ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 732
гр. София, 13.04.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борис Илиев
Членове: Ерик Василев
Яна Вълдобрева
като разгледа докладваното от Я. В. К. гражданско дело № 20228002104307 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от двете насрещни страни в производството-ищеца О. Г. представлявана от кмета Т. В. Х. и ответника „Пазари АД-Габрово, представлявано от изпълнителния директор А. А., чрез пълномощника адв. Ф., против решение № 106 от 29.07.2022г., постановено по въззивно търг. дело № 105/2022г. от Великотърновския апелативен съд, 3 граждански и търговски състав. С обжалваното пред ВКС решение частично е отменено и частично потвърдено решение № 260040/ 15.11.2021г., поправено с решение №260003 от 22.03.2022г., постановени по търг. дело № 79/2019г. на Габровския окръжен съд и „Пазари АД е осъдено, на основание чл. 59 ЗЗД, да плати на О. Г. обезщетение в размер 49 781, 94 лева за периода от 13.09.2014г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2019г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер 5 154, 82 лева, дължима върху главница 30 877, 44 лева за периода от 10.05.2017г. до 31.12.2018г.
С обжалваното решение е обезсилено решението на Габровския окръжен съд, в частта, с която „Пазари АД е осъдено да плати на О. Г. обезщетение в размер 9 782, 52 лева за периода от 01.01.2019г. до 13.09.2019г. и в частта, с която „Пазари АД е осъдено да плати на О. Г. лихва за забава в размер 309, 66 лева за периода от 01.01.2019г. до 13.09.2019г., като произнесено по непредявени искове.
Касаторът-ищец О. Г. обжалва въззивното решение в отхвърлителните части. Сочи, че в тези части решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че съдът неправилно е интрепретирал релевантните и установени по делото факти и не е обсъдил наведените във въззивната жалба на Общината доводи; не е обсъдил и не е взел предвид влезлите в сила решения и формираната сила на пресъдено нещо по делата, водени между същите страни с предмет заплащане на обезщетение за ползване на заетите от ответника площи, общинска собственост и дължимите лихви върху тях. Сочи, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е допуснал намаляване размера на иска, заявено своевременно от ищеца в срока по чл. 214, ал. 3 ГПК, което пряко рефлектира върху отговорността за разноските. Иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което заявените претенции бъдат уважени в пълъния претендиран общ размер 368 956, 76 лв.
К. О. Г. формулира следните правни въпроси, за които сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №3 от 22.04.2019г. по тълк. дело №3/2016г. на ОСГТК и с решение № 63/28.05.2010г. по търг. дело № 637/2009г. на I ТО на ВКС и които въпроси според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. Със завеждането на частичен иск прекъсва ли се давността по отношение на останалата част до пълния размер на вземането; 2. Изменението на размера на площите на поставените съоръжения и съответно изменението размера на дължимото обезщетение за ползване на чужд имот, счита ли се за изменение на основанието на иска. Касаторът-ищец поддържа също, че е налице предпоставката за допускане до касационен контрол на обжалваното решение и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидната му неправилност.
В преклузивния срок по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът „Пазари АД, чрез адв. Ф., оспорва касационната жалба на О. Г. с доводи, че касаторът-ищец не е формулирал надлежни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Касаторът-ответник „Пазари АД обжалва решението на апелативния съд в осъдителните части. Счита, че в тези части решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Този касатор счита, че по въпросите: 1. Дължи ли собственикът на временна постройка, изградена при условията на чл. 120а от ППЗТСУ(отм.) обезщетение на собственика на терена за ползването на тази постройка за срока до реализиране на правото на строеж, съгласно ПУП или респ. до премахване на същата по установения в закона ред и 2. Налице ли е неоснователно обогатяване на едно лице, когато ползва на валидно правно основание построените при условията на чл. 120а ППЗТСУ(отм.) временни постройки, чрез отдаването им под наем на трети лица, ако същото няма сключен договор със собственика на земята, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-решение № 31/10.03.2020г. по гр. дело № 2508/2019г. на I ГО. Отделно счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от О. Г. против „Пазари АД за заплащане на сумата 250 796, 47 лева за периода о т 26.09.2006г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Иска се осъждането на дружеството да плати общината процесната сума, като обезщетение за ползването на общо 445 кв. м общински терени - публична и частна общинска собственост в района на Централен пазар, пазар „Шиваров мост и пазар „Бичкиня. Претендира се и сумата 116 160, 29 лева-дължима лихва за забава върху главницата за периода от 26.09.2006г. до 31.12.2018г.
Установено е по делото, че ответното дружество е собственик на павилиони (апортирани в капитала му), за които в периода от 1993г. до 2001г. са издадени разрешения за ползване и строеж с инвеститор СЗ „Общински пазари и които са разположени върху имоти частна общинска собственост в района на Централен пазар, пазар „Шиваров мост и пазар „Бичкиня в гр.Габрово. С решение № 48/22.07.2009г. по гр. д. № 170/2008 г. на ОС-Габрово, на основание чл. 59 ЗЗД „Пазари АД е осъдено да плати на О. Г. сумата 48 582, 32 лева, като обезщетение за ползване на 445, 50 кв. м терен общинска собственост за периода от 01.01.2002г. до 09.05.2006г., заедно със законната лихва, считано от 09.05.2006г. до окончателното плащане. Това решение е оставено в сила с Решение № 218/13.01.2010г. по в. гр. дело № 631/2009г. на Апелативен съд В. Т. Въззивното решение не е допуснато до касационен контрол с определение №1142/23.11.2010г. по гр. д. № 932/2010г. на ВКС.
По предявен частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 1000 лева от общо 98 439, 40 лева и частичен иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 1000 лева от общо 29 113, 01 лева, с решение № 370/30.07.2012г. по гр. д. № 2856/2011г. на Районен съд-Габрово, „Пазари АД е осъдено да плати на Общината 1000 лева-обезщетение за ползване на 445, 50 кв. м терени общинска собственост за периода от 25.09.2006г. до 30.06.2011г. и 1000 лева - обезщетение за забава за периода от 25.09.2006г. до 30.06.2011г. Това решение е потвърдено с решение № 392/11.12.2012г. по в. гр. д. № 400/2012 г. на Габровския окръжен съд.
Установено е по делото, че на 09.08.2010г. и на 05.05.2017г. ищецът е отправил до ответника покани за заплащане на обезщетение за ползване на общинските терени. Поканите са получени съответно на 11.08.2010г. и на
10.05.2017г., но претендираните суми не са платени.
За изясняване на фактите по делото в първоинстанционното производство са допуснати две съдебно технически експертизи, като от заключението на втората се установява, че описаните в разрешенията за строеж и в исковата молба павилиони в района на Централния общински пазар са построени върху терен частна общинска собственост и са с площи, съответно № 32 и № 33 - 71 кв. м, № 34 и № 35 - с площ 66 кв. м и № 36 и № 37 - с площ от 67 кв. м., или обща площ 204 кв. метра. На пазара „Шиваров мост е заснета подовата настилка, останала върху терена след премахване на два павилиона, намиращи се върху частна общинска собственост, с обща площ 83 кв. м, а на пазар „Бичкиня павилионите са съборени и не е възможно точното определяне на местоположението им. Експертът е изчислил размера на обезщетението за ползване, съобразно Тарифата към Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, който съобразно цитираните в исковата молба площи и периоди е в размер 254 793, 68 лева и лихва в размер 154 329, 60 лева. За периода от 25.09.2006г. до 31.12.2018г. при площ 347, 05 кв. м до 30.06.2011г. и площ 204 кв. м от 01.07.2011г. до 31.12.2018г. за пазар Център; площ 91, 25 кв. м от началото на периода до 30.06.2011г. и площ 83 кв. м от 01.07.2011г. до 31.12.2018г. за пазар Ш. и площ 7, 2 кв. м от началото на периода до 30.06.2011г. вещото лице е изчислило размер на обезщетението 196 562, 12 лева и лихва за забава върху него в размер 134 049, 69 лева. Изчислено е, че размерът на обезщетението за периода от 13.09.2014г. до 13.09.2019г. е 69 648 лева, при приет размер на ползваните площи 204 кв. м на Централен пазар и 83 кв. м на пазар Шивара и лихва върху него в размер 6 330, 73 лева.
За да постанови обжалвания резултат, сезиран с въззивни жалби и от двете страни, съставът на АС-В. Т. е приел за безспорно, че върху имотите общинска собственост са поставени павилиони, собственост на ответното дружество; по отношение на тези павилиони не е установен траен устройствен статут по §17 от ДР на ЗУТ и същите имат характера на временна постройка. Съдът е съобразил, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 2856/2011г. на Районен съд Габрово е установено, че общата площ на ползвания терен общинска собственост е 445, 50 кв. м, върху която са разположени 33 павилиона на Централен пазар с площ 347, 05 кв. м; на пазара Шиваров мост-7 павилиона с площ 91, 25 кв. м. и на пазар Бичкиня-2 павилиона с обща площ 7, 2 кв. м. Предвид това е приел, че до 30.06.2011г.-края на периода, предмет на спора по това дело, върху терените общинска собственост са били разположени собствени на ответника павилиони, в посочените в решението площи - т. 2 от ТР № 3/22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е намерил, с оглед данните по делото и заключението на втората СТЕ, че единствено по отношение на павилионите с обща площ 204 кв. м, разположени на пазар Център е доказано съществуването им върху терен общинска собственост за периода след 01.07.2011г. и до края на исковия период - 31.12.2018г. Уточнил е, че павилионите с площ 83 кв. м, собственост на ответника, разположени на пазар Ш. са премахнати; към момента е налице само подова настилка, замерена в този размер от вещото лице и липсват данни кога павилионите са демонтирани. Предвид това и с оглед тежестта на доказване-в тежест на ищеца е установяването на обстоятелството, че за твърдяния период ответникът е ползвал неоснователно негов имот, въззивният съд е приел, че е останал недоказан факта, че на територията на пазар Ш. след 01.07.2011г. до 31.12.2018г. е имало поставени собствени на ответника павилиони. В заключение е приел, че за периода от 25.09.2006г. до 30.06.2011г. е доказано, че ответникът е ползвал земя общинска собственост за поставяне на павилиони с площ 347, 05 кв. м. на пазар Център, след 01.07.2011г. площта на разположените там павилиони е била 204 кв. м; на пазар Ш. заетата с павилиони общинска площ е била в общ размер 91, 25 кв. м до 30.06.2011г., като след тази дата е недоказано ползване на земя общинска собственост; разположените павилиони, собственост на ответника, на пазар Б. до 30.06.2011г. са заемали площ 7, 2 кв. м, а след тази дата, с оглед признанието на ищеца, е приел, че тези павилиони са демонтирани. Изчислено по реда на Тарифата към Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, съобразно посочените площи и периоди размерът на дължимото обезщетение би възлизал на 167 510, 73 лева за пазар Централен; на 10 628, 41 лева за пазар Шивара и 8 380, 61 лева за пазар Бичкиня, или общо - 178 977, 75 лева.
Съдът е намерил за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на „Пазари АД, че вещото лице е следвало да съобрази Методиката към Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. В тази връзка е посочил, че методиката предвижда и коефициент за отдаване под наем на сгради, между които павилиони, бараки и тавани, но в конкретния случай обектите, предмет на обезщетението, не са сгради, а площите, върху които те са поставени.
Въззивинят съд е споделил изводите на състава на ОС-Габрово за основателност на възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията за главница за период пет години преди датата на исковата молба, а именно - 13.09.2014г. до крайната дата, за която е предявен иска -31.12.2018г. Посочил е, че реално за този период е доказано ползването без основание на терен, върху който са монтирани павилиони с обща площ 204 кв. м само на територията на пазар Централен, като съобразно периода, площта на терена и таксата по Тарифата към НРПУРОИ, размерът на дължимото обезщетение е в размер 49 781, 94 лева, ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Намерил е за неоснователно оплакването на О. Г. изложено във въззивната й жалба, че възражението за погасяване по давност не следва да бъде уважавано, предвид прекъсването и спирането на давността във връзка с воденото съдебно производство по гр. д. № 2856/2011г. пред РС - Габрово. Съдът е посочил, че предявените искове в предходното производство са били частични, а съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.
Според въззивния съд е основателно своевременно направеното от ответника възражение за погасяване по давност и на претенцията за лихва. Приел е, че началният момент, от който може да бъде присъдена такава е 13.09.2016г. (три години преди датата на исковата молба), като в случая е съобразил, че в този период е отправена покана за плащане-писмото на О. Г. до „Пазари АД от 05.05.2017г., получено от адресата на 10.05.2017г. Предвид това е приел, че лихва за забава се дължи за възникналото до този момент вземане за обезщетение, признато от съда за периода от 13.09.2014г. до датата на поканата-10.05.2017г. в размер 30 877, 44 лева. Върху тази сума за периода от датата на поканата 10.05.2017г. до датата, посочена в исковата молба - 31.12.2018г. се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено от съда в размер 5 154, 82 лева. Поради изложеното въззивният съд е посочил, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че се касае за обезщетение, дължимо в глобален размер от деня на поканата, а не за заплащане на наемна цена с определен ден за изпълнение на задължението, както е изчислен размерът на лихвата за забава от вещото лице. Според въззивния съд е неоснователно и направеното във въззивната жалба на О. Г. оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който отказал да уважи молбата на общината за изменение на иска чрез намаляване на неговия размер. Приел е, с оглед на естеството на обезщетението, когато то се претендира за различен период на ползване, за различни терени, то произтича от различен фактически състав, поради което с изменението на площите и периодите се изменя както основанието, така и размера на иска. Предвид това е преценил, че в съответствие с процесуалния закон ОС-Габрово е отказал изменение на иска, предявен от О. Г.
При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че не са налице сочените от касатора О. Г. основания за допускане на касационно обжалване по първия формулиран от този касатор въпрос относно прекъсването на давността при предявен частичен иск. Този въпрос е разрешен по задължителен за съдилищата начин с постановяването на ТР № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. С това ТР е прието, че с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Новата разпоредба на чл. 116а ЗЗД (ДВ, бр. 42/2018 г.) въвежда правилото, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. В случая в съответствие с цитираната задължителна практика и закона, съдът е приел, че е допустимо за разликата, която не е била предявена с частичния иск, разгледан в производството по гр. дело № 2856/2011г. на РС-Габрово, вземането да е погасено по давност поради изтичане на определения от закона срок след възникване на СПН на влязлото в сила решение по частичния иск.
С оглед мотивите на въззивния съд по съществото на правния спор, спрямо втория от въпросите, поставени в изложението на [община] п о чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не се установява наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което касационно обжалване по този въпрос също не може да бъде допуснато. Действително, с оглед оплакванията във въззивната жалба на общината за допуснато от ОС-Габрово процесуално нарушение, защото е отказано изменение на иска чрез намаляване на неговия размер, което рефлектира върху разноските, въззивният съд е изложил съображения, споделяйки мотивите на първата инстанция, че ищецът е поискал недопустимо едновременно изменение на основанието и размера на иска по чл. 59 ЗЗД. В тази връзка следва да бъде посочено, че безпротиворечива е съдебната практика на ВКС в становището си, че съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право, а последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, едно от които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението, каквито доводи излагат и двамата касатори.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че е неоснователно искането на касатора „Пазари АД за допускане на решението на АС-В. Т. до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК в обжалваните от него части. По отношение на формулираните от този касатор два въпроса не е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивинят съд не е вземал отношение по приложението на чл. 120а от ППЗТСУ. Решаващият извод на въззивния съд, за да постанови обжалвания резултат за частично уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, предявен срещу касатора, е че с оглед безспорното установяване на обстоятелството, че процесните павилиони, собственост на ответника, по отношение на които не е установен траен устройствен статут по § 17 от ДР на ЗУТ и имат характер на временни постройки, са разлоложени върху площи, собственост на ищцовата община, ответното дружество дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Съдът е съобразил също и влязлото в сила решение между същите страни по предявения от общината частичен иск по чл. 59 ЗЗД, в пълно съответствие с разясненията, дадени в т. 2 от цитираното ТР № 3/22.04.2019г. на ОСГТК на
ВКС. В случая с така формулираните два въпроса касаторът „Пазари АД прави опит да оспори наличието на предпоставките на чл. 59 ЗЗД с твърдения, че е налице правно основание да разположи собствените си павилиони върху общинските терени. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право, е преклудирано.
Предвид изложеното, не следва да се допуска до касационно обжалване въззивно решение на Великотърновския апелативен съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на четвърто ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 106 от 29.07.2022г., постановено по въззивно търг. дело № 105/2022г. от Великотърновския апелативен съд, 3 граждански и търговски състав, в обжалваните части.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.