Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Т. И. И. чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори“, представлявано от адвокат С. Е. С. срещу решение № 8105 от 21.12.2018 г. по в. гр. дело № 5245/2018 г. на Софийски градски съд, ГК, Ш-б състав, с което е потвърдено решение от 15.12.2017 г. по гр. дело № 47823/2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 125 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният като частичен от Т. И. И. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. - част от вземане в цял размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 12.12.2016 г., около 16.00 ч. на територията на [населено място], община Ботевград, по вина на Й.В.Т, управлявал товарен автомобил „Волво“ с рег. [рег. номер на МПС], без валидна застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.07.2017 г. до окончателното й изплащане, и ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 80 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия, събран по делото доказателствен материал? – противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 166/03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 221/15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на ВКС, ГК, I г. о.

2. Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан? – противоречие с решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППСВ № 4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението но справедливост? – противоречие с т. II на ППВС № 4/1968 г., решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.

4. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? – противоречие с решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.

5. Предполагат ли сами по себе си претърпяно ПТП и последвалите вследствие на него телесни травми негативно отражение върху психиката на пострадало лице или следва по делото да са събрани категорични доказателства в тази насока? – касаторът поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението на Софийски градски съд в обжалваната от него част – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

О. Г фонд, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. О. Я. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като оплакванията на касатора за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В хода на делото съдът е приел в цялост и съвкупност събраните по делото доказателства, които са изчерпателни.

Третото лице помагач Й.В.Т от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да направи извод за частична основателност на предявения иск, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства и установяване на фактическата обстановка се е аргументирал с наличието на предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ: настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ - на 12.12.2016 г., около 16.00 ч., на територията на [населено място], [община] по вина на Й.В.Т при управление на товарен автомобил „Волво“ с рег. [рег. номер на МПС] е причинено ПТП; в резултат на процесното ПТП на ищцата са нанесени телесни увреждания и неимуществени вреди - мозъчно сътресение, контузия на главата челно, счупване с изкълчване на дясната глезенна става и счупване на носни кости; причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените вреди на ищцата; липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарния автомобил.

Във връзка с релевираните от ответника в срока за отговор на исковата молба възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради пътуване в автомобила без поставен предпазен колан, въззивната инстанция въз основа на залюченията на авто-техническата експертиза /АТЕ/ и съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ и поясненията на вещите лица инж. А. М. и д-р А. М. в съдебно заседание на 23.11.2017г., след преценка на изнесените от вещите лица данни в тяхната житейска логическа връзка е установила механизма на настъпилото ПТП и е приела, че процесният товарен автомобил е бил с две места в кабината, оборудвани с предпазни колани, и ищцата като пътник в автомобила при движението му в нарушение на чл. 137а ЗДвП не е използвала обезопасителния колан. С оглед механизма на процесното ПТП и преобръщането с по - ниска скорост, а именно 26 км/ч, вещо лице инж. А. М. е посочило, че при поставен предпазен колан ищцата би се ударила във вратата отстрани, а доколкото е била в горната част на влекача, това е допринесло за по-лесното й излизане от влекача, а водачът е бил затиснат на лява седалка. Същевременно въззивният съд е установил, че непоставянето на предпазен колан е довело до изпадането на ищцата на пътното платно от предното стъкло на влекача, което показва свободно движение на тялото /т. 5 от заключението на СМЕ и данните за видими щети в констативен протокол № 228/12.12.2016 г., изготвен от служител на РПУ-Ботевград/. Изложил е съображения, че независимо от изявленията на вещо лице инж. А. М., че трудно може да бъде определена ефективността на предпазния колан при преобръщане на влекача, с оглед вида на травматичните увреждания ищцата е понесла поне още един допълнителен удар в резултат на това, че тялото й е било подвластно на инерционните сили, който не би настъпил, ако е пътувала с поставен обезопасителен колан, който би задържал тялото й близо до седалката на кабината на влекача, т. е. вредите биха били в по-малък обем.

При определянето на конкретния размер съпричиняване съдебният състав е извършил съпоставка на поведението на водача на товарния автомобил и пострадалата ищца, с оглед установяване на реалния им конкретен принос за вредоносния резултат. Приел е, че допуснатите от водача Й.В.Т нарушения на правилата за движение, довели до преобръщане на процесния товарен автомобил поради движение с несъобразена скорост и загубване на контрола върху управлението превозното средство - поведение в разрез с правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, превишават по вид и тежест нарушението на ищцата, респ. относителното им значение като причина за настъпването на произшествието е с многократно по-висока степен. Поради изложените съображения въззивната инстанция е определила принос на ищцата за настъпването на вредите в размер на 1/5 или 20 %

За да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер 25 000 лв., въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалата към момента на произшествието - 33 години /активна трудоспособна възраст/; вида и тежестта на установените увреждания, едното от които е временно опасно за живота - мозъчно сътресение, а другото - счупване с изкълчване на дясната глезенна става, е довело до трайно затруднение движението на долен крайник, като подуването на глезена е продължило по-дълъг период от време - до година; начина и периода на лечение - извършена хирургична интервенция и поставена гипсова имобилизация за 35 дена; остатъчните последици от травмите - болки в глезена при промяна на времето и болка и подуване при претоварване, запушване на носа при събуждане сутрин и при студено време; интензивността на търпените болки и страдания от ищцата, както и тяхната продължителност - най-дълго е продължил възстановителния процес по отношение на счупения глезен - не по-малко от 3-4 месеца при обичаен ход на възстановителния процес, като през първите седмици болките са били с по-голям интензитет; търпените неудобства - ищцата е била обездвижена и е разчитала на чужда помощ в ежедневното си обслужване и по този начин е била лишена от нормалния си начин на живот; отчел е и липсата на трайни последици за здравето на ищцата - счупването на глезена е зараснало, макар разкъсаните ставни връзки да не подлежат на възстановяване, организмът се адаптира към тях, като остава подуване в глезена; липсата на съществена промяна в общото й психическо състояние - извън нормалните за всеки пострадал от ПТП стрес и уплаха; съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение /§ 27 ПЗР на КЗ отм. /.

Съдебният състав е приел, че ищцата не е доказала твърдяната вреда, изразяваща се в продължително безсъние, налагащо ежедневен прием на седативни и обезболяващи средства, нито е доказала, че увреждането на носа й - напречен ръбец на гърба на носа с размери 0.9 см, има характер на обезобразяване, т. е., че съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 връзка с ал. 1 НК, като се е позовал на т. 12 от ППВС № 3/27.09.1979 г. Посочил е, че макар причиненото на ищцата увреждане да накърнява външния й вид, то има характер на обикновено загрозяване и в този смисъл съставлява лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК.

С оглед приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат въззивната инстанция е намалила определеното обезщетение в размер 25 000 лв. с 1/5 или с 5 000 лв.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси в изложението към касационната жалба са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че въззивният съд не е процедирал и не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС.

Първият процесуалноправен въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата, възраженията и доводите на страните. Този въпрос не е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В мотивите на въззивното решение трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по своевременно заявените възражения и доводи на ответника е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

В настоящия случай касаторът /въззивник в производството пред Софийски градски съд/ е направил оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част поради неправилно приложение на чл. 52 и чл. 51 ЗЗД. С оглед направените оплаквания и правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция е обсъдила събраните по делото относими и допустими доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на тях е установила фактическата обстановка по отношение на претърпените неимуществени вреди, механизма на процесното ПТП и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, към която е приложила относимите материалноправни норми. Фактът, че касаторът не е съгласен с направените от съда въз основа на извършената преценка на доказателства фактически и правни изводи, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Посочените от касатора в т. 3 - т. 5 от изложението правни въпроси се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинени на ищеца /настоящ касатор/ неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил се е със степента, интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, възрастта на ищцата. Всички релевантни факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност в съответствие с константната съдебна практика. Цитираната от касатора съдебна практика не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обезщетението за неимуществени вреди и неговият размер зависят от конкретните факти, които са различни за всеки отделен случай.

Съгласно константната практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 266 КЗ отм. и § 27 ПЗР на КЗ отм. и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ отм. във връзка с чл. 266 КЗ отм., респ. § 27 ПЗР КЗ отм., Посочената практика намира приложение и по отношение на чл. 492 от Кодекса за застраховане, в сила от 01.01.2016 г. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 492 КЗ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения иск по чл. 558, ал. 5 КЗ срещу Гаранционния фонд.

Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени неимуществени вреди на ищцата, е настъпило на 12.12.2016 г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 25 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.

Посоченият от касатора в т. 2 от изложението процесуалноправни въпроси са свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия. При произнасяне по тези въпроси въззивният съд не се отклонил от формираната по тях трайноустановена практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС /решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/01.10.2013 г. по т. д. № 60/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 171/10.10.2013 г. по т. д. № 629/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 27/15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 97/29.06.2016 г. по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 71/14.07.2016 г. по т. д. № 1241/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 117/29.07.2016 г. по т. д. № 3806/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 84/15.08.2016 г. по т. д. № 1308/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 144/27.12.2016 г. по т. д. № 1000/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., цитираните от касатора и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В посочената практика на ВКС е прието, че с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Във всички случаи обаче приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. При релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради пътуването й в товарния автомобил без поставен предпазен колан намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

В съответствие с константната практика на ВКС въззивният съд е извършил съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и въз основа на тях е приел за доказано, че поведението на пострадалата ищца е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, извършил е съпоставка на поведението на водача на товарния автомобил и ищцата и въз основа на конкретните данни е определил 1/5 принос на ищцовата страна, поради което е намалил на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеното обезщетение от 25 000 лв. на 20 000 лв. Различният изход на делата в посочените съдебни актове е обоснован от различната фактическа обстановка, установена с конкретните доказателства по всяко дело. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е осъществена поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените в изложението към касационната жалба правни въпроси.

Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, предвид наличието на константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от Софийски градски съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд в обжалваната от ищцата част. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство по чл. 288 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8105 от 21.12.2018 г. по в. гр. дело № 5245/2018 г. на Софийски градски съд, ГК, Ш-б състав, с което е потвърдено решение от 15.12.2017 г. по гр. дело № 47823/2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 125 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният като частичен от Т. И. И. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 558, ал. 5 връзка с чл. 557, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. - част от вземане в цял размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 12.12.2016 г., около 16.00 ч. на територията на [населено място], община Ботевград, по вина на Й.В.Т, управлявал товарен автомобил „Волво“ с рег. [рег. номер на МПС], без валидна застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.07.2017 г. до окончателното й изплащане, и ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 80 лв.

ОСЪЖДА Т. И. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 200 лв. /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач Й.В.Т с ЕГН [ЕГН].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.