Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Л. Ж. срещу решение №.260063/21.12.20 по г. д.№395/20 на АС Варна – с което е потвърдено решение №.260284/16.08.20 по г. д.№.1973/19 на ОС Варна за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ за заплащане на 1186260лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенциите са неоснователни, тъй като не са налице условията на чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ по отношение на твърдението за нарушени права по чл. 5.2 ЕКЗПЧОС и по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ по отношение на оплакванията за нарушени права по чл. 6 т. 2 и т. 3 б.“д“ ЕКЗПЧОС. Посочил е, че в исковата молба – уточнена с молби на стр. 156 и стр. 160 от делото на окръжния съд - са конкретизирани фактическите обстоятелства, във връзка с които се твърди нарушение на разпоредбите на чл. 5.2, чл. 6.2 и 6.3.“д“ ЕКЗПЧОС - че на 17.07.01 ищецът е бил привлечен като обвиняем по сл. д.№.7047/01 на РП Девня за извършено престъпление по чл. 152 ал. 1 НК спрямо М.Д. и производството по това досъдебно производство е било прекратено; впоследствие - на 1.08.05 по сл. д.№.1022/05 по описа на ОСС Варна - спрямо него е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, като към същото неправомерно са били присъединени вече прекратеното сл. д.№.7047/01 и сл. д.№.886/96; при арестуването му на 30.07.05 не са му били съобщени основанията за арестуването и обвиненията, които му се предявяват; на 20.12.05 са му били повдигнати обвинения, които изрично е оспорил и е отправил искания за събиране на доказателства /в частност гласни и графологична експертиза във връзка с обвиненията по сл. д.№.7047/01/; те тенденциозно и незаконосъобразно не са били уважени, произнасянето по тях е било умишлено забавено с цел осуетяване на пълното и цялостно разследване на действителната фактическа обстановка; вместо това са били събирани доказателства в услуга само на обвинението, не му е осигурена възможност да участва в разпита на свидетелите; правната квалификация на обвиненията многократно е била променяна без да е бил своевременно уведомяван; в резултат на тези действия на прокуратурата са били нарушени правата му, защитени от горецитираните норми от ЕКЗПЧОС, обективната истина не е била разкрита и той впоследствие е бил несправедливо осъден - от което претендира неимуществени вреди. От фактическа страна по така очертания правен спор е прието за безспорно, че с присъда, постановена по нохд №.2244/06 на ОС Варна, ищецът е бил признат за виновен и осъден за извършване на престъпления по чл. 116 НК /две умишлени убийства (през 2000г. и 2004г.)/ и по чл. 152 НК /две изнасилвания (през 1996г. и 2001г.)/; с решение по внохд №.224/08 на АС Варна, потвърдено с решение на ВКС №.449/5.12.08 по н. д.№.425/08, първоинстанционната присъда е потвърдена в частта относно обвиненията по чл. 152 НК и отменена в частта относно тези по чл. 116 НК - като, след връщане на делото за ново гледане, по отношение на тях отново е постановена /по нохд №.1873/08/ осъдителна присъда, потвърдена по реда на инстанционния контрол; към настоящия момент присъдите са влезли в сила и ищецът изтърпява наложеното му наказание в Затвора гр.Варна. Въззивната инстанция е проследила развитието на досъдебните производства по горецитираните наказателни дела - първоначално е било образувано следствено дело №.7047/01 на РП Девня - по което с постановление от 1.08.01 ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 НК и впоследствие досъдебното производство е било прекратено; по образувано на 16.02.05 друго следствено дело - №.1022/05 на РП Варна - във връзка с извършено престъпление по чл. 142 ал. 1 НК, с постановление от 12.08.95 на АП Варна постановлението за прекратяване на сл. д.№.7047/01 е отменено и производството е присъединено към това по сл. д.№.1022/05; със същото е отменено и постановление за прекратяване по сл. д.№.866/96 на ОСС Варна, водено за извършено престъпление по чл. 152 НК спрямо друга пострадала, а производството е присъединено към новообразуваното; присъединено е и дознание №.386/01, по което ищецът е разпитван в качеството му на пострадал от деяние по чл. 346 НК; с постановление на ОП Варна от 18.08.05 е възобновено и производството по сл. д.№.6049, водено срещу неизвестен извършител във връзка с убийство, което също е присъединено към сл. д.№.1022/05; след възобновяване на производствата по сл. д.№.7047, №.866/06, №.386/01, №.6049/00, всички процесуално-следствени действия са извършвани по сл. д.№.1022/05 и касаят разследването и на четирите престъпения. Посочено е, че, видно от материалите по сл. д.№.1022/05, към момента на присъединяване на цитираните досъдебни производства ищецът вече е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 142 НК /за това, че е отвлякъл Р.Д. с цел противозаконна да я лиши от свобода/ и спрямо него е била взета мярка „задържане под стража“; преди повдигане на обвинението той е бил задържан на основание Постановление за предварително задържане от 27.07.05, като веднага след това е бил разпитан като заподозрян. Съгласно удостовереното в протокола за разпит, преди разпита му е било разяснено за извършване на какво престъпление е заподозрян, както и че разпитът е станал в присъствието на негов процесуален защитник. Аналогично е и при извършения на 28.07.05 нов разпит, както и при разпита му след привличането му като обвиняем на 30.07.05г. С постановление от 20.12.05 ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на четири престъпления – две убийства и две изнасилвания /налице е преквалифициране на обвинението спрямо Р.Д. от отвличане в убийство/, взета е повторна мярка „задържане под стража“, като предявяването на обвиненията е станало в присъствието на неговите защитници адв.Ж. и адв.С.. В досъдебното производство тези обвинения са били преквалифицирани, но само като състав на същите престъпления, съгласно постановление за предявяване на обвинение от 17.08.06 – след което материалите по обвинението са му били предявени и производството е приключило с мнение за предаване на съд.

При тези фактически обстоятелства съдът е намерил за неоснователно твърдението, че при арестуването на ищеца са били нарушени правата му по чл. 5 ал. 2 ЕКЗПЧОС - а именно правото на арестуваното лице да му бъде разяснено основанието за задържането му, както и обвиненията, които му се предявяват. Посочил е, че както към момента на процесното задържане, така и по време на цялото съдебно производство, М.Л. е бил наясно с деянията, в извършването на които е бил обвинен. Той е участвал и в извършването на множество процесуално-следствени действия /бил е разпитван, освидетелстван, правени са очни ставки/, което също сочи на извод за знание относно фактите по обвиненията. Във всеки един момент, веднага след задържането му, е имал процесуален защитник, с оглед на което не е бил лишен от възможността да му бъдат разяснени и от него естеството на повдигнатите обвинения. Видно от материалите по досъдебното производство, както и от показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел – адв.С., защитата, както и самият ищец, са били запознати с всички материали по делото.

Относно другите твърдения, на които се основава претенцията – нарушения на правото на участие в процеса и презумпцията за невинност с оглед действията на органите на предварителното производство при събиране на доказателства относно престъплението, предмет на разследване на възобновеното сл. д.№.7047/01 /чл. 6 т. 2 и т. 3 б.“д“ ЕКЗПЧОС/, съдът е намерил, че дори и да са били допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита в досъдебното производство, то те не се намират в причинна връзка с постановената осъдителна присъда – крайният резултат, от който се извеждат твърденията за претърпени вреди. Окончателният извод налице ли е извършено престъпление или не е на съда, а не на органа на разследването. Именно в хода на съдебното производство обвиняемият разполага с процесуалната възможност да иска събиране на доказателства и да опровергава констатациите и изводите в обвинителния акт. В това производство намира и конкретно проявление прокламираното в чл. 6 т. 3 б.“д“ ЕКЗПЧОС право на обвиняемия да изисква и участва в разпита на свидетелите, както на защитата, така и на тези на обвинението. В същото време, на основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданските съдилища – поради което и е недопустимо гражданският съд да се произнася по процесуалната законосъобразност на извършените в хода на досъдебното производство действия по събиране на доказателства. Отразено е и, че представената преписка по повод жалба срещу отказ да се образува производство по чл. 290 НК срещу пострадалата М. Д., в която се съдържат молби и искания на ищеца за назначаване на СГЕ, касае действия на страните по настоящия спор, извършени след влизане в сила на осъдителната присъда – поради което е и неотносима към предявения иск /който е за обезщетение за вреди от действия на органите на разследването, довели до несправедливо осъждане/. Предвид изложеното е прието, че претендираните негативни емоции и изживявания не съставляват пряка последица от действията на Прокуратурата в хода на досъдебното производство – поради което и е безпредметно обсъждането на събраните по делото доказателства за доказване на тези вреди /СПЕ, СМЕ и свидетелски показания/.

Съгласно чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото - „При нарушение на норми от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в хода на досъдебното производство спрямо обвиняемия, довели до претърпени от него неимуществени вреди, следва ли тези вреди да бъдат обезщетени при влязла в сила присъда на Наказателен съд?“ - който задава с оглед твърденията му в касационната жалба за нарушения на чл. 5.2 и чл. 6.3 б.“а“ и „д“ от ЕКЗПЧОС предвид допуснати в хода на досъдебното производство нарушения.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице

Изведеният от касатора въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпрос съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че в хода на досъдебното производство са били нарушени твърдяните норми на ЕКЗПЧОС - напротив, изрично е посочил, че защитените от Конвенцията права не са били нарушени. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда, не съставлява годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че изводите във връзка с неоснователността на оплакването по чл. 5.2 ЕКЗПЧОС са направени на база приложените по делото доказателства /следствени дела/ относно задържането и обвиняването на ищеца – които удостоверяват както запознаването му с основанията за процесното задържане и повдигнатите му обвинения и участието във всички следствени действия от момента на задържането на негов процесуален представител, така и извършване на разпит още на фаза досъдебно производство на сочения от М.Л. с оглед защитната му теза свидетел Д.Д. /чиито показания впоследствие са обсъждани и във връзка със задача на допусната експертиза/. От друга страна съдът изрично е мотивирал извода си за липса на нарушения във връзка с оплакванията, квалифицирани от ищеца като такива по чл. 6.2 ЕКЗПЧОС /които, съгласно исковата молба, в това число след уточнението й с горепосочените молби (с. 156 и с. 160), се свързват - както и сочените нарушения на чл. 6.3.б.“д“ - единствено с фактически твърдения за непредоставяне в хода на предварителното производство на възможност за участие в събирането на доказателства, изискване разпити на свидетели на обвинението, недопускане на графологична експертиза - при липса на друга конкретизация, въведена надлежно и своевременно в предмета на спора по реда на ГПК (която не може да бъде заменена от изявления в последно съдебно заседание и писмената защита)/ и чл. 6.3.б.“д“ ЕКЗПЧОС /от действията на органите на предварителното производство при събиране на доказателства относно престъплението съобразно посоченото по-горе/, с аргументи относно надлежно въведените в предмета на спора фактически обстоятелства във връзка с общото позоваване на посочените разпоредби - с установените в практиката на ЕСПЧ постановки, че правото на всяко обвинено в извършване на престъпление лице да участва в разпит или да изисква разпит на свидетели на обвинението и да изисква призоваването или разпита на свидетелите на защита да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението, по принцип не се прилага за досъдебния етап /Can v.Austria A 96 (1985) пар. 47 Com Rep (приятелско споразумение пред съда) и Adolf v.Austria B 43 (1980) пар. 64 Com Rep/, а за производството на първа инстанция и за инстанциите по обжалването /това разбиране се свързва с принципа, че преди да е възможно осъждане на подсъдим, всички доказателства срещу него поначало трябва да се представят в присъствието му в публичен процес с цел представяне на противоположен аргумент (Al Kawaja and Tahery v.UK 2011, 54 EHRR 807, пар. 118 GC); съдът следва да предостави на обвиняемия или адвоката му пълноценна възможност да проведат разпит (от страна на обвиняемия също се изисква известна инициатива както за призоваването на свидетелите, така и по време на разпита - X v. the United Kingdom) и да налага ограничения само при явна злоупотреба или неправомерно използване на правото на разпит, като обвинението и обвиняемият трябва да бъдат еднакво третирани/. Оплаквания във връзка с ненадлежно процедиране на съдилищата предвид гаранциите на чл. 6.3.б.“д“ ЕКЗПЧОС не са били релевирани и не са били подкрепяни с доказателства.

Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения и определения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК обн. ДВ бр. 86/17), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281 т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК, въззивното решение, респективно определение, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ГПК. В случая атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са ясни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе и като се има предвид, че обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране /задължението на жалбоподателя по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК/, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.260063/21.12.20 по г. д.№.395/20 на АС Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: