О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

гр. София, 15.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н.

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. д. № 812 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С молба вх.№ 260 051 от 31.01.2022 г., подадена от ответницата по касация А. А. А. чрез адвокат Л. А. от САК, е заявено искане по чл. 248 ГПК – да бъде изменено постановеното по делото Решение № 60098 от 14.01.2022 г. в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК бъде намален размера на адвокатското възнаграждение за защитата на касаторката пред ВКС. Развити са съображения в тази връзка.

Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на касаторката А. Й. Д., която с молба вх.№ 260 150 от 17.03.2022 г., подадена чрез адвокат А. А. от САК, е оспорила искането по съображения, че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, след приключване на устните състезания страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. По тази причина те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Така е аргументирано тълкуването, според което с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Прилагайки същия принцип, следва да се приеме, че в производство по чл. 248 ГПК не може да се обсъжда по същество искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, ако то не е било заявено от заинтересованата страна преди приключване на устните състезания.

В разглеждания случай искането за присъждане на разноски за защитата й пред ВКС е заявено от касаторката с подадената от нея касационна жалба. Приложение към последната е пълномощното и ДПЗС от 30.11.2020 г. (л. 54). Препис от касационната жалба е връчен на ответницата по касация (молителка в настоящото производство) и е последвало подаването на писмен отговор, който не съдържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. След допускане на касационното обжалване, на 27.09.2021 г. е проведено съдебно заседание с призоваване на страните. Ответницата по касация не се е явила, не е изпратила представител, нито пък е депозирала молба, с която да възрази за прекомерност на претендирания от касаторката размер на разноските за защитата пред ВКС. Заявеното едва с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, поради което не следва да бъде обсъждан въпросът дали договореното и заплатено от касаторката възнаграждение от 1 200 лв. е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото. Тъй като с молбата по чл. 248 ГПК не е изтъкнато друго основание за преразглеждане на размера на присъдените разноски на касаторката, искането за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. А. да бъде постановено изменение на Решение № 60098 от 14.01.2022 г. по гр. д.№ 812/2021 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: