О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 677

София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1104 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

С разпореждане № 4365 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 3668/2021 г. на Софийския апелативен съд е върната касационна жалба вх. № 16414/25.07.2022 г., подадена от Х. Л. В. срещу решение № 977/03.07.2022 г. по същото дело. Прието е, че в указания срок жалбоподателят не е отстранил недостатъците на жалбата, които са му били указани с разпореждания № 3132/25.08.2022 г. и № 3754/17.10.2022 г. По направеното с молба вх.№ 16414/25.07.2022 г. искане по реда на чл. 63 ГПК съдът се е произнесъл с разпореждане от 21.11.2022 г.

Частна жалба срещу разпореждането на въззивния съд е подадена от особения представител на Х. В. – адв.М. М.. Тя твърди, че от момента на връчване на първоинстанционното решение на 16.08.2021 г. до 15.11.2022 г. тя не е уведомявана, че има образувано въззивно производство пред САС. Не била призована за участие, нито й били връчвани съдебни книжа. На 15.11.2022 г. й били връчени две съобщения. С първото се определял 7-дневен срок за обжалване на определение № 2692/30.10.2022 г., с което е допълнено въззивното решение, а с второто – 7-дневен срок за приподписване на касационна жалба и прилагане на мотивирано изложение на касационните основания. До този момент тя не знаела, че има касационна жалба по делото. Позовава се на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК според която при наличие на пълномощник на страна по делото всички съобщения следва да се връчват на пълномощника. Счита, че цялото производство пред въззивния съд е извършено при съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване и на съдебния акт. Сочи, че в първата инстанция била назначена за особен представител на ищеца поради изрично негово искане, както и че той се намира в Софийския централен затвор, поради което връзката с него била затруднена. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на жалбата на САС за нейното администриране при спазване на всички процесуални правила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на Софийския апелативен съд.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Х. Л. В. е предявил срещу О. К. Л. иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 380 000 лв. По негово искане с определение от 24.10.2019 г. по гр. д. № 10230/2019 г. на Софийския районен съд е допусната правна помощ, а с определение от 30.10.2019 г. на ищеца е назначен особен представител – адв. М. М. М.-А. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3, вр. чл. 21, т. 3 ЗПП и чл. 95, ал. 2 ГПК.

С решение № 264727/13.07.2021 г. по гр. д. № 10230/2019 г. на СГС искът е бил отхвърлен.

Адвокат М. М. е получила съобщение за изготвеното решение на 16.08.2021 г., но не е подала жалба срещу него. Въззивна жалба е подал ищецът Х. В., като е посочил адрес за призоваване - Софийски централен затвор.

С решение № 977/02.07.2022 г. по гр. д. № 3868/2021 г. на Софийския апелативен съд първоинстанционното решение е потвърдено. Този резултат е съобщен на Х. В. на 11.07.2022 г.

На 15.07.2022 г. Х. В. е подал касационна жалба срещу въззивното решение.

С разпореждане от 25.08.2022 г. въззивният съд е оставил жалбата без движение и е дал указания тя да се приподпише от особения представител адв.М. и да се приложи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Съобщението е връчено на жалбоподателя лично на 07.09.2022 г.

С разпореждане от 17.10.2022 г. въззивният съд е дал указание за връчване на съобщението за отстраняване недостатъците на касационната жалба и на особения представител адв. М.. Това разпореждане е получено от адв. М. на 15.11.2022 г. На същата дата тя е получила и копие от определение № 2692/30.10.2022 г., с което въззивният съд е осъдил Х. В. да заплати на особения представител на ответника на основание чл. 48, ал. 2 ГПК хонорар в размер на 9130 лв.

На 17.11.2022 г. адв. М. е подала в съда молба вх. № 24563/17.11.2022 г., в която е изразила своето учудване от развилото се въззивно производство, за което не била уведомена и е поискала да й бъдат връчени всички съдебни книжа, намиращи се по делото, както и да бъде продължен даденият срок по двата съдебни акта, получени от нея на 15.11.2022 г.

С разпореждане от 21.11.2022 г. въззивният съд отказал да връчи съдебни книжа, тъй като делото било на разположение на особения представител в деловодството на съда. Със същото разпореждане съдът удължил срока за приподписване на касационната жалба, без да посочи с колко дни.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 4365 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 3668/2021 г. на САС касационната жалба на Х. В. е върната поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци.

Определението е неправилно.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът следвало да връчи на особения представител съдебни книжа преди той да извърши дължимите процесуални действия – приподписване на касационната жалба на Х. В. и представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. При назначаване на особения представител съдът не е ограничил обема на правната помощ само до първоинстанционното производство, т. е. тя важи и за въззивната и касационната инстанция. От значение в случая обаче е обстоятелството, че въззивната жалба е подадена не от особения представител, който е знаел за първоинстанционното решение, а от самата страна Х. В., който е посочил и адрес за призоваването му. При това положение въззивният съд не е бил длъжен да изпраща съобщения на особения представител, тъй като неговото участие в процеса не е било задължително. Задължително е само приподписването на касационната жалба от адвокат и прилагането към нея на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което също следва да се изготви от адвокат. Както при самото назначаване на особения представител, така и във връзка с извършване на посочените по-горе процесуални действия за съда не съществува задължение да изпраща на особения представител копия от съдебни книжа, а той се запознава с делото в деловодството на съда.

Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено по други съображения. Когато се е произнасял по молбата на особения представител за продължаване на срока за отстраняване недостатъците на касационната жалба, съдът не е посочил с колко дни продължава този срок. Посочено е общо, че се удължава срока за приподписване на касационната жалба, но не е посочен крайният момент на продължения срок. Затова обжалваното разпореждане № 4365 от 30.11.2022 г. е неправилно, тъй като съдът може да върне касационната жалба само ако не е бил спазен срокът за отстраняване на недостатъците й, а в случая не може да се приеме, че срокът е изтекъл, тъй като той е неопределен.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд, който да даде точни указания за конкретен срок по чл. 63 ГПК, с който се продължава законоустановеният срок за приподписване на касационната жалба и за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За този срок процесуалният представител сам следи, тъй като няма задължение за съда да му го съобщава.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4365 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 3668/2021 г. на Софийския апелативен съд.

Връща делото на същия съд за определяне на конкретен срок по чл. 63 ГПК за отстраняване недостатъците на касационната жалба на Х. В. срещу решение № 977/02.07.2022 г. по гр. д. № 3868/2021 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: