Р Е Ш Е Н И Е

№ 643

гр.София, 11 декември 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора К. СОФИЯНСКИ, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ н. д. №787 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия С. И. Ю. срещу Решение № 77 от 27.06.2024г. по ВНОХД № 116/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, 2 състав, с което е потвърдена присъда № 1 от 12.02.2024г. по НОХД № 333/2023г. по описа на Окръжен съд-Търговище.

С присъда № 1 от 12.02.2024г. по НОХД № 333/2023г. Окръжен съд-Търговище е признал подсъдимия С. И. Ю. за виновен в това, че за времето от 26.12.2022г. до 25.02.2023г. в [населено място], в къща, находяща се на [улица], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - С. М. И., [дата на раждане] , извършил блудствени действия на 26.12.2022г., на 24.02.2023г. и на 25.02.2023г., поради което и на основание чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а“ НК вр. чл.26, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца.

На основание чл.57, ал.1, т.2 б.„а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

На основание чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия С. И. Ю..

На основание чл.189, ал.3 НПК върху подсъдимия С. И. Ю. са възложени направените по делото разноски в досъдебното и в съдебното производство.

По жалба на подсъдимия С. И. Ю. е образувано ВНОХД № 116/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, 2 състав, по което е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 77 от 27.06.2024г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

В касационната жалба на подсъдимия С. И. Ю. се излагат доводи за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Иска се прилагането на чл.55 НК и намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като подсъдимият се позовава на направеното самопризнание и изразява съжаление за случилото се.

В съдебно заседание пред настоящия състав служебният защитник на подсъдимия - адв.Д. В. поддържа подадената касационна жалба и иска нейното уважаване. Изтъква здравословното и психическото състояние на подсъдимия Ю., липсата на настъпили за пострадалото лице вредни последици, изразеното съжаление за стореното и обстоятелството, че началото на продължаваното престъпление е само 27 дни преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 НК от изтърпяване на предходното осъждане. Сочи, че предходните осъждания на подсъдимия Ю. са единствено за престъпления против собствеността. Въз основа на всички тези факти иска прилагането на чл.55 НК по отношение на наказанието, наложено на подсъдимия Ю..

Подсъдимият С. И. Ю. е съгласен с доводите на своя защитник и в последната си дума иска уважаване на жалбата.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като анализира решението на въззивния съд, за да заключи, че са отчетени всички смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия и наказанието е определено в съответствие с изискванията на закона. Позовава се на предходните осъждания на подсъдимия, които не влияят на приетата квалификация опасен рецидив, както и на обстоятелството, че престъплението е осъществено чрез три последователни деяния. Предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Повереникът на частния обвинител - адв.А. Р. иска решението на Апелативен съд-Варна да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия Ю., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият С. И. Ю. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е дал своето информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При своето признание подсъдимият е бил подпомаган от служебен защитник, като са му били разяснени последиците от направеното признание. Преди изслушването на подсъдимия, първоинстанционният съд е назначил и приел актуална комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза за състоянието на подсъдимия Ю. и основателно е заключил, че той е в състояние да прецени свойството и значението на направеното изявление по реда на чл.371, т.2 НПК.

При определяне на наказанието първата инстанция е приложила нормата на чл.58а, ал.1 НК, като е индивидуализирала наказанието „лишаване от свобода“ в минимално възможния размер по чл.149, ал.5 НК от пет години и го е намалила с една трета на три години и четири месеца.

Въззивният съд е направил самостоятелна преценка на обстоятелствата, свързани с индивидуализация на наказанието за подсъдимия С. И. Ю. и е изложил подробно и мотивирано становище за липсата на предпоставките на чл.55 НК, като е отчел в полза на подсъдимия Ю. и неговото здравословно състояние и липсата на отражение на действията на подсъдимия Ю. върху психиката на пострадалото дете както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Настоящата инстанция не намира основания да приеме, че са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 НК и да приложи чл.58а, ал.4 НК като по-благоприятна за подсъдимия Ю. норма с намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ под определените от първата инстанция и от въззивния съд три години и четири месеца.

Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Освен изтъкнатите от инстанционните съдилища влошено здравословно състояние на подсъдимия, липса на отражение на неговите действия върху развитието на детето С. И. и изразеното съжаление за стореното, няма други факти, които да мотивират смекчаване на наказателната репресия за подсъдимия Ю.. Наред с тези обстоятелства са налице и отегчаващи фактори - предходните осъждания на подсъдимия, които са извън тези, обосноваващи квалификацията опасен рецидив, лошите му характеристични данни, както и обстоятелството, че пострадалото дете също е с проблеми в своето интелектуално развитие, а и е негов родственик.

Направеното самопризнание, на което се позовават подсъдимият в своята жалба и защитата пред касационния съд, е сторено за нуждите на процедурата по чл.371, т.2 НПК и не е изразено още във времето на досъдебното производство, когато подсъдимият Ю. е отричал последователно своето участие в извършване на престъплението.

Не може да се приеме за ползващ подсъдимия Ю. и фактът, че първото деяние на продължаваното престъпление е извършено по-малко от месец преди изтичането на срока по чл.30, ал.1 НК от изтърпяване на предходното наказание „лишаване от свобода“ от него. Законодателят не прави разлика при установяване на института „опасен рецидив“ кога е осъществено деянието, извършено при условията на чл.29, ал.1 НК - дали в началото, в средата или в самия край на установения в чл.30, ал.1 НК петгодишен период. Подсъдимият Ю. е следвало да съобразява поведението си с възможността всяко последващо негово престъпно деяние да бъде квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив и да се въздържа от подобни действия.

При така очертаните предпоставки, касационната инстанция не намира основание да упражни своето правомощие по чл.354, ал.2, т.1 НПК вр. чл.348, ал.1, т.3 НПК и да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК. Определеното на подсъдимия Ю. наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 НК на три години и четири месеца „лишаване от свобода“ не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. То отговаря изцяло на обществената опасност на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия, като в пълнота ще способства за постигане на целите по чл.36 НК, вкл. и на целите на специалната превенция по отношение на подсъдимия Ю., като ще му посочи и категоричната обществена нетърпимост към действията, извършени от него.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №77 от 27.06.2024г. по ВНОХД №116/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, ІІ състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.