Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 8669/18.VІ.2020 г. на „Г. Б” ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 831 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 21.ІV.2020 г., постановено по т. д. № 5750/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1621/18.ІХ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-6, по т. д. № 2808/2017 г.: за отхвърлянето им – като неоснователни и недоказани – на двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД за присъждането на сума в размер на 64 113.72 лв., претендирана като подлежаща на възстановяване част от платено възнаграждение по договор № 07/29.ХІІ.2016 г., сключен с ответника „О. Л. Б“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, както и иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждането на сума в размер на 6 411 лв., претендирана като дължима мораторна неустойка върху търсената част от изплатеното възнаграждение по изработката за 10-дневния период на забавата, а именно 30 юни 2017 г. – 9 юли 2017 г.

Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на касатора срещу ответното „О. Л. Б“ АД да бъдели уважени в предявените по делото техни размери и ведно със законната лихва от завеждане на делото и до окончателното изплащане на двете главници, както и на всички направени съдебно-деловодни разноски. Алтернативно, касаторът претендира, след касиране на обжалваното въззивно решение, делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Инвокират се доводи, че възложителят по процесния договор за изработка имал право да развали същия не само на основание чл. 265 ЗЗД, но и „на специфичното основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД“ – ако стане явно, че изпълнителят няма да може да извърши в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, „а така също и по общите правила на чл. 87 ЗЗД, приложими при всяко друго неизпълнение на задължение на възложителя, различно от некачествено изпълнение, каквато форма на неизпълнение е именно забавата“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 69/16.VІІІ.2019 г на ІІІ-то г. о. по гр. д. № 2319/2018 г.; Р. № 94/2.ІІІ.2012 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 133/2010 г.; Р. № 37/22.ІІІ.2011 г. на ІV-то г. о. по гр. д. № 920/09 г.; Р. № 202/27.ІІ.2015 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 4123/2013 г.; Р. № 13/10.ІХ.2010 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 242/09 г.; Р. № 5/15.ІІІ.2010 г. на І-во т. о. по т. д. № 390/09 г.) по следните осем материално - и процесуалноправни въпроса:

1./ „При неточно изпълнение по договор за изработка, което е признато от съда за негодно и поради това - за пълно неизпълнение, дали при предявен иск на възложителя по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД с предмет връщането на недължимо платена цена по договора вследствие неговото разваляне, съдът може да отрече правото на възложителя да реализира този потестативен ефект, щом той е изискал от изпълнителя замяна на некачественото и изпълнителят не е отстранил дефектите, като същевременно не е било налице и приемане на изработеното от възложителя?“;

2./ „При положение, че въззивният съд е приел, че договорът за изработка не е изпълнен и не е била провеждана процедура по приемо-предаване на изработеното, както и че са налице недостатъци на изпълнените до момента работи /монтаж и програмиране на адресируема система за управление на осветителна инсталация DALI/, които изпълнителят не е отстранил, следва ли да са налице предпоставките за разваляне по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД или развалянето на договора от възложителя следва да отговаря на изискванията по чл. 262, ал. 2 ЗЗД?“;

3./ „Обосновава ли забавата при отстраняване на констатирани недостатъци и забава по отношение на неизпълнената част от договореното самостоятелно прилагане на правото на разваляне по чл. 262, ал. 2 ЗЗД?“;

4./ „До кой момент възложителят може да развали договора при наличие на предпоставките по чл. 262, ал. 2 от ЗЗД и от кой – при наличието на предпоставките по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД?“;

5./ „Кога възложителят е длъжен да упражни правата си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД и налице ли е такова задължение преди завършване на работата и провеждане на уговорената между страните процедура по приемане на изработеното?“;

6./ „Може ли да бъде отречено правото на възложителя по договор за изработка на разваляне на същия, ако изпълнителят не е завършил изпълнението на всички свои задължения по сделката в срок, нито ги е завършил към датата на отправянето на нотариална покана, нито към датата на предявяване на иска и дори към датата на приключване на съдебното дирене?“;

7./ „Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства чрез назначаване на съдебна експертиза, при въведено оплакване за допуснато от първа инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че не са били изяснени релевантни факти, обусловили решаващия извод на съда или че е налице необоснованост на фактическите изводи, поставени в основаната на първоинстанционното решение, а също и ако тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивна материалноправна норма?“;

8./ „Допустимо ли е въззивният съд, без да е събрал специални знания на експерти, да се произнася по факти, които не са общоизвестни и служебно известни и касаят технически въпроси относно функционалност на специфични изделия, които изпълнителят по договор за изработка се е задължил към поръчващия да произведе?“

Последният правен въпрос бил решен не само в противоречие със задължителните постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 182013 г., но и в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 8/5.VІ.2019 г на І-во г. о. по гр. дело № 1295/2018 г.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „О. Л. Б” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие, както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата 3 300 лв. (три хиляди и триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените към отговора пълномощно, договор за правна защита и съдействие № А-782731/10.VІІ.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна в въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „Г. Б” ЕООД-София /ЕИК [ЕГН]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

При потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърляне в пълните предявени по делото техни размери и на двата обективно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор, водени срещу ответното по тях „О. Л. Б“ АД-София, въззивната инстанция е могла да констатира, че страните по спора са били обвързани от договор за изработка, чийто предмет е обхващал ремонт на съществуваща осветителна инсталация и подмяната на съществуващото осветление с LED такова, наред с изграждане на система DALI за управление на осветителната инсталация в обект на възложителя в [населено място]. Именно изграждането на последната притежавало обективна обособимост спрямо изпълнената /заварената/ осветителна система, поради което направата й с допуснати недостатъци би могло да се яви като основание за валидното упражняване на потестативното право по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за частично разваляне на процесния двустранния договор за изработка № 07/29.ХІІ.2016 г., но само при кумулативното условие, че въпросните недостатъци се окажат освен съществени, още и неотстраними. Докато установените факти по делото са обусловили решаващия извод на САС за некачествено изпълнение на процесната система DALI, дължащо се единствено на използване на датчици за движение и светлина, които не съответстват на предвидените по договора и техническия проект промишлени датчици, позволяващи монтиране на 13 м. височина. Доколкото в процесния случай въобще не се поставял въпрос за съвместимост между изградената система и датчиците, които могат да заменят монтираните, респ. за невъзможност вече изградената система да „разпознае новите“, следвало да се изключи и аргумента за икономическа нецелесъобразност на отстраняването на така визираните недостатъци, щом като се касаело до подмяна на монтирани датчици, като цената на произвежданите такива от съответното австрийско дружество била дори по-благоприятна от тази на поставените /89.59 лв. за брой на поставените и съответно - 85.58 лв. за брой на подходящите за височина от 10 м., в какъвто смисъл е било приетото по делото заключение на тройната СТЕ/. В обобщение решаващият правен извод на състава на САС е бил за липса на надлежно приемане на извършената с недостатъци обособена част от работата /системата DALI/ в обекта на възложителя настоящ касатор в [населено място], докато фактът на извършеното плащане на сумата, която се претендира от него обратно с кондиционния му иск, бил мотивиран единствено от необходимостта „Г. Б“ ЕООД да се отчете като бенефициер по сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ във връзка с изгражданата в обекта му осветителна система /според приетото по делото заключение на ССЕ/.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към това ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че правните въпроси с номера 1, 6, 7 и 8, формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, докато останалите четири въпроса /с пор. №№ 2-5/ са с изцяло хипотетичен характер – не са били елемент от произнасянето на САС с обжалвания негов акт по съществото на спора, въведен с двата обективно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното по тях „О. Л. Б“ АД. Погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на този инстанционен контрол пред ВКС, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това /по т. 1 на същия законов текст/.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация акционерно дружество искане за това, касаторът „Г. Б“ ЕООД ще следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в размер на сумата от 3 300 лв. (три хиляди и триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно, договор за правна защита и съдействие № А-782731 от 10.VІІ.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 831 на предходен тричленен състав на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 21.ІV.2020 г., постановено по т. д. № 5750/2019 г.

О С Ъ Ж Д А касатора „Г. Б“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], „Бизнес център „Лозенец“, етажи VІ и VІІ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „О. Л. Б“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], [улица], ап. # 12 /чрез адв. П. З. И. от САК/ СУМА в размер на 3 300 лв. (три хиляди и триста лева), представляваща изплатен от последното хонорар за този негов адвокат от САК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1

2