О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6003

София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 2223/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 409 от 08.04.2024 г. по гр. дело № 2750/2023 г. на Софийският апелативен съд /САС/, постановено по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. С него е потвърдено решение № 2659 от 23.05.2023 г. по гр. д. №14905/2021 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което в полза на ищеца М. П. М. е присъдено обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените от него вреди вследствие на повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 196а НК вр. чл. 196, ал. 1, т. 2 НК вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ НК вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, по което е оправдан с присъда от 16.09.2016 г. постановена по НОХД №1674/2014 г. на СГС. Искът е отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер от 26 000 лв.

Решението се оспорва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. Според Прокуратурата размерът на присъденото обезщетение е прекомерно висок спрямо характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В изложение към жалбата се позовава на противоречие с практиката на ВКС по смисъла...