Р Е Ш Е Н И Е

№ 60098

гр. София, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. И. разгледа докладвано от съдия Г. Н. гр. дело № 812 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 224 от 25.05.2021 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 260092 от 13.11.2020 г. на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен състав, постановено по в. гр. д.№ 432/2020 г.

Касаторката А. Й. Д., представлявана от адвокат А. А. от САК, поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски за всички инстанции.

Ответницата по касация А. А. А., представлявана от адвокат Л. А. от САК, в подаден писмен отговор на жалбата поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил Решение № 141 от 16.03.2020 г. по гр. д.№ 703/2017 г. на РС – Сливница, като вместо това е постановил, че осъжда касаторката да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата (сега – ответница по касация) да упражнява правото си на собственост върху УПИ ** в кв. 62 по плана на [населено място], като премахне намиращото се в собствения й съседен недвижим имот - УПИ ** в кв. 63 по плана на [населено място], орехово дърво с височина около 12-13 метра на около 1,58 метра до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадено при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на УПИ ** в кв. 62 по плана на [населено място], както и на построените в имота сгради. Ответницата и наследниците на сестра й са съсобственици на съседния от североизток имот - УПИ ** в кв. 63. Ползването на последния е разпределелно, като е поставена ограда по границата на ползване, в резултат от което северозападната половина на дворното място е под властта на ответницата. По твърденията от исковата молба, в имота на ответницата - в непосредствена близост (на около 1 м.) до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, се намира стар орех с височина около 10-15 м. Дървото е старо и почти не дава плодове, но засенчва значително имота на ищцата и по този начин го прави неизползваем по предназначение. Освен това клоните на дървото увреждат покрива на намиращата се под тях лятна кухня, собственост на ищцата, тъй като се трупат шума и клони върху покрива, запушват се улуците и при честото качване на покрива за почистването му се чупят керемидите. Твърди още, че корените на дървото повдигат повърхността на земята и това причинява напукване на сградите в имота на ищцата – както на лятната кухня, така и на стопанската сграда до нея. Тъй като орехът е защитен вид, ищцата поискала от кмета на общината да разреши отсичането на дървото по реда на чл. 10-11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество. С писмо изх. № 9/2/ от 23.02.2017 год. кметът дал разрешение за отсичането на ореховото дърво. Ответницата обаче се противопоставяла на отсичането на ореха, което обуславя правния интерес на ищцата от предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне процесното дърво.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с доводи, че дървото е рядък вид, на сравнително млада възраст, с голямо плододаване, като орехите са с размер 2-3 пъти по-големи в сравнение с обикновените видове. Оспорва корените на дървото или клоните му да навлизат в имота на ищцата и да й пречат по какъвто и да било начин. В ореха живеят защитени птици. Твърди още, че ищцата е изградила лятната си кухня на около 5-6 метра от ореха, при нарушаване на допустимото отстояние, без нейно съгласие, като едната от стените на сградата в имота на ищцата представлява част от оградата на ответницата, което е причинило и твърдяното напукване.

След обсъждане на събраните по делото доказателства (заключение на техническа експертиза на в. л. Ч. Я.; съдебно-агрономическа експертиза на в. л. Л.; писмени и гласни доказателства) окръжният съд е приел, че искът с правно основание чл. 109 ЗС е основателен. Засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване. Отстоянието е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот и когато то не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. По отношение на ореховите и кестеновите дървета, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не, се прилага специален режим, установен с чл. 34, ал. 1 ЗОСИ. Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост (обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.). В такива случаи иск по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС може да бъде уважен, само ако от съответния административен орган е дадено писмено разрешение за премахването. Прието е за установено, че процесното орехово дърво е засадено в нарушение на установените минимални отстояния и подлежи на премахване, тъй като е дадено писмено разрешение за отсичането му. Дървото е с височина около 13 м. и се намира в имота на ответницата на отстояние около 1,58 м. от оградата, с което е нарушен чл. 52 ЗС. Короната на ореха се намира непосредствено над покрива на сградите на ищцата и създава опасност от нарушаване на тяхната цялост, като натрупването на значително количество шума води до повреди на покрива на лятната кухня, запушване на улуците и др., а кореновата система може да засегне фундамента на най-близката стена от сградата. Пукнатините по североизточната стена на лятната кухня и заварената пукнатина в склада е много вероятно да се дължат на кореновата система на дървото, която е нарушила и настилката в навеса.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК – за да се провери допустимостта на въззивния акт предвид безспорно установеното, че ответницата (сега – касатор) не е индивидуален собственик на имота, в който се намира дървото, чието премахване се претендира.

Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното предназначение. Когато с предявен негаторен иск се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката, уважаването на иска чрез постановяване да се премахне съответното приращение неизбежно засяга правната сфера на всички лица, притежаващи право на собственост върху съответния имот. Доколкото евентуалното уважаване на иска неминуемо има за последица промяна в обекта на вещното право предвид унищожаването на обекти, които съгласно презумпцията на чл. 92 ЗС принадлежат на собственика независимо от кого са извършени, то тези от съсобствениците на терена, които са извън кръга на лицата, създали и впоследствие поддържащи противоправното състояние в имота, имат самостоятелна процесуална легитимация да участват в производството като ответници. Тя произтича от липсата на активно поведение за отстраняване на противоправното състояние в имота, с което по същество тези съсобственици се явяват лица, поддържащи нарушението и в този смисъл – легитимирани да отговарят по иска по чл. 109 ЗС. В случай, че в производството по иска по чл. 109 ЗС като ответници бъдат конституирани както съсобствениците, които са създали и активно поддържат нарушението, така и съсобствениците, проявяващи пасивност за отстраняване на нарушението, те добиват положението на другари в процеса. С оглед естеството на правоотношението, решението на съда следва да бъде еднакво по отношение на тях, което ги определя като необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Поставя се въпросът какъв е вида на другарството в случая - задължително или факултативно. Тъй като със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, то е уредено като изключение и се прилага само в изрично предвидените от закона случаи. По отношение на иска по чл. 109 ЗС липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното участие на всички съсобственици (както на страната на ищеца, така и на страната на ответника) в производството по тези претенции. По тази причина следва да се приеме, че другарството в случая е факултативно. Искът по чл. 109 ЗС може да бъде предявен не срещу всички, а само срещу част от съсобствениците, поддържащи нарушението, независимо, че уважаването му ще засегне правната сфера и на неучастващите в процеса съсобственици. Последното обаче ги легитимира, при преценка, че изходът от спора е неблагоприятен за тях, да потърсят защита, като поискат отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 304 ГПК. Извършването на преценката дали решението, с което е уважен иск по чл. 109 ЗС, е неблагоприятно за неучаствалия в процеса съсобственик е предоставена на неговата воля и в извършването й и следващите се действия в резултат от нея той не може да бъде заместен от съсобственик, участвал в процеса. По силата на чл. 26, ал. 2 ГПК съсобственикът, участвал в процеса като ответник, не е овластен да обжалва решението с доводи, черпени от неучастието на съсобственика му в производството.

Изложеното мотивира ВКС да приеме, че постановеното от въззивния съд решение е процесуално допустимо.

При извършената проверка на правилността на въззивното решение, съставът на ВКС намира следното:

В практиката на ВКС (Решение № 57 от 30.04.2009 г. по гр. д.№ 6155/2007 г., I г. о., Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д.№ 7375/2013 г., II г. о.) безпротиворечиво се приема, че поначало засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване, освен когато се касае за дървета, обект на особена закрила, каквито са и ореховите. Когато се касае за такива, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не, прилага се специалният режим на особена закрила, който е установен в Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗОСИ ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост (ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.). Искове по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове под режим на особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако по установения ред е дадено писмено разрешение за премахването им. В случая е прието, че такова разрешение е дадено и е обективирано в писмо изх.№ 9/2/ от 23.02.2017 г. Изводът на въззивния съд е необоснован. От съдържанието на посочения документ се установява, че разрешението за отсичане на ореха в имота на ответницата е дадено на основание чл. 19 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитие и строителството (обн., ДВ, бр. 26 от 30.03.1993 г.). Касае се за нормативен акт, съгласно чийто чл. 2 извън приложното му поле остават озеленените площи със специално предназначение, като ботанически градини, дендрариуми, дървета с историческо значение, обявени по съответния ред, овощните дървета в селищните територии и др., статутът на които е определен с нормативен акт. Орехите се явяват именно такъв вид дървета, доколкото защитата им е уредена с нарочни правила в ЗОСИ и Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество. Установените с чл. 10 и чл. 11 от Наредбата от 1976 г. предпоставки, при които може да се даде разрешение за отсичането на орехово дърво са различни от тези, уредени с разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г., посочена като основание за издаването на разрешението, обективирано в писмо изх.№ 9/2/ от 23.02.2017 г. Изложеното мотивира извод, че в случая липсва надлежно издадено разрешение за отсичането на процесния орех. При отсъствието на такова, постановеният от въззивния съд резултат се явява в нарушение на императивни материално-правни норми – чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗОСИ. Това налага отменяване на атакуваното решение и отхвърляне на иска, без да се подлага на обсъждане въпросът дали по отношение на процесното дърво са налице предпоставките по чл. 10 и чл. 11 от Наредбата от 1976 г. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да се постанови с настоящото решение.

При този изход на спора и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката има право да получи разноските, направени за защита в производството пред всяка от инстанциите, както следва: сумата 850 лв. за защитата пред РС, 725 лв. за защитата пред ОС и 1 230 лв. за касационното производство, общо – 2 805 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 260092 от 13.11.2020 г. на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 432/2020 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. А., ЕГН [ЕГН] срещу А. Й. Д., ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на А. Й. Д. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху УПИ ** в кв. 62 по плана на [населено място], като премахне намиращото се в собствения й съседен недвижим имот - УПИ ** в кв. 63 по плана на [населено място], орехово дърво с височина около 12-13 метра на около 1,58 метра до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадено при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния.

ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. Д., ЕГН [ЕГН] сумата 2 805 (две хиляди осемстотин и пет) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – разноски за трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: