването на исковата молба е необходимо да се представи оригиналът й, който се намира по вече образуваното дело и след вписването оригиналът се връща в съда, т. е. че може да бъде вписана само искова молба, която вече е постъпила в съда. Това обстоятелство /на постъпването й в съда/ може да се удостовери пред съдията по вписванията чрез представяне на оригинала, съдържащ печат с входящ номер на съда и отбелязване на номера на образуваното дело, или посредством представяне на заверен от съда препис на постъпилата искова молба, който да послужи за вписване. Във всеки случай е от съществено значение да бъде удостоверено, че исковата молба е постъпила в съда. В случая представената за вписване искова молба нито е в оригинал, нито е официално заверен от съда препис. Тя съдържа единствено подпис на процесуалния представител и изписване с печатни букви и цифри на номера на гражданското дело. Горното не доказва, че това е исковата молба, която е подадена пред съда. Изложеното е достатъчно за да бъде отказано вписването на тази искова молба. По-нататък съдът е намерил за правилен отказът и поради ненадлежното внасяне на държавната такса, която не е заплатена по специално откритата банкова сметка, която обслужва Имотния регистър. Съдът е изтъкнал, че невнасянето на държавната такса е основание за постановяване на отказ, като съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовности - разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти.

Наред с изложеното, Благоевградски окръжен съд е изтъкнал, че в случая липсва разпореждане на съда за вписване на исковата молба. Съдът е дал указания за конкретизиране и уточняване на иска и на правния интерес, като е посочил, че поправената искова молба ще подлежи на вписване, т. е. необходимо е било ищецът да представи коригирана искова молба и едва след това съдът да постанови разпореждане за вписване на така поправената искова молба. Ето защо в случая не е налице хипотезата на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК - вписването да е разпоредено от съд и съдията по вписванията да не може да преценява съответствието на исковата молба с чл. 6 ПВп.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване на определението не следва да бъде допускано.

Първата група въпроси, поставени от жалбоподателя, не са определящи за изхода на производството, нито са такива от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Първият въпрос: налице ли е разпореждане на районния съд за вписване на исковата молба по гр. д. № 351/2020г., е конкретен за спора и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът дали указанието на районния съд за вписване има пожелателен характер или е задължително за съдията по вписванията е неотносим, доколкото съдът е приел, че такова разпореждане изобщо не е било постановено по образуваното гражданско дело. Дали представлява оригинал исковата молба, подписана от пълномощника на ищеца, въззивният съд не се е произнасял - той е приел, че на вписване подлежи искова молба, постъпила в съда, по която е образувано гражданско дело, а в случая от представената за вписване искова молба именно това обстоятелство не е видно.

Не се разкрива противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд по повдигнатите правни въпроси, свързани с правомощията на съдията по вписванията да се произнася по редовността на исковата молба, както и за задължението му да дава указания за внасяне на държавна такса, ако е внесена такава по сметка, различна от надлежната. На първо място, не е допуснато отклонение от указанията в Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК, т. 6 досежно предмета на дължимата от съдията по вписванията проверка на подлежащите на вписване актове и по-конкретно на съдебните такива. В случая отказът на съдията по вписванията, потвърден от съда, не е обоснован с проверка на съдържанието на акта /извън идентификацията на имота и на страните/, каквато проверка е недопустима. Причина за отказа е непредставянето на подлежащ на вписване акт съгласно изискванията на чл. 12 ПВп, а именно подадена в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело. Що се отнася до внасянето на държавна такса, в т. 1 на горепосоченото Тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 129 ал. 2 ГПК не е приложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти и че при нередовност на молбата за вписване, включително относно внасянето на държавна такса, съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовността, а следва да постанови отказ. Определение № 157 от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 3014/2019г. на І г. о., на което се позовава жалбоподателката, разрешава въпроса дали вместо оригинал на исковата молба може да се представи за вписване официално заверен от съда препис от нея. То е неотносимо, доколкото в настоящия случай не е представен такъв официално заверен препис от исковата молба. Второто приложено определение, а именно определение № 189 от 05.03.2010г. по ч. т.д.№ 143/2010г. касае вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт и също няма отношение към настоящия спор.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на определението на Благоевградски окръжен съд.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3238 от 14.10.2020г. постановено по ч. гр. д. № 946/2020г. на Благоевградски окръжен съд, потвърждаващо определение №14 от 24.07.2020г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Разложки районен съд за отказ за вписване на искова молба по гр. д. № 351/2020г. на Разложки районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: