№ 3365

гр. София, 12.12.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1145 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. Г. Б., чрез адв.Й.Д. срещу решение №109 от 31.01.2024г., постановено по в. гр. д. №1580/2023г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 16.12.2022г. по гр. д. №46/2022г. на Окръжен съд - Видин. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу ЗАД „Б. В. И. Груп“ АД иск за сумата 25 001 лева - част от вземане в размер на 250 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от ПТП от 10.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 06.02.2021г. до окончателното плащане, като е осъден ищецът да плати на ответника разноските по делото в размер на 630 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като в решението не е отразено участието на третите лица помагачи, не са анализирани доказателствата и са изложени формални мотиви, неоснователно не е допусната поисканата повторна АТЕ. Намира за необосновани изводите на въззивния съд, че единствено виновен за процесното ПТП е самият ищец, като е игнорирано противоправното поведение на водача на л. а. „Д. Д. К. К.. Счита, че процесното ПТП е резултат от виновно поведение и на двамата водачи. Моли да бъде отменено решението и да бъде върнато делото за ново разглеждане. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Неотразяването на участието на подпомагаща страна в диспозитива на съдебното решение основание ли е за отмяна на същото от горната инстанция и връщането му за допълнително произнасяне от страна на долния съд?

2. Закъснялата реакция на опасността или липсата на реакция при възникване на опасност по време на движение, представлява ли нарушение на правилата на ЗДвП?

3. Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, когато единият водач не реагира/реагира със закъснение на възникналата опасност и настъпи ПТП, при условие, че е могъл да избегне настъпването им при своевременна реакция?

4. При определяне на степента и размера на съпричиняването при настъпило ПТП от значение ли са вида и характера на нарушенията на всеки един от участниците в движението?

5. Как се разпределя съотношението, в което всеки един от двамата участници в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?

6. При определяне на степента и размера на съпричиняването при настъпило ПТП от значение ли са вида и характера на нарушенията на всеки един от участниците в движението?

7. При неизяснена фактическа обстановка и направено изрично оспорване на експертно заключение и своевременно заявено искане за повторна /тройна експертиза, съдът длъжен ли е да допусне такава?

8. При наличие на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК длъжен ли е въззивният съд да уважи доказателственото искане на поискалата го страна /да назначи поисканата от страната експертиза/?“

Поддържа, че по поставените въпроси е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК, с които се разясняват предпоставките за съпричиняване на вредите от пострадалото лице съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Намира, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът ЗАД „Б. В. И. Груп“ АД не взима становище по касационната жалба.

Третото лице помагач Агенция пътна инфраструктура оспорва жалбата, като излага доводи, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Третото лице помагач ЗК „Б. И. АД не взима становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на основание чл.432, ал.1 КЗ за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд приема, че при съвкупния анализ на събраните доказателства не се установяват противоправни и виновни действия на водача на л. а. „Д. Д. , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, довели до настъпване на процесното ПТП на 10.01.2019г. по път 11-12 в землището на [населено място], област Видин, при което е пострадал ищецът. Решаващият съдебен състав след анализ на доказателствата, вкл. заключението на АТЕ, приема, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при заснежена и заледена пътна настилка, между лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ТД“, управляван от ищеца, движещ се в посока от [населено място] към [населено място] и лек автомобил „Д. Д. , управляван от К. К. по същия път в противоположна посока. Водачът на първия автомобил /ищецът/ при навлизане в десен завой със скорост около 84 км/ч губи контрол върху превозното средство и навлиза в насрещното платно и започва да се върти неконтролируемо около оста си, като се блъска в насрещно движещия се в собствената си пътна лента и със скорост около 50 км/ч автомобил „Д. Д. , чийто водач при внезапно възникналата опасност се е отклонил възможно най вдясно, но не е могъл да избегне удара. Съдът приема, че с оглед установеното отстояние на двата автомобила един от друг и скоростта им на движение водачът на лекия автомобил „Д. Д. не е имал техническа възможност да спре своевременно преди мястото на удара, а дори да е бил спрял отново не би могъл да предотврати удара поради настъпването му в неговата лента за движение. Ищецът като водач на лекия автомобил „Мерцедес“ е бил в състояние да избегне удара, ако се е движел със съобразена с пътната обстановка скорост и в собствената си пътна лента. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на ищеца за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата, довели до необосновани фактически и правни изводи. Намира за правилно определението на първата инстанция, с което е оставено без уважение искането за допускане на повторна АТЕ, предвид пълнотата и обосноваността на заключението, изготвено от компетентно вещо лице.

Решаващият състав приема, че за процесното ПТП с решение по н. а.х. д. №284/2021г. на Районен съд - Видин ищецът Б. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. с чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С оглед изложените факти, въззивният съд стига до краен извод, че не се установява противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Д. Д. , поради което няма основание за възникване на деликтната му отговорност за претърпените от ищеца неимуществени вреди – резултат от травмите при процесното ПТП. От техническа гледна точка причината на произшествието е поведението на самия ищец, който е управлявал МПС с несъобразена с пътната обстановка скорост и е изгубил контрол върху автомобила, който е навлязъл в платното за насрещно движение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора въпроси от №2 до №6 не са съобразени с изложените от въззивния съд мотиви, не са обусловили изхода на спора, поради което не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Всички тези въпроси са свързани с тезата на ищеца, че не само той, но и водачът на другия автомобил, участвал в процесното ПТП, е имал противоправно поведение, довело до настъпване на вредите. Въззивният съд след анализ на доказателствата по делото, включително заключението на АТЕ и решението по н. а.х. д. №284/2021г. на Районен съд - Видин, е стигнал до категоричен извод, че липсва противоправно поведение на водача на лек автомобил „Д. Д. , респективно съизвършителство. Касаторът смесва понятието „съпричиняване“ на вредата от пострадалото лице по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, което е основание за намаляване на обезщетението за претърпените вреди, и понятието „съизвършителство“. Дори да се приеме, че формулираните въпроси всъщност се отнасят за съизвършителство, то не е обоснован допълнителният критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като сочената от касатора практика на ВКС е относима към предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди поради съпричиняването им от пострадалия в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Поставените седми и осми процесуалноправни въпроси, които въпреки различната си формулировка се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да допусне доказателство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, когато е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна, също не обосновават допускане на решението до касационен контрол. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането на ищеца в качеството му на въззивник за допускане на повторна или допълнителна АТЕ, като е приел, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, тъй като приетото в първоинстанционното производство заключение е пълно, обективно и компетентно изготвено, като вещото лице и отговорило изчерпателно на поставените въпроси. Изложените от касатора доводи, включващи хипотетични твърдения относно отстоянията на двата автомобила при различни скорости, респ. различни варианти относно опасната зона за спиране, са спекулативни и не почиват на установените по делото факти, включително на безспорно приетото, че управляваният от ищеца лек автомобил на десен завой, след загуба на контрол и завъртане около оста му, е навлязъл в платното за насрещно движение; че пътното платно е било заснежено и заледено, което не само затруднява, а прави опасно внезапното спиране; че платното по посоката на движение на лекия автомобил „Д. Д. е било почиствано, като снегът е бил избутан вдясно и е заемал пътния банкет, което не е позволявало по-голямо отклонение вдясно. Първият въпрос също не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не представлява правен въпрос, а оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение поради отказ да бъде върнато делото за допълване на решението по чл.250 ГПК от първоинстанционния съд.

По отношение на нито един от поставените правни въпроси не е обоснована допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като не са изложени никакви доводи за значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109 от 31.01.2024г., постановено по в. гр. д. №1580/2023г. по описа на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.