ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3255

гр. София, 05.12.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 2467 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника Гаранционен фонд срещу определение на Софийски апелативен съд.

Ищецът Р. М. оспорва жалбата.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от двете страни първоинстанционно решение, при което е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 2305 лв.

С отхвърлената с обжалваното определение молба по чл. 248 ГПК ответникът е поискал изменение на решението в частта относно присъдените му разноски, претендирайки допълнително 335 лв. с доводите, че заплатеното в общ размер на 2640 лв. адвокатско възнаграждение следва да му бъде присъдено изцяло, доколкото същото се отнася към защитата срещу подадената от ищеца насрещна въззивна жалба, приета изцяло за неоснователна, а евентуално - че на основание § 2а от Наредба № 1/2004 г. на ВАС върху размера от 2305 лв. следва да се присъди и ДДС.

С обжалваното определение въззивният съд е отхвърлил искането за изменение, считайки за достатъчно да изложи като мотиви, че „Процесните съдебни разноски са изчислени и присъдени в съответствие с правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК /съобразно крайния резултат по делото - отхвърляне и на двете въззивни жалби/.“.

Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че въззивната инстанция не е разгледала и не се е произнесла по съображенията, изложени в молбата за изменение. И в самото решение не се съдържат мотиви, обосноваващи крайния извод относно присъдените в полза на ответника разноски, освен че е прието за основателно предявеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в общ размер 12 060 лв., поради което при разпределението на отговорността за разноските същото е намалено до минималния размер по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. от 10 860 лв., вкл. ДДС. Поради това при направената от въззивния съд бланкетна декларация, възпроизведена по-горе, е налице пълна липса на мотиви към определението в отклонение от изискванията на чл. 254, ал. 1 ГПК и актуалните и при действието на ГПК от 2007 г. постановки по т. 3 на ППВС № 1/1953 г.

Доколкото обаче липсата на мотиви като порок на съдебния акт е от значение за правилността му, а не за неговата валидност и допустимост, допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение само по себе си остава без последствия в конкретния случай с оглед характера на настоящото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. т. 24 от ТР № 6/2012 г. на ВКС-ОСГТК, разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК и задължителната практика, установена с ТР № 6/2017 г. на ВКС-ОСГТК. А разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК общото правило е за разпределение на отговорността за съдебните разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Според мястото си в Част първа „Общи правила“ на ГПК това правило се прилага във всички фази на исковия процес, в частност и във въззивното производство. Същевременно липсва правило, което да поставя разпределението на отговорността за разноски във въззивното производство в зависимост от решението по съответната жалба. И в този случай релевантният критерий остава съотношението между уважената и отхвърлената част от иска, предмет на въззивното производство. От това следва, че няма основание за провеждане на разграничение между разноските, направени от страната за защита във връзка с въззивната жалба на самата страна, отделно във връзка с жалбата на насрещната страна. И в хипотезата на подадени две жалби по отношение на уважената, съответно отхвърлената, част от иска, приети и двете за неоснователни, меродавно остава съотношението между уважената и отхвърлената част от иска, отнесено към общия размер на подлежащите на възмездяване разноски.

Поради това неоснователен е доводът, че с оглед изцяло отхвърлената въззивна жалба на ищеца жалбоподателят има право на разноските (адвокатско възнаграждение в размер 2640 лв.), заплатени конкретно за защита срещу тази жалба. Същевременно при проверката на извършеното от въззивния съд разпределение на отговорността за направените от жалбоподателя разноски се установява, че съдът правилно като краен резултат е определил размера на общите разноски, както и подлежащата на присъждане в полза на жалбоподателя част от тях. Предмет на въззивното производство е част от предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, същата в размер на 110 000 лв. (уважен от първата инстанция размер от 90 000 лв. - по жалбата на ответника и за разликата до 110 000 лв. - в отхвърлената част по насрещната жалба на ищеца). Отхвърлената част от иска във въззивното производство е в размер на 20 000 лв., съответстваща на 18,18 %. За въззивното производство жалбоподателят е заплатил две адвокатски възнаграждения в общ размер 12 060 лв., вкл. ДДС, от които на разпределение подлежат 10 860 лв., вкл. ДДС, с оглед уваженото от въззивния съд възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с което оплаквания не са направени, както и заплатените държавни такси в размер на 1815 лв. - общо 12 675 лв. Пропорционално на отхвърлената част от иска ответникът има право на 18,18 % от така направените разноски, или 2304,31 лв. при присъдени от въззивния съд 2305 лв.

Неоснователен е и доводът за необходимост от приложение на § 2а от Наредба № 1/2004 г., доколкото размерът на разноските в частта за адвокатските възнаграждения е определен със съобразяване и на заплатения от жалбоподателя ДДС.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение като краен резултат следва да бъде потвърдено.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Потвърждава определение № 2114/22.08.2024 г. по гр. д. № 2918/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................