Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Коловаг“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Септември, представлявано от изпълнителния директор инж. Е. С. Й., чрез юрк. К. Д.-П., против решение № 231 от 29 юли 2020 г., постановено по в. гр. д. № 396/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик, с което се отменя решение № 1010 от 10 юли 2019 г., постановено по гр. д. № 1136/2019 г. по описа на районния съд в гр. Пазарджик, и вместо него е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на Н. К. Б., с адрес в [населено място], обл. П., постановено със заповед № 24/06.03.2019 г. на изпълнителния директор на дружеството на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, т. 10 КТ, считано от 11.03.2019 г., дружеството е осъдено да заплати на Б. сумата 6581, 90 лева обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за периода м. март-м. август 2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени такси и разноски.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото, след отмяната на предходно въззивно решение на делото от ВКС, въззивният съд е излязъл извън рамките на спора, очертани с решението на ВКС, и се е произнесъл по въпроси, по които има процесуална преклузия; ако този порок не води до недопустимост на решението, то е налице хипотезата на очевидна неправилност или съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Извън указанията да се допуснат и разпитат свидетели относно възможността ищецът да даде писмения обяснения в определения му от работодателя еднодневен срок, съдът не е следвало да разглежда отново всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните; вместо това съдът се е произнесъл като „втора първа инстанция“ по всички въведени доводи по уволнението, и че то е незаконно не само на процесуално основание по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ, но и по същество; съдът не е съобразил, че касационното обжалване е допуснато само по въпрос за недопуснати доказателства, относими към процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по другите оплаквания, включително по съществото на уволнението, касационното обжалване не е допуснато, и следователно по наведените с тях въпроси е налице процесуална преклузия. Според касатора, въпреки противоречивите виждания на ВКС за характера на порока при излизане извън рамките на указанията на ВКС, в конкретния случая обжалваното решение не следва да остане в правния мир, а следва да се обезсили или отмени като неправилно. Въззивният съд не е обсъдил дадените пред него свидетелски показания във връзка с другите доказателства и факти по делото, относими към физическите възможности на ищеца да даде писмени обяснения в определения срок след получаването на заповедта; разпитаните роднини на ищеца не свидетелстват, че той е бил с постоянни тежки болки, че е бил в безсъзнание или със затруднена мисловна дейност и в невъзможност да си служи с ръце, за да пише, или с глас, за да диктува; липсват и доказателства за приемани по-силни обезболяващи, което поставя под силно съмнение достоверността на показанията, още повече, че липсват доказателства да е отишъл на преглед за такива болки; след като на 18.02.2019 г. е представен болничен лист, заедно с него са могли да се представят и писмени обяснения или да се поиска удължаване на срока за представянето им; никой не е уведомил работодателя, че ищецът изпитва силни болки, които му пречат да даде обяснения; ищецът е бил придвижван от съпругата си за сваляне на конците, и следователно нищо не му е пречело да пусне писмо с обяснения по пощата или да пропътува разстоянието до работата. Съдът е допуснал грешка при тълкуването на чл. 193, ал. 1 КТ – че работодателят е бил длъжен да се съобразява със здравословни проблеми на работника при определянето на срок за даване на обяснения, дори когато не са му били известни такива проблеми; не е доказано, че преди представянето на болничния лист на 18.02.2019 г. работодателят е бил уведомен за болничното лечение на ищеца; определеният за даване на обяснения един работен ден всъщност е три календарни дни – заповедта е получена на 15.02. (петък) и срокът е изтекъл на 18.02. (понеделник), който е денят на представяне на болничния лист. Погрешно било заключението, че при узнаването за завършило болнично лечение, работодателят е бил длъжен по своя инициатива, без изрично искане на самия работник, да удължи или да възстанови срока за даване на обяснения; работникът е избрал да замълчи, което правилно е изтълкувано от работодателя като отказ да се дадат обяснения. Подчертава се, че липсва логика да се подлага на цялостна преценка първоинстанционното решение и да се отричат правните и фактически изводи на първата инстанция само въз основа на показания на съпругата и дъщерята на ищеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, по които се поддържа допуснато противоречие с практиката на ВКС

Ответникът Н. К. Б., с адрес в [населено място], обл. П., представляван от адв. С. М., в отговор на касационната жалба сочи доводите си да липса на основание за допускане на касационното обжалване. Посочват се и съображения за правилността на обжалваното въззивно решение.

По делото се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е работил на длъжността „електромонтьор“ в цех „Вагони“, бригада „Ел. монтьори“; според докладна записка от 11.02.2019 г. до изпълнителния директор по повод извършена кражба на трижилен кабел, след изземване на кабела от ищеца, на същата дата изпълнителният директор със заповед наредил на ищеца да даде обяснения за извършена от него на 09.02.2019 г. около 10:00 ч. кражба на 23 метра трижилен кабел, което обяснение да се даде в рамките на един работен ден след връчване на заповедта с оглед евентуално дисциплинарно наказание; заповедта е изпратена по пощата на 12.02.2019 г.; на 15.02.2019 г. е изготвена епикриза за това, че ищецът е постъпил на лечение на 12.02.2019 г. и изписа на 15.02.2019 г. за отстраняване на деформация на ходилото; болничният лист е за периода 12.02.-16.03.2019 г. с определен режим домашен-амбулаторен; след предварително разрешение на инспекцията по труда, ищецът е дисциплинарно уволнен с оспорената заповед. В заповедта е записано, че на сочената дата ищецът е извършил кражба на трижилен кабел, като деянието е останало недовършено, тъй като лицето е заловено от охраната на дружеството в момента на напускане на завода, че е постъпила докладна записка от звено „Охрана“, че извършеното деяние представлява и престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, поради което е образувана и преписка пред полицията, че на ищеца е връчена заповед за обяснение, получена от съпругата му на 15.02.2019 г., и няма постъпили писмени обяснения. Според свидетелските показания пред първата инстанция, ищецът имал уговорена среща пред портала на завода за отстраняване на проблем в контактна букса в автомобил на един от свидетелите, като ищецът е носил чанта с инструменти, които е ползвал за отстраняване на техническия проблем на автомобила, и след отстраняването на проблема ищецът се върнал обратно в завода; депозиралото докладната записка лице сочи, че причината за спирането на ищеца на портала е, че той носел нещо под мишница, и след като се установило, че носи кабел, кабелът бил иззет и предаден на бригадира. При повторното разглеждане на делото от въззивния съд са разпитани съпругата и дъщерята на ищеца, които установяват, че той е бил изписан на 15.02.2019 г. след хирургическата интервенция; след изписването му около месец ищецът не могъл да ходи, движел се много трудно, в началото (около петнадесет дена) не ставал от леглото, не е излизал от стаята и изпитвал болки; бил в болнични общо три месеца, бил с профилактична обувка и не можел да шофира; когато съпругата дала писмото на ищеца, срокът за даване на обяснения вече бил изтекъл; работодателят е бил уведомен за болничния отпуск чрез колега на ищеца, комуто тя се обадила, а болничният лист бил изпратен чрез колега от същото село; за постъпването в болницата знаели и колеги на съпруга й; ищецът бил каран до болницата през два-три дена. При тези обстоятелства въззивният съд приема, че работодателят не е изпълнил коректно и точно императивното си задължение по чл. 193, ал. 1 КТ; неизпълнението на това задължение е въведено като обстоятелство за незаконност на уволнението, като е посочено от ищеца, че за него е било неясно какви точно обяснения да даде, доколкото работодателят не е посочил точно дисциплинарната простъпка, извършена от него с нейните обективни и субективни характеристики, както и обстоятелствата, при които се осъществява, а директно е дал правна квалификация на действията на ищеца като извършена кражба. Счетено е, че соченото възражение е основателно, тъй като работодателят не е поискал излагане на факти за произхода на съответния кабел, как се е сдобил с него, за какво му е бил нужен на съответната дата, какво е искал да прави с него извън завода и пр., а поискани по този начин обясненията биха изяснили съответните обстоятелства, предвид недостатъчно ясната и изчерпателна информация в докладната записка на коменданта на охраната; разграничението между характера и естеството на дисциплинарната простъпка и престъплението следва да се направи безусловно от работодателя на база събраните доказателства; възприетата от работодателя квалификация само на база докладната записка разкрива елемент на сериозна субективна предубеденост и тенденциозност в поведението на работодателя, което обезсмисля на практика искането за обяснение и неговата проверка. От друга страна се приема, че даденият от работодателя само един ден като подходящ срок за обяснения, е подходящ за незначително и не толкова тежко дисциплинарно провинение, доколкото фактите и обстоятелствата, известни на работодателя, са оскъдни и по необходимост се налага събиране на още данни; необходимостта от събиране на достатъчно данни по случая е налагало по целесъобразност, но и по законосъобразност работодателят да даде по-дълъг срок за обяснения. В тази връзка е прието, че работодателят е знаел още преди постъпването на ищеца за извършване на планова операция, че последният ще отсъства от работа по здравословни причини, като дадените показания са преценявани при условията на чл. 172 ГПК, и поради липса на доказателства, които да поставят под съмнение съответните показания; след получаването на болничния лист на 18.02.2019 г., когато е изтекъл срокът за даване на обяснения, работодателят е следвало, в интерес и на двете страни по трудовото правоотношение, да коригира срока за даване на обяснения, а и работодателят не може да ограничи правото на работника да отиде лично и да даде устни обяснения; операцията е възпрепятствала реалното придвижване на ищеца около 15 дена след изписването му, поради което работодателят следвало да е наясно, че еднодневният срок за даване на обяснения е неподходящ и работникът няма да го спази по обективни причини; определеният срок е неподходящ и за изпращане на писмени обяснения, доколкото работникът не е могъл да ги изпрати, след като не е могъл да се движи и да управлява автомобил. Подчертава се, че работникът в такава ситуация не е длъжен да ангажира трети лица, които да му придвижат обясненията, доколкото е налице обективна невъзможност изобщо за даване на обяснения; срокът за обяснения тече по време на ползвал отпуск по болест, работникът е пролежавал на легло, не е могъл пълноценно да се движи поради изпитвана болка, придвижвал се с инвалидна количка, ангажиран е с ходене в болницата за смяна на превръзки на раната, а първите дни тези манипулации са вършени в къщи поради състоянието му. Съдът заключава, че работодателят изобщо не е бил притискан от никакви обстоятелства, които да го мотивират да даде изключително кратък срок за даване на обяснения, поради което уволнителната заповед е незаконна поради недадени по вина на работодателя обяснения предвид изключително необоснования кратък срок и наличието на обективна невъзможност в този срок същите да бъдат взети от работника. Сочи се още, че не е налице установена извършена кражба от имуществото на дружеството, което е съчетано с неизяснена фактическа обстановка и даване на неразумно кратък и недостатъчен срок за представяне на обяснения; предвид установените факти, извършеното от ищеца като дисциплинарна простъпка е несъразмерно с наложеното наказание.

Касационният съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.

Обжалваното решение не е недопустимо. По изрично поставения в тази връзка въпрос: обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение по прилагане и тълкуване на закона, и следва ли да цени новосъбраните доказателства съобразно тях, се твърди противоречие с практиката на ВКС според решение № 93 по гр. д. № 192/2016 г., II г. о., определение № 297 по гр. д. № 4796/2017 г., I г. о., решение № 143 по т. д. № 2703/2017 г., I т. о. В първото от решенията ВКС приема, че указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, като и кои процесуални действия той не може да извърши; при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими; той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди; задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици; следователно, споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяването на решението си; след като касационната инстанция е разгледала и се е произнесла по материалноправната законосъобразност на конкретен довод относно конкретен факт, процесуалните действия по отношение установяването на който са приети за надлежно извършени, въззивната инстанция е длъжна да се съобрази с дадените указания, и преразглеждането на същия довод във въззивното производство при липса на ангажирани и събрани новооткрити доказателства за новооткрити или нововъзникнали обстоятелства от значение за този спор, е недопустимо поради преклузия на права. Вторият съдебен акт е постановен в процедурата по чл. 288 ГПК по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, и не разрешава правен спор по същество, поради което не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, която да бъде подлагана на преценка в рамките на настоящото производство. С второто решение на ВКС, при отговор на въпроса за обвързаността на въззивния съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановено отменително решение по прилагане и тълкуване на закона, се сочи, че указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора, а отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт – несъобразяването с указанията по тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон е съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 294, ал. 1, предл. второ ГПК и води до процесуална незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение, който порок, ако се е отразил на крайния правен резултат по делото, обуславя и отмяната му.

С решение по настоящото дело № 122 от 23 юни 2020 г., постановено по гр. д. № 4878/2019 г. по описа на IV г. о., ВКС тълкува въпроса дължи ли въззивният съд даване на указания относно възможността да се предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснати да се извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, и допустими ли са доказателства пред въззивната инстанция във връзка с неточност на доклада и липсата на разпределение на доказателствената тежест в него. След дадения положителен отговор на въпроса съобразно разясненията според т. 2 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, касационният съд приема, че тежестта за доказване на обстоятелството, че ищецът е разполагал с физическа възможност в дадения му срок за писмени обяснения да даде същите, е върху ищеца по делото, предвид позоваването му на това обстоятелство в исковата молба във връзка с твърдението му, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна; тъй като на ищеца не са дадени конкретни указания във връзка с тежестта от доказването на горните обстоятелства в доклада по делото (същите са дадени общо и не са конкретни), а съдът е приел, че ищецът е разполагал с физическа възможност в дадения еднодневен срок да даде писмени обяснения, въпреки претърпяната от него оперативна интервенция на крак, и въпреки позоваването във въззивната жалба на липса на конкретни указания в тази връзка и поисканото събиране на доказателства, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилно решение. Въззивното решение е отменено с указание да се извършат нови процесуални действия – допускане и разпит на свидетели, като след това съдът ще следва да направи извод дали ищецът е имал физическа възможност да даде писмените обяснения в дадения му от работодателя еднодневен срок за това. При повторното разглеждане на спора съдът е изслушал свидетелски показания и въз основа на тях е заключил, че за ищеца е било невъзможно в посочения от работодателя срок да изпълни възложеното му задължение поради обективни причини. Макар да е вярно, че съдът е посочил още, че работодателят е бил известен за наличието на обективни пречки за работника да даде обяснения и е следвало, в свой и на работника интерес да коригира срока за даване на обяснения, то основният му извод за нарушаване на правилото на чл. 193, ал. 2 КТ е довел до промяна в резултата на първоинстанционното решение. Обстоятелството, че са посочени съображения и по съществото на твърдяното като извършено дисциплинарно нарушение, така и за съответствието на вмененото нарушение с наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, не води до опровергаване на извода за спазването на указанията на ВКС в цитираното отменително решение по спора, доколкото, според правилото на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, дисциплинарното наказание се отменя от съда, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

Решението не е и очевидно неправилно, доколкото този особено тежък порок на съдебното решение следва да е установим пряко от мотивите на обжалваното решение, без да е необходимо да се подлагат на преценка доводите на страните, осъществените съдопроизводствени действия и събраните доказателства, какъвто настоящият случай не е.

Останалите три въпроса: длъжен ли е работодателят да се съобразява със здравословни проблеми на работника при определяне на срок за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, ако не е бил известен за такива проблеми към момента на определяне на срока; длъжен ли е работодателят сам да удължи или да възстанови срока за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, ако работникът не е поискал нов срок за даване на обяснения, поради невъзможност да спази вече определения срок, произтичаща от интензивни страдания от здравословен характер; и налице ли е хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ, ако работникът не е поискал нов срок за даване на обяснения, поради невъзможност да спази вече определения срок, произтичаща от интензивни страдания от здравословен характер, не е уведомил работодателя си за такива страдания и не е дал обяснения по чл. 193 КТ във вече определения за това срок, са обосновани с допуснато от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС според решение № 106 по гр. д. № 698/2012 г., IV г. о. С това решение касационният съд тълкува въпросите за задължението на работника да даде обяснения по време, в което ползва отпуск по болест, и може ли недаването на обяснения по това време да му бъде вменено във вина съгласно чл. 193, ал. 3 КТ. Сочи се, че работникът, по силата на закона, има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си; недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди връчването на заповедта, но не се е възползвал от правото си. Ако във времето между получаването на поканата за обяснения и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работникът е бил в отпуск по болест, недаването на обяснения може да му бъде вменено във вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ, когато състоянието му не е било толкова тежко, че да изключи даването им, като всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка от съда. Явно е, че цитираното решение на ВКС не дава отговор на нито един от поставените изрично от работодателя въпроси, за да се търси поддържаното противоречие с практиката на ВКС. Следва да се посочи, че горното решение на ВКС е разгледало случай, в който обясненията на работника са поискани повече от две седмици след операция от херния, когато оперативната рана е била напълно зараснала, не са изпитвани болки или други страдания с интензивен характер, а е имало само ограничения при извършване на някои движения на корпуса на ищеца. Между този случай и процесния, в неговите особености при здравословното състояние на ответника по касационната жалба, не е налице каквато и да е прилика, като е отчетено, че работникът в цитираното решение не е имал заболяване, което да го е поставило в невъзможност да представи поисканите писмени обяснения. Противно на твърденията на касатора в настоящия случай, съдът е приел за безспорно, че работодателят е бил надлежно известен за здравословните проблеми на ответника в касационното производство, а обстоятелствата на конкретния случай са го мотивирали да приеме, че е била налице обективна невъзможност писмени обяснения да бъдат депозирани в сочения срок. Допълнителните съображения за това, че работодателят е можел да удължи срока за представяне на обяснения, представляват само наслагване към основния извод за неспазване на задължението на работодателя да поиска обяснения в разумен, съобразно особеностите на случая, срок. Ето защо твърдяното противоречие с практиката на ВКС по изрично поставените правни въпроси не се разкрива, а друго допълнително основание за допускане на касационното обжалване не се поддържа.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторени по договор за правна защита и съдействие разноски от 1500 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 231 от 29 юли 2020 г., постановено по в. гр. д. № 396/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА „Коловаг“ АД, ЕИК 112131492, да заплати на Н. К. Б., с адрес в [населено място], обл. П., сумата от 1500 лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: