Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 263307 от 22.12.2020 г., подадена от А. Й. Д. чрез адвокат А. А. от САК, която е насочена против въззивно Решение № 260092 от 13.11.2020 г. на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 432/2020 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена е от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и е насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване.

Ответницата по касация А. А. А. е депозирала отговор чрез адвокат Л. А. от САК. Излага аргументи в подкрепа на становището си, че не са налице основания за допускане на обжалването. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил Решение № 141 от 16.03.2020 г. по гр. д.№ 703/2017 г. на РС – Сливница, като вместо това е постановил, че осъжда касаторката да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата (сега – ответница по касация) да упражнява правото си на собственост върху УПИ ** в кв. 62 по плана на [населено място], като премахне намиращото се в собствения й съседен недвижим имот - УПИ ** в кв. 63 по плана на [населено място], орехово дърво с височина около 12-13 метра на около 1, 58 метра до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадено при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на УПИ ** в кв. 62 по плана на [населено място], както и на построените в имота сгради. Ответницата е собственик със сестра си на съседния от североизток имот - УПИ ** в кв. 63, като двете съсобственички са си разделили ползването и са поставили ограда по границата на ползване, в резултат от което ответницата ползва северозападната половина на дворното място. По твърденията от исковата молба, в имота на ответницата - в непосредствена близост (на около 1 м.) до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, се намира стар орех с височина около 10-15 м. Дървото е старо и почти не дава плодове, но засенчва значително имота на ищцата и по този начин го прави неизползваем по предназначение. Освен това клоните на дървото увреждат покрива на намиращата се под тях лятна кухня, собственост на ищцата, тъй като се трупат шума и клони върху покрива, запушват се улуците и при честото качване на покрива за почистването му се чупят керемидите. Твърди още, че корените на дървото повдигат повърхността на земята и това причинява напукване на сградите в имота на ищцата – както на лятната кухня, така и на стопанската сграда до нея. Тъй като орехът е защитен вид, ищцата поискала от кмета на общината да разреши отсичането на дървото по реда на чл. 10-11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество. С писмо изх. № 9/2/ от 23.02.2017 год. кметът дал разрешение за отсичането на ореховото дърво. Ответницата обаче се противопоставяла на отсичането на ореха, което обуславя правния интерес на ищцата от предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне процесното дърво.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с доводи, че дървото е рядък вид, на сравнително млада възраст, с голямо плододаване, като орехите са с размер 2-3 пъти по-голям в сравнение с обикновените видове. Оспорва корените на дървото или клоните му да навлизат в имота на ищцата и да й пречат по какъвто и да било начин. В ореха живеят защитени птици. Твърди още, че ищцата е изградила лятната си кухня на около 5-6 метра от ореха, при нарушаване на допустимото отстояние, без нейно съгласие, като едната от стените на сградата в имота на ищцата представлява част от оградата на ответницата, което е причинило и твърдяното напукване.

След обсъждане на събраните по делото доказателства (заключение на техническа експертиза на в. л. Ч. Я.; съдебно-агрономическа експертиза на в. л. Л.; писмени и гласни доказателства) окръжният съд е приел, че искът с правно основание чл. 109 ЗС е основателен. Засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване. Отстоянието е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот и когато то не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. По отношение на ореховите и кестеновите дървета, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не, се прилага специален режим, установен с чл. 34, ал. 1 ЗОСИ. Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост (обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.). В такива случаи иск по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС може да бъде уважен, само ако от съответния административен орган е дадено писмено разрешение за премахването. Прието е за установено, че процесното орехово дърво е засадено в нарушение на установените минимални отстояния и подлежи на премахване, тъй като е дадено писмено разрешение за отсичането му. Дървото е с височина около 13 м. и се намира в имота на ответницата на отстояние около 1, 58 м. от оградата, с което е нарушен чл. 52 ЗС. Короната на ореха се намира непосредствено над покрива на сградите на ищцата и създава опасност от нарушаване на тяхната цялост, като натрупването на значително количество шума води до повреди на покрива на лятната кухня, запушване на улуците и др., а кореновата система може да засегне фундамента на най-близката стена от сградата. Пукнатините по североизточната стена на лятната кухня и заварената пукнатина в склада е много вероятно да се дължат на кореновата система на дървото, която е нарушила и настилката в навеса.

Искането за допускане на обжалването се поддържа с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 57 от 30.04.2009 г. по гр. д.№ 6155/2007 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д.№ 7375/2013 г. на ВКС, ІІ г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Конкретни правни въпроси не са формулирани. Според касаторката е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК „независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност”. Ето защо, преди да пристъпи към обсъждане дали е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съставът на ВКС обсъди наличието на основание за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК и прие, че е налице вероятна недопустимост на въззивния акт.

Между страните е безспорно (с оглед изявленията от стр. 1 на исковата молба, в отговора на ИМ и становище на ответницата на л. 21 от делото на РС), че ответницата (сега – касатор) не е индивидуален собственик на имота, в който се намира дървото, чието премахване се претендира. Уважаването на иска по чл. 109 ЗС чрез постановяване да се премахне дървото неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху УПИ ** в кв. 63 по плана на [населено място] – не само тази на ответницата, а и на посочените от нея като съсобственици В. В. К. и П. Б. Я.. Постановеното от въззивния съд има за последица промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени. Следователно, в случая е належащо да се прецени дали ответницата и лицата, притежаващи неустановени по размер идеални части от УПИ ** в кв. 63 по плана на [населено място], респ. от претендираното да се премахне насаждение, имат самостоятелна процесуална легитимация да отговарят по иска по чл. 109 ЗС. От отговора на този въпрос е обусловена преценката за допустимост на разгледаната от въззивния съд претенция.

Изложеното сочи, че е налице основание за служебно допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК във връзка с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Така направената констатация има за последица извод, че е безпредметно да се обсъжда дали съществува основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

При допускане на обжалването касаторката дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 260092 от 13.11.2020 г. на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 432/2020 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2021 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.

На касаторката А. Й. Д. чрез адвокат А. А. от САК да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: